Лека атлетика в София - мисията невъзможна

Идва краят на 2016-а. Годината, в която българските атлети извоюваха отличия на европейския шампионат в Амстердам в лицето на Ивет Лалова-Колио и Мирела Демирева, годината, в която Демирева спечели отново олимпийски медал за родната атлетика…16 години след титлата в тройния скок на Тереза Маринова в Сидни. Четири години по-рано пък легендарната Стефка Костадинова стъпи на олимпийския връх в Атланта в скока на височина.

2016, 1996 и 2000 г. - това са цифрите, които се вървят в главата ми. Връщам се назад, когато условията за лека атлетика в София не са били чудесни, но все пак ги имаше. 1996 г. в столицата можеха да се използват няколко стадиона за лека атлетика - "Васил Левски", "Българска армия", "Раковски", НСА. Закритите писти също не бяха малко - зала "Фестивална", пистата на "Васил Левски", тези на "Георги Аспарухов", НСА и "Дескрим", където преди 20 години дори имаше отопление и атлетите можеха да тренират по къси панталонки и къс ръкав. Нещо, с което днешното поколение не може да се похвали. Към днешна дата от въпросните зали в София могат да се използват единствено тази на НСА (б.а. със специално разрешение) и от време на време тази на "Васил Левски". Казвам от време на време, защото вътрешната и външната писти на стадиона често остават неизползваеми за атлетите заради участието на Лудогорец в мачовете от Шампионската лига и приготовленията преди важните срещи в Европа, както и заради концерти и други мероприятия на Националния стадион. 
 
Останалите изброени зали изобщо не функционират. Ремонтът на "Фестивална", превърнал се в болна тема за родната атлетика, все още се чака да бъде завършен и столицата отново да може да приеме зимните републикански състезания. Това може би все пак ще се случи през 2018-а. Или поне такива са последните надежди на милеещите за Царицата. И тук все така актуална си остава една тема,  разисквана през 2009-а, както и във всяка от следващите години - Българските атлети - немили-недраги из родните зали. 
 
Тази година обаче положението е още по-тежко. Атлетите в София нямат не само зала, а и стадион, на който да могат да водят пълноценна подготовка. Всеки се спасява сам - кой в гората, кой на лагер на топло, кой както може. Гората - прекрасна основа за базова подготовка, чудесно място за провеждане на обемната работа в подготвителния период. И после? Идва време за бързина, техника, обуване на шпайкове, а тези компоненти от тренировъчната програма няма как да бъдат извършени в гората. Треньорите не се отказват, остаряват с годините, но не губят хъса си…до момента, когато трябва да обясняват на състезателите си, че няма адекватна база за тренировки в София, когато всеки сам трябва да си осигури екипировката, а и в голяма част да си плати участието на състезание. 
 
Прави впечатление, че все пак деца, желаещи да се занимават с атлетика, все още има и те не са никак малко. Появи се и нова вълна треньори - млади и много мотивирани. Дотук добре, но колко от тези деца ще имат щастието да развиват потенциала си на адекватна база в София и колко от тях ще продължат, стискайки зъби и постигайки успехи малко напук на всичко негативно? Боли, когато виждаш, че желание има, но възможности за елементарни условия за развитие на лека атлетика не. Боли, защото Ивет и Мирела са тръгнали именно от София, не са се готвили в перфектните условия, но за тях все пак е имало някакви. А за днешните им последователи няма. И утре, когато българският фен отново поиска медал от родните атлети и спортисти, нека първо се замисли дали реално те имат къде да тренират и заслужават ли единствено да бъдат хулени, когаго се опитват, но не успяват да стигнат до отличия. А дотогава остава само да се надяваме, че скоро София ще има свой дом за лека атлетика и посланиците като Ивет и Мирела ще се увеличават, запалвайки все повече деца по този толкова красив спорт. За момента мисията атлетика в София е невъзможна, но искрено се надявам съвсем скоро това да се промени.
 
Снимки: Емона Цончева и архив Sportal.bg

 ФОТОГАЛЕРИЯ от тренировка на софийски лекоатлети ТУК!!!