Олимпийската шампионка вижда надежда за Пуерто Рико

Олимпийската шампионка Моника Пуиг вижда надежда за страната си Пуерто Рико. Нейните успехи в Рио де Жанейро предизвикаха вълна от емоции на карибския остров, който е в тежка икономическа криза. Тенисистката се надява тя да бъде символ на надеждата и нещата скоро да се подобрят.

"Ако Пуерто Рико използва тази енергия и вяра, нещата ще тръгнат в положителна посока. Силно се надявам, че съм дала на хората увереност и надежда за бъдещето", сподели Пуиг. Две седмици след титлата си на Олимпиадата Моника е в Ню Йорк за участието си на US Open. Тя никога не е преодолявала осминафиналите на турнир от Големия шлем.

"Аз съм на 22 години. Пред мен има много време, голяма част от кариерата ми. Ако сега не стигна много далече, няма да е трагедия, защото имам процес и дългосрочна визия за това докъде искам да стигна", коментира тя евентуалния сценарий, при който тя не успее да повтори успехите си от Рио.

Това обаче не значи, че тя очаква слабо представяне: "Знам, че Олимпиадата не беше случайност, защото работих много, за да стигна до това ниво. Спомням си часовете, сълзите, потта и всичко, което съм давала в тренировките. Не ми е било лесно. Този момент обаче никой не може да ми го отнеме".

Пуиг признава, че случилото се в Рио е като сценарий от филм. Когато феновете скандираха "Si se puede!" ("Да, ти можеш!) по време на финала срещу Анжелик Кербер, в главата на Моника изниква сцена от филма "Чудо на леда", който е за участието на американския отбор по хокей на Олимпиадата през 1980 г. Там привържениците започват да скандират: "С-А-Щ", а треньорът се обръща към играчите си с думите: "Слушайте. Това го направихте вие". "Трябваше да чуя публиката", спомня си Пуиг.

Нейният златен медал не е толкова изненадващ, колкото успеха на американците, но разликата не е голяма. В нощта след триумфа на олимпийските игри Моника спа с медала на нощното шкафче до леглото, като се будеше през няколко часа, за да увери, че той е истински. Тя все още чувства нуждата да го проверява: "Гледам кадри от Олимпиадата и се питам: "Това наистина ли се случи".