Звездата на леката ни атлетика Ивет Лалова изненада мнозина с решението си да не слага край на славната си спортна кариера. 32-годишната спринтьорка се чувства в страхотна форма след финала на 200 метра в Рио и дори намекна, че може да остане до Олимпийските игри в Токио през 2020 година.
""За мен всичко е в главата и е въпрос на самоусъвършенстване. Много често ме питат защо сега след Олимпиадата в Рио няма да сложа край на своята кариера. Аз смятам, че мога още да дам от себе си, още мога да изстискам, още да се усъвършенствам и да бягам още по-бързо", заяви тя и добави: "Смятам, че човек трябва да прави нещо, докато то му носи удоволствие и го прави щастлив".
""Бягането е много изтощително, много тежко се преживява една загуба, това е мъчително и болезнено. Говорим за стотни от секундтата, в един сантиметър може да си първи и последен. Плаках преди финала на Олимпиадата, тъй като за мен беше важно влизането във финала. Плаках, защото за мен Олимпиадата в Рио беше много емоционална. Непосредствено преди това имах една малка контузия", каза още Ивет Лалова.
"Научих с годините, че не може спортът да е целият ти живот, защото е много изтощително и много болезнено. Трябва човек да има и други интереси", добави тя.
Лалова разкри, че никога не е ползвала каквито и да било стимуланти, независимо дали позволени или забранени. "Не всички пият препарати, аз не пия препарати и затова не следя листите със забранени вещества. Спортът и допингът не вървят ръка за ръка и съжалявам, че много хора мислят и често казват: "Те са по-добри от нас, защото взимат някакви неща. Аз бягам 12 години и съм много стриктна към това, което правя в професията си", категорична беше Ивет Лалова.
"Чувам много приятни думи за егото си и се опитвам да не се осланям на тях, защото те секват. Затова съм се научила да разчитам на резултатите и на близките си хора. Много малко са близките ми хора, на тях не им е никак лесно. Аз карам хората да ме гонят постоянно и това е мъчително за тях. Някой път няма стигане, налагам темпо на всички около себе си. Съпругът и семейството ми единствени успяват да следват темпото ми."
"Защо това трябва да е последната ми Олимпиада? Моята контузия ми коства едни много ценни години от кариерата. Никой не знае до къде можех да стигна, наваксвах ги по-късно. Треньорът ми много добре ме е напътствал и сега мога без контузии да продължавам да тренирам и да бягам още."