Божидар Пампулов: За да станеш №1 в тениса, трябва да се превърнеш в роб на спорта

Представяме ви втора част от интервюто с Божидар Пампулов, което той даде специално за сайта на БФТ. Заедно с брат си Матей са легенди в тениса. Двамата постигат редица успехи, особено в състезанията на двойки, след което правят успешна кариера и като треньори в Австрия. Последните 10 дни Божидар Пампулов прекара в България, като посети клубове от Плевен, Асеновград и София, където изнесе открити уроци и даде съвети на местните треньори как да подобрят работата си и резултатите на състезателите си. В проекта участват още Матей Пампулов, Любомира Бачева и Юлиян Стаматов.

- Г-н Пампулов, може ли да станеш голям тенисист без да си минал през някоя от световноизвестните академии?

- Да, може. Имало е и такива случаи – самородни таланти. Роджър Федерер и Рафаел Надал никога не са били в академия. Новак Джокович също, само по едно време беше при Никола Пилич. Анди Мъри беше в академия. Всичко е индивидуално. Има страни, на които е нужна академията – страни, които повече не могат да дадат на някого. Повечето руски състезатели не идват от Русия, а от някъде другаде. В Русия е много скъпо да играеш тенис – един час струва 150 долара (треньор и корт). Интересното при академиите „Санчес” в Испания или тази на Ник Болетиери е, че все се говори за първия, който е излязъл оттам, а не говорят за останалите 99 души от тази група, които нищо не са направили. Там е кътовски труд, показва се как се работи, но оцеляват един, двама или трима. Останалите 90 и няколко се отказват от тениса. Там става ясно дали искаш да станеш роб на тениса, защото за да станеш номер 1, трябва да се превърнеш точно в това. Трябва да забравиш дискотеки, приятели, удоволствия и 100 % да се отдадеш на спорта. Има две-три години, в които достигаш върха и те са най-важните. На върха е различно. Същото е със самолета – трябва му много гориво, за да излети , но когато стигне горе, вече е на автопилот. Но до тогава трябва да „блъскаш” всеки ден. Има и много скучни тренировки, но без тях не може. Когато Доминик Тийм е на 14 години, неговият баща отива при Гюнтер Брезник и го пита какво мисли за момчето. Брезник вижда, че Доминик има талант и започва да му оправя компонентите в играта – минава от бекхенд с две ръце на бекхенд с една ръка. Понеже е много скъпо, предлага на баща му да започне работа като треньор на начинаещи, за да може Брезник да посвети вниманието си на Тийм. По-миналата година Надал го разпиля на корта – вляво-вдясно и Брезник му посочи две неща, върху които да работи – да свали 8 кг и да направи бекхенд – права. Оказа се, че този удар е много важен в съвременния тенис, тъй като в „разхождането” вляво и вдясно в един момент се отваря права с бекхенд и се изисква да направиш точно това. Доминик стигна до номер 8 в света, стана топ играч. Удоволствие е да го гледаш. 

- Прави впечатление, че има много деца, които тренират тенис и постигат успехи до 12 г. и до 14 г., но след това сякаш нивото пада, защо е така?
- Същото е и в западна Европа. В началото гъмжи от деца, до 16 г. стават много малко, а до 18 г. почти ги няма. Просто на голяма част от тях им се убива желанието, когато започват да губят и виждат, че е безперспективно. Всяко дете на 8-10 години мечтае да стане номер 1. Аз не искам да убивам тази тяхна мечта, животът сам си показва докъде се стига, но идва един момент, в който се вижда кой може и кой не може да продължи. Има много фактори. Например, когато видя, че момиченцата започват да си боядисват косите, за мен това значи, че голяма част от това момиче вече не е в тениса. Тя го прави, за да се хареса на момчетата. В годините 14-15-16 нещата се изясняват. Истината е, че децата ни са много добри и причината за това е, че играят два-три пъти повече от връстниците си в Австрия, Швейцария и Германия, които имат тежка училищна програма и невъзможност да играят всеки ден по два часа и половина. Тук го правят и този обем на работа дава своите плодове. Виждам, че децата играят супер. В Австрия е лукс, ако играеш повече от два пъти в седмицата. Повечето са в групи, а единичните часове са в случаите, в които родителите имат финансова възможност и искат детето да напредне. В следващите възрасти обаче става точно обратното – там децата дърпат, а нашите остават назад. Причината е, че липсват добрите треньори, които да им покажат пътя за следващата крачка и точно определени цели. За съжаление България е в периферията на Европа. Истинският тенис е в центъра на Европа, където са чехи, германци, италианци, испанци, французи – страните с най-силно развит тенис. Трябва да се знае, че не е едно и също дали ще спечелиш един турнир до 12 г. в Македония и в Германия, защото нивото е различно. Това, което можем да направим заедно с Българска федерация по тенис, е за децата, които са показали, че имат потенциал и са на 14 години, да се работи с тях по специален план. Трябва да се превключи на по-бързи обороти.

- Как се промени тенисът през годините през вашия поглед?
- Тенисът много се разви, той стана много по-различен от този, който бе преди 10 или 15 години. Както в медицината лекарите трябва да си опресняват знанията, същото се отнася и за хората в тениса. Форхендът, който преди 10-15 години се обясняваше по един начин, е по-различен от този, който се играе днес. Бекхендът също стана по-различен. Ударите вече са много динамични. Човек се пита как най-добрите състезатели като Новак Джокович издържат да играят пет часа и освен това накрая съумяват да покажат най-добрия си тенис. Чудят се откъде са тези физически възможности. Истината е, че техниката много се промени и това облекчи играчите. Давам пример – когато се удря форхенд, се казва, че десният крак трябва да отиде напред за левичаря. Но в бързия тенис това е неприложимо – трябва да си с отворени крака. Така печелиш време и имаш възможност да отговориш на бързото темпо. Когато топката се четка на форхенд, се отива много напред към нея, а навремето се изчакваше и така ударът губеше мощта си.  Ето на тези неща се дължи динамичността на тениса, която наблюдаваме днес. Ударите станаха съвършени, защото се практикуват много често. Ще дам пример от футбола. В книгата си сър Алек Фъргюсън казва, че след тренировка Кристиано Роналдо е оставал да тренира още един час специално фаулове. Виждате колко често той вкарва голове именно от тази позиция. Ако не беше тренирал толкова много, за да достигне до съвършенството, нямаше да се получи този резултат. Заслужават си парите, които се плащат за Роналдо, но най-много ме впечатлява, че една суперзвезда остава след тренировка. Въпрос на манталитет е и същия пример може да видим и при тенисистите.

- Как тренирахте тенис в началото на вашата кариера?
- Едно време нямаше телевизия, нямаше YouTube и интернет. Сега децата могат да видят всичко само с едно кликване на компютъра. Всеки удар може да го видиш на slow motion. Ние бяхме поколението на „миньорите”, които с къртовски труд откриваха нещата в тениса. Наследството, което ние получихме като тенис, беше много лошо. Нашата генерация постави началото на модерния тенис в България. Аз бях първият , който започна да играе сервис-мрежа. Тренирах с часове. А само колко топки съм изпратил извън игрището, защото ъгълът е много деликатен... Топката трябва да се плъзне по ракетата, но е въпрос на няколко милиметра да не се удари в рамката и да отиде в друга посока. Колко пъти съм пращал топката в една дъскорезница. Ние играехме само с две топки, а сега играят със сто. Започнах да играя сервис-мрежа и председателят на съдийската колегия Буби Петрунов каза на съдиите да ми свирят фут-фот. Ще ви дам пример - играх мач срещу един от най-добрите тенисисти от моето време Стоян Велев, който ме победи. Приех го тежко. Той ми даде една снимка, на която пишеше: „На моя достоен противник! С уважение, Стоян Велев”. На следващата година успехът беше за мен. С Матей се изправихме срещу Цветков и Цолов и ни победиха. След това тренирахме много и на следващата година - където ги хванехме, ги биехме. Не ми даваше мира, че съм номер 2, исках да бъда номер 1. Когато получих сребърен медал, не ме удовлетворяваше, исках да бъде златен. Имам правото да се смятам за един от пионерите на съвременния тенис. Когато направиха зала „София”, настилката беше много бърза и това бе „златна” възможност за мен. Много рядко губех. Имах хубав сервис и волета. С Матей сме тренирали волета до засиняване. Един ден баща ни изброи, че сме направили 1000 волета на двора. Имахме и късмета, че братът на нашия треньор Здравко Рангелов – Рангел Рангелов играеше "Купа Дейвис” и ни ползваше като спаринг-партньори. С много мощен форхенд започваше да блъска в нас и ние волирахме. Сега си давам сметка колко важно е било това. Мрежата стана наша и това ни помогна много и за успехите ни на двойки. Днес тенисът стана толкова динамичен, че ерата на сервис-воле отмина. Никой не може вече да го прави, тъй като ретурите станаха много мощни с две ръце, рядко някой играе бекхенд с една ръка. Втората причина е, че материалите, от които са направени ракетите, също се промениха. Ние не можехме на изпратим топката към противника с 200-220 км/ч с дървена ракета.

- Колко важно е спортната кариера да върви „ръка за ръка” с образованието?
- Баща ми беше адвокат. Не си представях, че мога да остана без висше образование. Когато следваш, навлизаш в един нов свят. На срещите си с родителите им казах, че децата са на осем години, но е много важно да се учат добре в училище. Не си мислете, че може да се прекъсне с учението и ежедневието да бъде само тенис, защото след години, пропуските няма да може да се наваксат. Кариерата на един спортист свършва на 30, максимум 35 години. След това започва истинската кариера в другата посока – дали журналистика, информационни технологии, мениджмънт или нещо друго. А иначе ставаш един млад пенсионер, който има пари, но има скучен живот. Щастието се крие в борбата за постигането на определена цел.

- Кой е най-завършеният тенисист в историята?
- Според мен това е Федерер. Вярно е, че тенисът на Рафаел Надал го разби, но общо взето като талант е номер 1 за всички времена. Всеки един удар го прави перфектно. Пийт Сампрас също беше много добър, но нямаше този финес. Федерер е едно явление. Всъщност сме свидетели на най-хубавия тенис в цялата история на този спорт. Колкото и да не симпатизирам на Надал, той беше много важен за развитието на тениса. Вдигна още по-високо летвата, а тези, които започнаха да го побеждават, го надминаха – Новак Джокович, Анди Мъри и Стан Вавринка. Тенисът все повече се развива и отива на все по-професионално ниво. Сега ми е много скучно да гледам демонстративенмач между бивши топ състезатели, защото виждам, че тенисът е бил на много по-ниско ниво. Изобщо не може да се сравняват. Даже вече женският тенис се доближава до средния мъжки, което преди нямаше как да стане. Сега жени изпълняват сервис с 220 км/ч, а преди години това беше невъзможно.

- Според вас как най-ефективно може да се помогне на клубовете от страна на БФТ?
- Много млади центрове извадиха републикански шампиони. Треньорите със сърце показаха, че могат да направят по-добър продукт от клубове , които традиционно се води, че са силни. Но те са силни в купени играчи в мъжкия и женския тенис, където е фасадата, лицето на клуба. Трябва да се обиколят клубовете и да се извадят бележки за кого трябва да се помогне, за да има добър резултат. Иначе жалко за парите, хвърляш ги на вятъра.

- Какви са бъдещите ви планове?
- Да помагам, ако мога. Фактически аз съм в „Лебедовото езеро” на живота. Живея хубав и спокоен живот. Искам да се радвам на живота, защото всеки ден е дар Божи. Има много места, които бих искал да посетя и да видя. Следя с удоволствие тениса и гледам отделните елементи на най-добрите тенисисти. Продължавам да работя като треньор, защото не мога да си представя живот, в който нищо не правя. Имам нужда да давам нещо от себе си, да споделям опита си, да съм полезен.

ПЪРВАТА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!