Филип Виденов: Нужна е тотална промяна

Един от най-добрите ни баскетболисти Филип Виденов даде интервю за предаването "Код спорт" по TV+. Кариерата му започва от Дунав"(Русе), след което заминава отвъд океана. В САЩ играе в студентския отбор на университета Уестърн Кентъки. Изкарва летен лагер с отбора от НБА Шарлът Хорнетс. След като завършва образованието си, се прибира в Европа и играе в италиански, френски, турски, сръбски и руски клубове. Сред тях са грандовете Реал (Мадрид) и Цървена звезда. В момента играе за отбора, който доминира в страната ни Лукойл Академик.

- Мина ли ти времето за националния отбор по баскетбол на България?

- Мисля, че ми мина времето, да. Миналата година имах голямо желание да играя. Чувствах се доста добре, както и в момента, но с течение на сезона се натрупа умора, желание да не се занимавам с излишни нерви и накрая мисля, че взех правилното решение да не се включвам. Пък и не съм сигурен, че г-н Минчев щеше да ме иска, така или иначе. Както гледам в момента доста добре се справят и нямат нужда от по-опитен играч.

- Какво ти прави впечатление от срещите, които изигра националният ни отбор по пътя към европейското първенство?

- Направи ми впечатление, че доста здраво играят, с голямо желание, с енергия. Мисля, че всички искаме да видим точно това. Резултатите са много важни, разбира се. Ще е много хубаво да се класираме за европейското първенство и да сме на голям форум, но дори и да не го направим, играта, която показваме с всеки изминал мач, е хубава първа крачка към нещо по-добро, ново и евентуално след някоя година към по-голям успех.

- Александър Везенков ли е новото лице на българския баскетбол?

- Мисля, че да. Играе в един от най-добрите отбори в Европа, харизматична личност е, с много качества и има голямо бъдеще пред него. Но той не е единственият, има и други млади момчета, които могат да направят доста неща и трябва да ги гледаме. Само една птичка пролет не прави, но мисля, че в случая птичката не е само една. Ако всички заедно помагаме по някакъв начин да вървим напред, мисля, че по-добро бъдеще очаква баскетбола.

- Защо най-добрите ни баскетболисти не играят за България? Имам предвид двамата близнаци Деян и Калоян Иванови.

- Те не играят, защото доста неща се случиха около моята последна година в националния отбор. Това беше първата година, в която те не играха. Имах контузия и имах нужда от тях в отбора, тъй като не бях на 100%. Но много добре разбирам защо така се получи. Отношенията с федерацията са малко трудни от гледна точка на това, че поне преди, нямаше сигурност за играчите, които вече имат по-сериозни договори. Примерно, ако се контузиш, ще ти се изплати застраховка или че ти е гарантиран договор за по-натам. Нормално е да не искат да играят за България. И аз съм минал през това нещо - имах проблеми с федерацията преди. Общо взето ги разбирам много добре. След това те се върнаха в България, играха, но станаха големи панаири, от които никой не печели. Общо взето ги изгониха от националния отбор. И от това страда българският баскетбол.

- В какво изоставаме от водещите школи по баскетбол?

- Според мен във всичко изоставаме. Имаме талантливи деца, с които обаче не се работи по правилния начин. Не се работи от малки до подрастващи и след това тотално се размиват нещата. Трябва нов начин на работа, както в Сърбия - да се вземе отвсякъде много информация, която да се вкарва надолу по клоните към треньорите, които са по-ниско ниво, за да се обучават и така да развиват по правилния начин децата. Понеже сега започнах да се занимавам с неща от тази гледна точка в Дунав, в нашата школа, мисля, че най-важното е да се инвестира в треньорите. Колкото и перспективни деца да имаме, ако няма кой да ги научи...

- Защо се съгласи да участваш във възраждането на мъжкия баскетбол в Русе?

- Съгласих се, защото мина достатъчно време, в което нищо не се случва. Да, имаше някакви заченки на някакъв отбор. Взимаха се играчи от други градове и след това като се махнат, не остава нищо назад. Мисля, че е дошло времето да се възроди баскетболът в Русе. Говоря за мъжкия баскетбол. Женският баскетбол го имаше доста време, но сега всичко приключи и не остана нито една русенска състезателка.

- Не е ли тъжно това, което се случи с женския баскетбол и това не те ли притеснява? Знаем, че Дунав печелеше и шампионски титли, и купа на България, но в един "прекрасен" момент шефовете на клуба казаха, че повече няма нужда от този отбор.

- Разбира се, че може да се случи и с мен. Въпросът е, че нашата идея е организацията така да се направи, че дори един, втори, трети спонсор да се махне, да остане една самоиздържаща се система. Не тотално самоиздържаща се, но да може да се разчита само на помощта с държавни пари, да се задвижи машината и да се върви. Това не се случи с нашия баскетбол с Мишо Михов, който лека му пръст, започна много добре нещата - да се инвестират пари, да се развива този спорт. Баскетболът беше тръгнал нагоре и изведнъж всичко се срина.

- Това, че си директор в Дунав няма ли да ти попречи на представянето ти с екипа на Лукойл?

- Не, не би трябвало. Двете неща нямат нищо общо. В Лукойл съм състезател и давам максимума от себе си. Даже на тази възраст съм още по-мотивиран, което ме изненадва. Другото са просто формалности. Ще се опитам да вкарам знанията, които имам в една система, която дай Боже, да заработи.

- Каква промяна е нужна в любимия ти спорт?

- Тотална. Националният отбор го оставям настрана, защото той е даденост. Това са изградени баскетболисти, които са там за малко време. Хубаво е да се обърне най-голямо внимание на треньорите и на школите, на най-ниското ниво при подрастващите, които да се развиват. Всъщност да има защо да се развиват - да видят някакво бъдеще в баскетбола дали като играчи, като треньори или като мениджъри. Има всякакви варианти, а баскетболът отваря страшно много врати и за след това. На мен ми се ще да се развие академичният спорт, да е интегриран като стъпка към професионалния спорт. Така баскетболистите получават и образование. Баскетболът пак да бъде интелигентен спорт, защото напоследък...

- Вече си на 36 години. Мислиш ли за отказване?

- Зависи от това дали ще се чувствам добре, дали съм здрав, ще имам ли мотивация, дали някой ще иска да подпише с мен, дали от финансова гледна точка имам нужда да играя, вместо да инвестирам това време за следващата стъпка в развитието ми. Сигурен съм, че докато мога, ще играя, защото ако спра, а съм можел да продължа още време, ще съжалявам много.

- Мислил ли си къде искаш да завършиш кариерата си?

- Да, от време на време. Може би в Русе. Оттам съм почнал и ако нещата потръгнат, както трябва, евентуално може би там ще приключа. Иначе в Лукойл ми е удобно от гледна точка, че условията са много добри, а и имам амбиция за този отбор. Не е просто да се играе, колкото да мине времето и да се вземат някакви пари. Имам амбиция за постигане нещо в Европа, което е голяма мотивация.

- Реални ли са целите, които сте си поставили преди началото на сезона с Лукойл?

- Мисля, че да. Не сме обсъждали точно какви са целите, но със сигурност сред тях е пробив в Европа. Миналата година направихме една хубава крачка - минахме първия кръг на Еврокъп. Надявам се тази година да вземем купата, понеже миналата ни убягна. Сега играем квалификации за Шампионска лига. Това е нов турнир и ако успеем да се класираме, ще е хубав успех. Ако преминем към втори кръг, ще бъде още по-голямо постижение.

- Израснал си в Козлодуй, учил си и си играл в САЩ, бил си част от Реал (Мадрид) и Цървена звезда. Вярвал ли си, че всичко това ще ти се случи?

- Не, честно казано, въобще не съм си мислил, че такова нещо ще стане. В Козлодуй съм израснал в семейство на учени хора. Винаги учението е било първо. След това се преместих в Русе, започнах с баскетбола. Всичко е правено от любов към спорта.

- Имаше ли някакво колебание дали да отидеш да учиш в САЩ?

- Не. Едно време единствената информация, която имахме бе, че най-високото място е НБА, а там се минава през университета.

- Трудно ли ти беше в САЩ да учиш, да тренираш и да играеш?

- Да. Ученето не толкова, защото гимназията, която съм завършил беше на доста високо ниво по това време. Фактически това, което съм учил в 10-и и 11-и клас, там го учех в третата година в университета. От тази гледна точка не ми беше толкова трудно, но в университета е постоянна борба. В баскетбола всеки ден е битка. Малко или много се изтощаваш. Почти нямаш пари, въпреки че всичко е платено, но не е същото.

- Идваше ли ти през тези години да си кажеш, че зарязваш всичко и се прибираш в България?

- Доста пъти, но удържах. Едно време имаше само телефони. Интернет и комуникациите, които има сега, въобще не бяха на такова ниво. Общо взето си сам и се бориш с всичко. Може би това е нормалният път за този, който иска да стигне някъде.

- Защо всички говорят, че в НБА баскетболистите са "извънземни"? Кое ги отличава от европейските състезатели?

 - Физиката. Просто те са много добри атлети. Много пари са инвестирани, за да получат най-доброто. Имат и малко талант, по-добре физически са и със сигурност се развиват на максимума си. Използват се за бизнес. Имат голям опит, защото постоянно има мачове, мачове, мачове...Имат минимум по 82 срещи на година. В Европа се събират максимум по 60-70 мача.

- Съжаляваш ли, че не можа да се докоснеш до "лигата на извънземните"?

- Докоснах се малко чрез лятна лига, което не е същото, но общо взето не съжалявам. Няма смисъл да е съжалява.

- Споменахме Реал (Мадрид) и Цървена звезда, но освен тези два клуба си играл за отбори във Франция, Италия, Русия и даже Иран... Разкажи за престоя ти в тези отбори и страни. Къде се чувстваше най-добре?

- Честно казано навсякъде съм се чувствал добре. Може би лесно се адаптирам. Като че ли ми беше най-добре в Испания, в Иран също не беше лошо от гледна точка на това, че е съвсем различна културата. Може би Испания най-много ми допада.

- Как се стигна до това да играеш в Иран и какъв е баскетболът там?

- Всъщност Иран е много атрактивна дестинация. Понеже сезонът е къс, се плаща доста добре. Има много играчи от Европа, които искат да отидат там, защото знаят, че ще са обезпечени и не е толкова трудно - поне така се мисли, макар да не е точно така. Имат добри индивидуални играчи, но организационно и чисто тактически са по-слаби. Определено се грижат за спортистите. Нямаш никакъв разход, парите са добри.

- А като живот?

- Като живот е малко по-сложно, но са доста дружелюбни. По-сложно е, защото е друга култура, имат мюсюлмански навици и неща, които трябва да се спазват, но за няколко месеца е добре.

- Човек, който се е докоснал до Реал (Мадрид), след това нещо може ли да го изненада като организация, като клуб?

- Може да има изненади в обратната посока. Не е само Реал (Мадрид). Доста от отборите са с много добри организации и се справят отлично. След това, като отидеш на друго място, трябва да мислиш за неща, за които до този момент не ти се е налагало. Примерно да ти се изперат екипите. Колкото и смешно да звучи, малко се разглезваш след време. Но това са "бели" кахъри. Нямаме право да се оплакваме за абсолютно нищо от тази гледна точка, защото доста от играчите в България и извън страната се борят за парче хляб.

- Когато пристигна в Реал - първа тренировка, влизане в съблекалнята, имаше ли някакво притеснение?

- Не, което всъщност ме изненада. Все едно си отивам на мястото. Въпросният сезон го изкарах първо в Турция. Беше много силен сезон, бях в топ 3 на реализаторите, в топ 3 за кандидатите за MVP на турската лига. Оказа се, че още на полусезона мога да отида в Мадрид, просто не ме пуснаха от Турция. Накрая свършихме плейофите, а следващият ден бе последния за картотекиране. Мислех си, че агентите нещо ме мотаят. Звънях и на треньора на Реал Божидар Малкович, който ми каза: "Да, да, утре те чакаме". Така се случи.

- Създаваш впечатление на строг човек, който не издава емоции. Такъв ли си наистина? -

 Строг - не знам. Гледам да не показвам емоциите не толкова, защото е слабост, а тъй като има доста хора, които ги използват за нещо лошо. Може би е някакъв защитен механизъм.

- Кое може да те разнежи?

- Семейството ми най-вероятно.

- И малката дъщеря.

- Е, със сигурност.

- Какво е мнението ти за журналистите?

- Преди не ми беше толкова добро мнението. Като бях по-млад, по едно време бях спрял да говоря. Не мисля, че беше честно тогава от страна на журналистите. Имаше разни истории с баскетбола и с чужденци, които идваха, за да вземат български паспорти. Но с времето гледам по-отгоре на нещата. Всеки гледа да си свърши работата по един или по друг начин. Не мисля, че трябва да съм някакъв фактор, за да преча на хората да си свършат работата. Щом искат да чуят моето мнение, на 80% съм задължен да го дам.

- Къде си почиваш най-добре и как?

- Зависи. По време на сезон - вкъщи с някой филм или телевизионни игри, срещи с приятели. Лятото, както всички нормални хора, по морето. Но определено вкъщи много добре си почивам, понеже по време на сезона постоянно съм на различни места.

- Къде мислиш да живееш, след като приключиш състезателната кариера?

- Вкъщи, но това не знам къде е. (смее се) Доста сме мислили по този въпрос, но като че ли с всяка година плановете се променят. Америка ни харесва, но в същото време там е различен вид, някак си изкуствен живот, който всъщност не ми харесва чак толкова. В Европа пак не е съвсем добре. В България е хубаво от една страна, от друга - не. Много сложен въпрос. Зависи с какво започна да се занимавам. Ако остана в баскетбола, може би пътуването ще продължи.

- Виждаш ли се като мениджър на играчи?

- Това е малко по-специфично. Трябва да си малко по-безскрупулен. Не съм сигурен, че ще бъда успешен мениджър, защото трябва и да се послъгва. Не може да съм бил играч и да съм се борил с тези неща, и изведнъж да обърна другата страница. Но определено ми е интересно, понеже знам от какво имат нужда играчите.

- Какво не би простил?

- Не съм сигурен дали има такова нещо.

- Кое те прави щастлив?

- Нормалните неща. Разбира се - семейство, приятели, спокойствие, но може би да видя резултат от добре свършена работа. Също така, ако мога да помогна на някой да се развие.

- Нещо за финал?

- Пожелавам на всички да са живи и здрави, и много късмет.

Следвай ни: