Българската следа отвъд Океана: Джорджи, любимецът от Мексиканския залив

През последните няколко години името на юношата на Марица (Пловдив) Георги Христов потъна в забрава. Талантливият нападател, който през сезон 2007/2008 стана голмайстор на “А” група с 19 гола, не успя да разкрие пълния си потенциал след последвалия скандален трансфер в гранда Левски. Въпреки че реализира 11 попадения през първия си сезон на “Герена” и стана шампион на България, пловдивчанинът не се превърна в лидера, който всички очакваха.

Есента на 2009-а се оказа изключително трудна за Христов, който реализира само 1 гол в “А” група. През зимата нападателят бе пратен под наем в полския Висла (Краков), но и там не му провървя, като за цяла пролет изигра едва 4 мача, без да успее да се разпише. Последва завръщане при “сините” за кратко и безлични престои в Славия и Локомотив (София). Загубил увереност, само на 28 години, през зимата на 2013-а Христов предприе нестандартен ход - да зареже родната действителност и замине отвъд Океана, където подписа с втородивизионния американски Тампа Бей Роудис. Днес, три години и половина по-късно, на прага на 32-ия си рожден ден и без емблематичната дълга коса, “Джорджи”, както е наричан от съотборници и фенове, е на особена почит във Флорида. Българинът е един от лидерите на тима, един от тези, които вдъхновяват по-младите покрай себе си, един от тези, които забавляват с играта и головете публиката на брега на Мексиканския залив.
Само преди няколко седмици Христов записа уникално постижение - 100 мача с “жълто-зелената” фланелка. Постижение, което го нарежда сред най-големите имена в историята на скромния клуб от Сейнт Питърсбърг. Всичко това даде повод на хората от Тампа Бей Роудис да направят кратък филм за Джорджи, който вече има на сметката си 101 мача и 32 гола за тима.
“В началото на 2013-а имах нужда от промяна. Ръководството на Тампа Бей ми показа, че наистина ме иска в състава. Дойдох абсолютно сам и в началото ми бе много трудно. Жена ми бе далеч от мен, в България, чакаща всеки момент първото ни дете. Беше наистина трудно, не съжалявам изобщо за избора, който направих тогава”, с усмивка се връща назад във времето 31-годишният Христов, който отскоро има за съотборник бившият английски национал и трикратен шампион във Висшата лига Джо Коул.
“Помня много добре първия си мач срещу Каролина. Получих тежък удар от противников футболист и бях пратен в нокдаун. В следващата среща - със Сан Антонио, отбелязах първия си гол. Три години и половина по-късно тези 100 мача ми дават необходимата увереност, защото не само един треньор ме е харесал и повярвал в мен през това време. Няколко са били тук и всички са останали доволни от старанието и показаното от мен”, допълва още Джорджи, който не крие, че би се радвал да запише още поне 100 мача с жълто-зелената фланелка.