Toyota повтори здравия Hilux за осми път (тестдрайв)

Toyota Hilux се влива в автомобилния пазар през далечната 1968 година и оттогава е имал достатъчно време да се докаже като един от най-здравите работни коне на Земята. Мъкне, дърпа и превозва без да се оплаква, изпълнявайки гордо мисията си на пикап. Наскоро японците представиха осмото поколение на модела с добре познатото лице на Corolla, но със същия непобедим характер на стария Hilux.

Hilux VIII е с промени по шасито и купето, нов дизайн както отвън, така и отвътре, и е с увеличена теглителна сила (до 3.5 тона). Той знае, че трябва да се представя еднакво добре на две сцени – тежък терен и натоварен градски трафик. Днес трябва да е красив, но и да умее да се труди, да е икономичен, но и да има достатъчно сила да те извади от калта, буквално. На носа си има хромирана предна решетка, затъмнени задни стъкла, сам си пуска фаровете и се отключва без ключ. Пали с натискане на бутон, има камера за задно виждане, която показва на 7-инчовия тъч екран статични линии, помагащи при паркиране, но не и паркинг сензори. Фаровете и дневните светлини са LED, има круизконтрол, ABS с Електронно разпределение на спирачното усилие (EBD), система, подпомагаща тръгването по наклон както надолу, така и нагоре, активен тракшън контрол и Isofix за закрепяне на детско столче. Изреждаме всички тези неща, за да подчертаем, че Hilux вече не е някой прост работник, а възпитан SUV, който е получил образование и сега се връща да работи на полето, но подготвен за мениджър на екипа, а не за обикновен служител.

Всъщност най-важното е, че не се налага да купуваш две коли – една за работа и една за семейството. В един и същи Hilux може да натовариш жена, две деца, храна за месец, част от оборудване за вила, брадва, дърва, барбекю, пушка, дивеч, да минеш през полето и накрая да паркираш пред апартамента си на Солунска. Звучи рекламно, но познаваме хора в подобна ситуация, честно.

В България Hilux е в три варианта – с единична, с двойна и с нещо средно, наречено „екстра кабина“ (задна седалка, но само две врати). Двигателят е 2.4-литров дизелов със 150 кс, 6-степенна ръчна или автоматична скоростна кутия и задвижване както 4х4, така и 4х2.

Не може да на споменем Дакар. Да, бил и на северния полюс и Top Gear пробваха да го убият в една от сериите си, но по-голямо предизвикателство от пустинното рали няма. През последните 4 години едричкият ни приятел финишира в челото на най-тежкото състезание. Разбира се, че не говорим за серийната версия, а за сериозно модифициран автомобил с двигател V8 и куп други промени, но въпросът е принципен. Hilux е бил в пустинята, на северния полюс, но и на южния, на обиколка "Полярни сияния" в Норвегия, на върха на врящ вулкан с Джеймс Мей зад волана, а накрая и тримата, които вече си нямат предаване, пробваха да го усмъртят в наводнение, пожар, целиха го с каравана и за финал го сложиха върху сграда, която в крайна сметка взривиха.

И като всеки пикап, така и този трябваше да бъде натоварен – първо пробвахме да пренесем голям хладилник и успяхме, но с отворена задна врата. Тук трябва да вметнем, че бяхме с двойна кабина, а не с единична, което е за сметка на пространството отзад. После допълнихме с други едри предмети. Занесе ги. След това го заведохме на офроуд, по време на който не спря да си поеме дъх на нито на един баир. Изкачи ги, а после и си слезе. Накрая го пуснахме на разходка из града – той хареса София и София него. Имайки предвид внушителните си размери от 5330 дължина и 1885 ширина, очаквахме да се притесни, защото е доста по-голям от останалите, но паркирането не беше проблем, минаването през по-малки улички също. Браво, Hilux, добър пикап, остани още няколко поколения.