Националът Михаил Александров е на прага на Шампионската лига. Неговият Легия (Варшава) има добър аванс от 2:0 срещу Дъндолк в плейофите и е сочен за абсолютен фаворит. В навечерието на сблъсъка Мишо се съгласи да говори единствено за "7 дни спорт" за ситуацията в Полша и бившия си тим Лудогорец.
- Мишо, предстои ви реванш с Дъндолк, може ли да се каже, че Легия е с единия крак в групите на Шампионската лига?
- Не, не бих казал, тъй като Дъндолк е сериозен отбор. В първия мач ирландците губеха 0:1 след първия мач навън, после биха 3:0 БАТЕ (Борисов) вкъщи и стигнаха до плейофите. Няма никакво подценяване, нищо не е решено, а и ние имаме горчив опит, след като преди 10 дни загубихме за Купата на Полша - водехме 2:0, а загубихме 2:3. Взехме си поука и се надявам това да не се повтори.
- През уикенда за първенството Легия загуби, пазехте ли за реванша?
- Доста хора ни липсваха, почиваха, но така прецени треньорът. Не ни се получи и Арка ни победи, изоставаме за първенството, но смятам, че има достатъчно мачове и ще наваксаме.
- Имате богат опит в Европа, разговаряте ли в съблекалнята какво е усещането за един футболист?
- Да, доста често си говорим с моите колеги. Аз знам, че от едни мачове в Шампионската лига можеш само да спечелиш, опитът от турнир като този е несравним с нищо друго. Иначе във Варшава много се говори за мача, който ни предстои, защото Легия не е играл в Шампионската лига от 1996 г. и този двубой с Дъндолк се води един от най-важните за годината. При всички положения при нас ще има напрежение заради големите очаквания, но ние трябва да се абстрахираме от това. Направихме първата крачка и сега ни остава само да затвърдим доброто си представяне, за да влезем в групите.
- Играли сте в групите с Лудогорец, какво е усещането за един футболист да го постигне?
- Шампионската лига е най-високото ниво, на което един футболист може да играе, няма какво да се лъжем. Смятам, че този турнир е изцяло направен от каймака на футбола в Европа, няма нищо по-хубаво от това да си в него. Шампионската лига дава и много плюсове, защото мачовете в тази надпревара носят много опит. Израстването е неминуемо. За това дали носят и тежест за визитката, не мога да кажа, но сигурно е така.
- Шест месеца сте във Варшава, свикнахте ли с всичко там?
- Да, свикнах определено. Даже смея да кажа, че много бързо се адаптирах към отбора, момчетата в Легия ме приеха много добре. Сега ми остава да натисна педалите, както се казва на жаргон. Иначе вече смених един треньор, но нямам проблеми с новия. Лошият старт в първенството се дължи на това, че концентрацията ни е изцяло в Шампионската лига. Смятам, че ако влезем в групите, ще се отпушим и ще заиграем по-добре в Екстракласа.
- Постоянно ви въртят на различни постове - крило, халф-бек, зад нападателя, как се чувствате?
- Нямам проблеми с това. Моят стил на игра по принцип ми позволява да съм поливалентен, старая се да помагам на отбора. Ако трябва, ще играя и вратар, но искрено се надявам да не се налага (смее се).
- Поздравихте бившия ви отбор Лудогорец за победата над Виктория (Пилзен), следите ли какво се случва там?
- Да, постоянно чета, гледам мачове, когато мога и искрено се радвам за Лудогорец. Старая се да се интересувам и от другите отбори, интересувам се от българското първенство. Пожелах успех на момчетата още преди мача с Виктория. В Разград запазих приятели и им стискам палци.
- Бяхте в отбора още от "Б" група, какво си помислихте, когато влязохте с Лудогорец в Шампионската лига?
- Ако трябва да бъда честен, когато започнах с Лудогорец, амбициите на клуба бяха точно тези - да се влезе в групите. Беше много смело, звучеше гръмко, но и едва ли някой е вярвал на 100%, че това ще стане, защото още бяхме в "Б" група. Начинът на развитие на отбора и най-вече темпът, с който се случи това, ни накара да вярваме и да се концентрираме върху него. Вече когато влязохме в групите, си казах, че невъзможни неща във футбола няма, тъй като преди няколко години не съм и вярвал, че това ще стане.
- Когато вие отидохте, дори го нямаше този стадион в Разград.
- Да, така е, то реално нямаше нищо в Разград. Сега всички виждат новия модерен стадион, прекрасната база, терените, всичко, а ние реално стартирахме на гола поляна. Може да се каже, че Лудогорец порасна пред очите ми, а може би и аз пораснах пред тези хора, които са там. При всички положения Лудогорец се разви невероятно бързо, което е много хубаво за българския футбол. Ако има още 2-3 отбора, в които да се работи по същия начин и да се следва този модел, нивото на първенството ни ще се вдигне доста. За съжаление обаче много малко отбори в България могат да се мерят с Лудогорец
Дано в бъдеще нещата да се променят.
- Възможно ли е това да се случи, дори да не е с тези финансови параметри, които виждаме в Разград?
- В последните години много се говори за пари, но ако трябва да съм честен, в началото не ставаше въпрос за реки от пари. В началото, когато играхме много атрактивен футбол, нямаше скъпи играчи, защото повечето момчета бяхме отритнати или пренебрегнати от други тимове. Най-важно е начинът на работа, както и Лудогорец го доказа. Иначе и другите клубове могат да достигнат до това ниво, дори да не влагат много пари.
- У нас само мисленето ли е сбъркано, в Полша говори ли се за съдиите?
- Откакто съм тук, никога не съм чул и една дума за съдиите. Те не са централна тема преди или след мача. Естествено, че е имало грешки от тях, но тук първо се търси какво ти не си направил добре, за да спечелиш. В България е друго - мисли се за корупция, кой е купил съдията и т.н., а не се говори за играта. Смятам, че всичко идва от манталитета на хората, докато не се промени мисленето, няма да се промени и футболът. У нас негативизмът е малко повече от необходимото не само във футбола, а и като цяло. Всеки има тежки моменти и тежки дни, но трябва да се опиташ да ги преодолееш, а не само да мразиш.
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
Регистрирай сe