От сабльора никой не очакваше сензация в Рио, но той я направи
Гледайте на живо мачовете в Шампионската лига тук!
От сабльора никой не очакваше сензация в Рио, но той я направи
Само до преди 2 дни малко хора бяха чували за Панчо Пасков. Студент по стоматология, весело и интелигентно момче, той започва да изгражда живота си на успял млад мъж, който не на всяка цена ще се занимава със спорт. Между лекциите намира време за любимата си фехтовка и май това е всичко.
Нещата обаче бързо се обръщат. Заради отчайващо слабото и откровено нелепо българско присъствие в Рио сабльорът Панчо се превърна в най-харесвания наш олимпиец. Той не взе медал, не беше и близо до това, така че напъните да бъде превърнат в герой са обикновен комплекс за малоценност. Но Пасков е рядко срещан добър пример в спорта. И като във всяка красива история в неговата също силата на волята побеждава липсата на пари. 22-годишният софиянец показа на много други, че винаги е по-добре първо да постигнеш резултат, а след това да говориш.
Как започва всичко
Като всяко дете Панчо има енергия в изобилие и родителите му решават да го запишат на фехтовка. Водят го в клуб "Свечников" към Фехтовална академия "Васил Етрополски", когато е само на 10. До преди 4-5 г. за Панчо спортът е само развлечение. "Тогава той си беше дете като всички други, но с много желание и амбиция да се развива. В последните години израсна като личност и се превърна в прекрасен млад мъж - интелигентен, уравновесен, възпитан", разказва директорът на академията Запрян Ванчев.
Първата голяма изява на Панчо е през 2011 г. Тогава той завършва на пето място в генералното класиране на Европейската купа по фехтовка, а победител става друг българин - Любослав Бурнев. Нещата постепенно се променят и Пасков се превръща във водеща сила на сабя на републиканско ниво и продължава да постига международни успехи.
Младежът осъзнава, че за аристократичен спорт като фехтовката е неприлично да нямаш добро образование. С целия риск на трудното следване, особено в съчетание с елитен спорт, той записва стоматология в Медицинския университет в София и вече е четвърти курс. Няма проблем и с хранителния режим, яде почти всичко. "Изразходвам много енергия и затова си позволявам повече. Разбира се, старая се да избягвам вредните храни, но не мога да се откажа от пицата, обожавам я", разказа наскоро спортистът.
Олимпийската мечта
В началото на тази година за Панчо Пасков олимпийските игри са по-скоро мечта, защото квалификацията изглежда непосилна. Всяка европейска страна праща най-добрия си състезател на един турнир, от който четирима фехтовачи получават квоти за игрите. Подобно на представянето му на олимпиадата Панчо се превръща в сензация на квалификацията в Прага в края на април и преборва конкуренцията на десетки от най-силните състезатели на континента.
И ако класирането за Рио е изненада, то победата над действащия световен шампион Алексей Якименко означава влизане в елита на сабльорите.
"Още преди олимпиадата бяхме наясно, че той ще се падне срещу един от двамата най-добри състезатели на сабя. Това означаваше, че трябва да направи тактика, с която да изненада съперника. Срещу такива опоненти трябва да постигнеш нещо изключително. От тази гледна точка победата му над руснака не е изненада, защото ние се подготвяхме точно за това. Но, разбира се, за всички този резултат е неочакван, защото е много трудно да се победи състезател от такава класа", обяснява Ванчев.
Самият Пасков едва ли си е давал сметка какъв интерес ще предизвика неговата победа, която само за няколко часа се превърна в основна тема за коментари в социалните мрежи. "С треньора ми си говорихме, че участието на олимпийските игри дойде рано в кариерата ми. Надявам се да е добра основа, върху която да можем да градим, да подобряваме играта и тепърва да постигаме по-добри успехи", заяви сабльорът след края на първото му участие на олимпийски игри.
Само по себе си представянето на Панчо в Рио де Жанейро ще му остави приятен спомен, ценен опит и нищо повече. Ясно е, че за да се задържи там, където попадна само за няколко минути, ще са нужни същата целеустременост и два пъти повече усилия в залата. Той обаче изглежда подготвен за всичко това и с краткото си присъствие на олимпиадата го показа.
Фехтовката е един от спортовете, на които в България не се обръща сериозно внимание. Панчо Пасков има щастието да тренира в клуб "Свечников", а красив каприз на съдбата е, че най-голямата му победа досега дойде няколко дни преди 100-годишнината на Николай Свечников. Клубът, кръстен на най-добрия треньор в историята на българската фехтовка, получава годишна субсидия от 10 хил. лв,, защото е най-успешният в страната. Толкова му се полагат по Правилника за финансиране на спортните клубове от Министерството на спорта. Тези пари може да изглеждат малко, но са в пъти повече от помощта за останалите. Трудните условия във фехтовката принуждават клубовете да се издържат от таксите на децата, които тренират. Такса доскоро е плащал и Панчо Пасков, но когато става силен състезател на мъжко ниво, за подготовката му започва да се грижи фондацията на Васил Етрополски. "Ние сме фондация, към която има 11 клуба по цялата страна. Разбира се, че трябва да събираме такси, а парите отиват за подпомагане на спорта - зали за тренировка, екипировка и оборудване и подпомагане на най-големите таланти", каза Запрян Ванчев. Той се надява шумът около представянето на Пасков в Рио да помогне за развитието на спорта. "Голямата ни надежда след този успех на Панчо е да се обърне повече внимание на нашия спорт. С тази победа той влезе в елита и показа, че в България може да се развива фехтовка на световно ниво."
Пробивът на Панчо в елитния спорт минава през тежки изпитания. Най-сериозното идва през 2014 г., когато 19-годишният тогава фехтовач къса кръстна връзка и менискус при игра на футбол с приятели. Контузията означава почти година извън залата за фехтовка. Тогава Пасков получава повече време да заляга над учебниците в Медицинския университет, но изостава в развитието си. Запрян Ванчев смята, че в основата на силното му завръщане и все по-добрите му резултати е неговата воля. "Контузията беше много тежка и не знаехме как ще се върне към фехтовката. Той обаче показа огромно желание и демонстрира отлични резултати за кратко време. Върхът беше класирането на олимпиадата."
Тодор Христов, "7 дни спорт"