През последните десетина години в Европа масово се разчита на натурализирани американски играчи, а България не избяга далеч от тази своеобразна мода и раздаде доста паспорти на чуждестранни баскетболисти. Част от тях не облякоха нито за миг националния екип на България, други оставиха противоречиви впечатления с изявите си, а тези, които заслужават добри думи за отдадеността си към представитления ни тим вероятно могат да бъдат изброени на пръстите на едната ръка.
Един от тези, които попадат в последната категория при всички положения е Ърл Роулънд. 33-годишният гард се пребори с Андре Оуенс за единственото място за натурализиран баскетболист преди ЕвроБаскет 2009, оправдавайки доверието на тогавашния селекционер Пини Гершон. 191-сантиметровият калифорниец участва на още едно Европейско с България - ЕвроБаскет 2011, а след това направи доста солидна кариера, минавайки през отбори като Уникаха (Малага), ВЕФ Рига и Апоел (Йерусалим), за да се стигне до трансфера му в Химки това лято.
“Имам български паспорт, но не говоря български. Той е сходен с руския и си мисля, че би било доста трудно да науча който и да е от тези два езика, защото имат сходни азбуки и начини на звучене”, разказва Роулънд пред официалната страница на руския тим.
“Пини Гершон ме покани да играя за България, след като преди това бях направил добър сезон в германския Баскетс Бон. Преборих се за място в състава с Андре Оуенс, а Гершон вече бе харесал качествата ми. Даде ми шанс и видя, че имам потенциал. Подкрепата му ме караше да продължавам напред”, продължава да се връща назад във времето Роулънд, който дебютира за страната ни на ЕвроБаскет 2009 в Полша.
“За последно играх за България на ЕвроБаскет 2011 в Литва. Нямам много свободено време извън сезона и не съм се връщал там скоро. Все още поддържам връзка с някои от съотборниците ми в националния отбор и не съм забравил страната. Контактувам и с хора от тогавашния щаб. Освен това си спомням, че в един от сезоните си в Юрокъп играх срещу Лукойл Академик”, завършва Роулънд, който отново ще се подвизава във втората по сила европейска клубна надпревара, а именно Юрокъп.
По време на ЕвроБаскет 2009 натурализираният американец бе лидер по минути средно на мач, a две години по-късно попадна сред най-добрите реализатори със средно 17.7 точки на двубой.