Волейбол с дъх на природен газ

Ако животът беше Формула 1, Радостин Стойчев щеше да е поне Нико Розберг. Най-успешният клубен треньор във волейбола се оказа изключителен майстор на острите житейски завои. Но колкото и добре да върти волана на съдбата, едва ли някой е очаквал един ден да го види рамо до рамо със Сашо Дончев в компанията "Овергаз". Този ден дойде.

 
„Не беше лесно решение, но след като миналия сезон не спечелихме трофеи, разбрах, че е време за промяна", заяви тогава българският специалист.

Така осемте златни години на Стойчев в Тренто приключиха, а предложенията към него заваляха. Оставаше да избере най-доброто, защото всеки треньор с успехи като неговите е в позицията да избира. Времето обаче минаваше, топ отборите в Европа си намериха треньори, а Радостин Стойчев не изглеждаше да си търси работа и да е притеснен

"Планът ми е да си почина поне половин сезон, а може би и цял. Не искам и не мога да се върна още септември месец в Италия и да играя срещу моя клуб Тренто като противник. Ще изчакам един сезон и след това ще взема решение", обясни Стойчев в средата на лятото. Той подчерта, че остава в България, но ще отскача до Тренто, където продължават да живеят съпругата му Ели и двете им деца.
В началото на седмицата името на Стойчев отново изплува в потока с новини. Според италианския вестник "Газета дело Спорт" българският треньор е с най-големи шансове на поеме световния шампион Полша, който след неособено успешната олимпиада се разделя с французина Стефан Антига. Самият Стойчев отрече пред "7 дни спорт" някой да го е търсил. "Аз не знам за такова нещо - коментира треньорът. - Нищо от това не е вярно. Никой не е влизал в контакт с мен във връзка с националния отбор на Полша. Да се тренират отбори от високо ниво като Полша и Русия, е много интересно, но досега не съм получавал предложение. Отказал съм на всички клубни отбори и до края на сезона няма да имам отбор."
Какво може да накара един патологично отдаден на професията си човек да стои далеч от волейболната зала? Отговорът, оказа се, мирише на природен газ. По информация на "7 дни спорт" Стойчев е назначен на висока мениджърска позиция в "Овъргаз". Опитите ни да се свържем с пиара на газовата компания Нери Терзиева вчера удариха на камък - тя не отговаряше и на двата си мобилни телефона. Според един от източниците на вестника Радостин Стойчев е с ранг изпълнителен директор, според друг "с г-н Сашо Дончев работят по съвместни проекти".

Потърсен за коментар, Стойчев първо каза, че е в делова среща, а после спря да вдига телефона си. Не че има нещо лошо в новината, че тотално е сменил професионалния курс. Напротив. Особено за човек, чийто светоглед никога не е съвпадал с размерите на волейболната топка.

 
Малко известен факт е, че преди да се насочи към треньорската професия, Радостин управлява лоби баровете на 4 хотела в курортния комплекс "Албена". После, вече като треньор, инвестира във верига ателиета за химическо чистене. Има обекти и в България, и в Италия. Стойчев наследява нюха към бизнеса от майка си, която навремето работи в счетоводството на застрахователната компания ВИС-2. Неслучайно и повечето му приятели не са от средите на спорта. Най-близкият - Николай Николов, в момента е зам.-министър на енергетиката. По времето, когато Стойчев водеше националния отбор, Николов беше назначен за финансов директор на тима. Треньорът е в прекрасни отношения и с председателя на Софийската стокова борса Васил Симов. Двамата си партнират в сдружението "Приятели на волейбола".
 
Божа работа е как ще се развие професионалният път на Стойчев. Но през годините той е доказал, че каквото и да прави, го прави добре. И е готов да плати най-високата цена за успеха. Независимо дали мрежата е волейболна, или газопреносна.

Спортът го свързва с предприемача

Радостин Стойчев и Сашо Дончев се запознават покрай идеята на треньора да открие волейболна школа заедно с Матей Казийски. В София няма много подходящи зали за целта, а както за всяко друго нещо, изискванията на Стойчев са високи - локацията да е добра, да е чисто, светло и просторно. Така успешният волейболен тандем стига до залата в "Българско школо", частното училище на Сашо Дончев в "Младост" - квартала, където Стойчев е израснал. "Ако не бяха ме намерили Радо и Матей, аз щях вероятно да потърся хора за реализацията на такъв проект заедно с "Българско школо" - казва Сашо Дончев при представянето на волейболната школа миналата есен. - Слава богу, че те ме намериха, защото едва ли има по-подходящи хора. В нашето общество за съжаление отдавна загубихме правилните критерии да оценяваме хората по резултатите. Ето, тук са двама, които са безспорни лидери в това, което правят, световни лидери. Ние в България не успяхме да оценим това, което те могат да направят за нас като общество, за нашата наранена национална гордост. И ги прокудихме. Радостен съм и съм горд, че съм част от техния кръг приятели." Очевидно за кратко време приятелството прераства в бизнес партньорство, а Дончев и Стойчев започват да се появяват заедно на преговори. Миналия месец например двамата бяха на работна среща с кмета на Бургас Димитър Николов.

Катерина Манолова, "7 дни спорт"