Георги Марков: Левски се върна много назад под нулата

Георги Марков: Левски се върна много назад под нулата

Бившият конституционен съдия и политик Георги Марков гостува в предаването „Код спорт” по TV+. Той не крие пристрастията си към спорта и особено към футбола. Привърженик е на единия от двата гранда – „Левски”, като в продължение на три години от 2000 до 2003 г. бе председател на УС на клуба. Наскоро обяви, че новият собственик на „Левски” ще бъде богат, фин и с много международни контакти бизнесмен. Освен за футбол, Марков говори още за олимпийските игри и защо Унгария ни е изпреварила толкова много в спорта.

- Г-н Марков, преди 10 години „Левски” спечели правото да играе в групите на Шампионска лига. Тогава разговаряхме с Вас в студиото на „Камп Ноу”. Къде обаче е в момента „синия” клуб?

- Няма как да не се върнем 10 години назад, защото това беше „златно” време. 23 август в града на любовта – Верона. Много отиваше на „Левски” именно там да влезе в Шампионска лига, защото този клуб е създаден с любов от български ученици, а не по съветски образец от генерали. Беше много символично, че именно във Верона влязохме в групите. Това бе предхождано от една година и половина, през които „Левски” направи невероятен „син” поход в Европа. Спомням си жребия в Нион, на който бяхме заедно с Баждеков. От 108 отбора, ние влязохме в европейската осмица. Стигнахме четвъртфинал за купата на УЕФА. Играхме с отбори, които бяха завършили трети в групата си в Шампионска лига. Имам предвид „Артмедия”, „Удинезе” с Антонио Ди Натале, „Шалке”. Само едно безобразно съдийство ни попречи. Не искам да се връщам към думите на г-н Батков за този съдия, но той беше прав. „Левски” можеше да отстрани и „Шалке”. В Гелзенкирхен играхме толкова добре, че буквално целият стадион бе замрял, а на почивката някой ми вика: „Хер Марков, хер Марков! Гууд, гууд!”. Боже, кой ли е този? Гледам Абрамчик, нашият бивш треньор, който беше дошъл на мача. Спомням си финта на Валери Домовчийски тогава – как излъга Кобиашвили и аз извиках „Домосчиньо”. Питали го Батков дали това е „бял бразилец”, а той отговорил: „Не, мой човек е, много емционален, българче си е.”. Тогава направихме един чудесен отбор, космическите 34-35 коефициент с футболисти, от които само четирима бяха чужденци. Даже Ричи (бел.ред. Ричард Еромоигбе) беше наш юноша, тъй като г-н Чорни го доведе непълнолетен. Той от наш юноша стана нигерийски национал. Другите бяха „професор” Лусио Вагнер, Седрик Бардон, който даде голяма разлика в класите и Игор Томашич. Останалите бяха български футболисти, разбира се, с много опитният Боримиров, играл на две европейски и на две световни. Бяхме един страхотен отбор! Скоро говорих с Лъчо Танев, че тогава бяхме отбор от над средно европейско ниво. Даже на Боримиров му взеха интервю през 2005-2006 г. и го попитаха: „Ако с този отбор на „Левски” играете в Бундеслигата, къде ще се класирате?”. Борето каза: „В първата осмица!”. И си беше така. Бабангида (бел.ред. Емил Ангелов) вкара седем гола, Деко (бел.ред. Мирослав Иванов), който го взехме за 10 хиляди евро, вкара страшен гол на „Хееренвеен” със Самарас и Хунтелаар. Играехме страшен фиутбол! Дори когато бяхме в руската столица и играхме с ЦСКА (Москва), носителя на купата на УЕФА, много трудно можеше да се каже кой е носителят на трофея и кой е дебютантът. „Левски” направи фантастичен мач! Разликата в класите направи Вагнер Лав, като вкара два гола. Този отбор и това време беше страхотно. „Левски” стана първият български отбор, влязъл в групите на Шампионска лига. Всъщност ние се интегрирахме в Европа, преди страната ни още да е влязла в Европейския съюз. „Левскарче” вкара първия гол за България в Шампионска лига – Мариян Огнянов.

- Но къде е „Левски” сега?

- Гледах последния мач с „Монтана”. Повече съм в Унгария, не мога да кажа, че съм гледал всичко, но истината е, че в момента „Левски” е загубил своята идентичност. Не искам да обвинявам никой нито от ръководството - административно или спортно-техническо, нито футболистите. Няма някой, който да е работил в „Левски” и да не е желал да се получи нещо, но ако не бяха фланелките, нямаше да мога да кажа кой е „Монтана” и кой е „Левски”. Върнали сме се много назад – под нулата. Трябва да се търси връщане на отбора към онази игра, която беше 2005-2006 г. Тогава ние го направихме, с наши сили и пътят е този. Разбира се, сме паднали толкова ниско, че трябва да се почне от нулата.

- Прави ли ви впечатление, че преди всеки сезон, който и да е треньор и ръководител, казва: „Борим се за титла, за купа, участие в Европа...”? Но на практика след това нищо не се получава. Започват да се взимат безкраен брой футболисти, които с нищо не допринасят за качеството на „Левски” и отборът изпада в тежка криза.

- „Левски” е може би най-социалният клуб в Европа, тъй като през годините платихме толкова обезщетения на изгонени треньори, на взети и изгонени футболисти, че те буквално си бяха на „осигуряване” в „Левски”. Дойдат, изиграят 2-3 мача, след това си отиват, почиват си и си живеят с обезщетението. Всъщност последният ни добър отбор от гледна точка на европейските критерии беше при Ясен Петров и Гонзо, когато играхме добре в Лига Европа, надиграхме „Гент”, надиграхме и бихме „Спортинг”, надиграхме „Лил”, който тогава стана шампион на Франция, а към днешни дни нещата са много зле в този тим. Ако трябва да търсим грешката в „Левски” за тези години... Аз се отнасям с голямо уважение към Тодор Батков. Той направи много за този успех, направи много, за да може „Левски” да бъде обезпечен за дълго време, но махането на Наско и Мъри, се оказа фатално. Аз съм му го казвал и на него. Не съм съгласен с максимата, че в България незаменими хора няма. Формално заменими има, но както работеха Наско и Мъри, което съм виждал всеки ден, нямаше други. Това бяха хора, които всеки ден знаеха, че „Левски” е дружество и клуб, който се състои не от един механичен брой футболисти, лекар и масажист. „Левски” е и юридическо лице със своето ръководство, със своята администрация, международен отдел. Бяхме на улица „Леге”, в центъра на София, както подобава на отбор като „Левски”. Мъри идваше всяка сутрин в 9:00 часа, за да поговорим един час. Малко по-късно идваше и Наско, говорим за всичко и към 10-10:30 те отиваха на „Герена”, където Мъри работеше до 21:00 часа. Изкарвахме наши футболисти – Ники Михайлов, Живко Миланов, Ричи, Валери Домовчийски, Хичо (бел.ред. Николай Димитров), Мариян Огнянов, Балтанов, Коприваров... Все наши юноши, които така или иначе „Левски” по-късно продаде и които бяха „левскарчета”. Трябва да се върнем към това и отново да вадим наши футболисти. Защо направи г-н Батков това общежитие? За какво бяха тези изкуствени терени? И днес да нямаме наши юноши! Всеки левскар има мнение, както е в песента: „Идваме от север, идваме от юг...”... Аз пък идвам от София – център и от времето, когато София беше само център и като човек, който още си спомня Гунди. Бях на 21, когато той си отиде... Видял съм кой как работи. Наско и Мъри трябва да се върнат на „Герена”, за да може да се направи пълен обрат и да се върнем към образа, който имахме 2005-2006 г. Разбира се, че това ще изисква време. Надеждата ми е, че „Левски” през месец август очаква да има нов собственик...

- Исках да Ви попитам за този нов собственик. Споменахте, че той е фин, образован и богат човек. Как такъв човек ще се оправи в „джунглата”, наречена български футбол?

- Този човек е с големи финансови възможности, което за мен е много важно, защото без пари нищо няма да стане. Той е човек, който когато си сложи името, ще може да гарантира добра финансова подкрепа и просперитет на „Левски”. Той е едноличен, ще излезе с името си, с парите си. Няма да има орташка работа с много собственици. Ще се знае кой е собственик. Той ще си направи изцяло ръководство с хора, на които разчита. Когато обезпечи финансово отбора и намери точните спортни хора, които да харчат разумно парите за подходящите треньори и играчи, лека-полека „Левски” ще отскочи напред. Това е човек, който живее дълги години навън и бих казал, че това е българинът с най-големи задгранични контакти в областта на политиката, културата и спорта. Той е във всички сфери на обществения живот. Много добре пласиран в Европа, с много сериозни финанси. Интелигентен човек, който може да води диалог с всеки един президент на европейски клуб.

- Трябва ли да остане Люпко Петрович?

- Всички трябва да останат, докато не дойде новият собственик. Не могат да се правят някакви резки движения или промени, защото трябва да се даде шанс на този човек. Всичко трябва да остане докато той дойде и да реши, ако ще се сменят треньори кои да бъдат, ако ще се слага ново спортно ръководство, кое да бъде то, администрация... Това е един процес, не може да стане от днес за утре. Същевременно с нюха, който той има и с точните спортни хора, които се надявам да намери, мисля, че до една-две години „Левски” може да се изправи на крака, дори до степен да играе в евротурнирите. Гледах „Лудогорец”. Едни разумно купени футболисти, разбира се с високи заплати, играха добре. Харесаха ми. Аз не изпитвам ревност към тях, защото ние влязохме първи в Шампионската лига. Даже навремето, когато те влязоха в Шампионска лига, вдигнах телефона на Стойчо Стоев и без да го познавам, го поздравих. Защото те изживяваха радост, която аз съм изживял на живо във Верона. Колкото до Барселона, спомням си го това интервю. Тогава преди мача ти казах, че за нас това, че сме в Шампионска лига е нещо изключително голямо. Вярно, биха ни. Още като слизахме на летището ни викаха, че пет гола ще ни вкарат. Но Мъри искаше да играем открито. Това беше неговата идея – да се играе футбол, да се мъчим да се подобрим още повече, съревновавайки се с такива отбори. Спомням си мача с „Оксер”. Виждам го толкова притеснен, че си гризе ноктите, а Наско пуши. Нещо е станало - контузил се е вратарят Гошо Петков, ще пази 16-годишният Ники Михайлов. За пръв път си позволих да кажа: „Мъри, моето момче, моля те дай да се затворим и да не ни бият с десет гола!”. Знаеш ли какво ми отговори? Не може вече такъв футбол! Трябва да играем футбол! Наско тогава каза: „Недей да мислиш, че Ники е в „Левски”, защото е син на Боби. Него го бива!”. И 16-годишният Ники спаси няколко много добри неща, последва феноменален гол на Бардон и тогава тръгнахме нагоре.

- На какво се дължи хегемонията на „Лудогорец”?

- През годините „Лудогорец” имаше все добри треньори, но най-важното е, че се купуваха много точни играчи. Това стана, когато вече тръгнаха към Европа. Спомням си, че когато станаха шампиони, нашият Станислав Генчев играеше, Деко ги направи шампиони с един гол от фаул. Мисля, че тогава играха с ЦСКА и биха с 1:0. Тогава се питах защо Генчев и Деко са там, а не при нас? Но явно се купуват добри футболисти, дават се добри пари и отборът върви добре. Има една особеност, че „Лудогорец” няма натиск от публиката. Целият град не знам дали е повече от 30 хиляди души, докато „Левски” е с многомилионна публика, голямо нетърпение на феновете към бързи успехи. Бъдещият собственик на „Левски”, който и да е той, бъдещото ръководство и футболисти, винаги ще бъдат поставени под натиск. В „Лудогорец” има нещо, което мен не ми харесва. Това си е техен проблем, не е моя работа да им давам оценки, но все пак те нямат свои футболисти, докато „Левски” винаги е бил силен с това, че си вади „левскарчета”. Имаме си традиции, дали сме на България изключително много наши талантливи футболисти. Пътят трябва да е този – играчи отвън да се взимат само, когато са на много високо ниво – тип Бардон. Дойде и за един месец научи езика, даде разлика в класите, играеше със самочувствие. Ние трябва да си създаваме наши футболисти, имаме сили за това.

- Как ще коментирате завръщането на ЦСКА в елита на българския футбол?

- Откровено казано там имаше много проблеми и това бе очевидно. Аз съм юрист, считам се за компетентен, но за да мога да давам някакви оценки, трябва да знам фактите. Там не са ми ясни нещата. Така или иначе смятам, че участие на ЦСКА, заедно с „Левски” в една футболна лига, независимо как се нарича тя, е добре и за „Левски”. За да има съревнование, публика, те са необходимото. „зло”.  Не трябва да драматизираме с това, което става с ЦСКА, дали е правилно или не, а да си гледаме нашата „къщичка”. Ние като играем добре и сме добре, сме ги били и със 7:1, и със 7:2. Може да има и нови „седмици”, ако играем добре. Не трябва да ги гледаме те какво правят.

- Продължаваме с олимпийските игри в Рио. Преди два дни те бяха открити. Какви са очакванията Ви към нашите представители?

- Аз съм член на Бюрото на Българския олимпийски комитет и председател на Юридическата комисия. Бях на събранието, на което утвърдихме нашата делегация преди да замине. Беше малко като панихида, защото 51 състезатели са доста малко. От десетилетия не сме имали толкова малко. Без да искам да обида някой, имаме силни състезатели, но нямаме тип Стефка Костадинова, за която знаехме, че отива в Атланта за златен медал. Има голямо отстъпление. Тъй като животът ми се разви така, че мога да живея доста време в Будапеща, сравнявам две страни – България и Унгария с горе-долу еднакво население. Те са с по-малка територия и са 10 милиона. Отиват със самочувствието на държава, която е седма в света по брой златни медали за всички олимпийски игри. Те имат 168 златни медала, а на последната Олимпиада в Лондон бяха девети. Сега отиват със 160 спортисти. Почти съм сигурен, че техният плувен отбор от 36 състезатели, ще има няколко златни медала. Мисля, че Катинка Хосу ще стане олимпийска шампионка на 200 и 400 м съчетано. Може би Ласло Чех в бътерфлай, може би Даниел Дюрта. Невероятен отбор по кану-каяк – традиционен унгарски спорт с великолепната Данута Козак. Може да вземат 3-4 златни медала. Страхотни петобойци, имат Шаролта Ковач, която е и много хубава. Силен отбор по фехтовка, добри борци, джудисти. Унгария не само си запази традициите в спорта, а така разви базата, че Будапеща е кандидат за 2024 г. за домакин на олимпийските игри. С много големи шансове са да спечелят, тъй като Хамбург направи  референдум и се отказа от домакинство заради тези мигрантски вълни. Борбата ще е между Будапеща, Париж и един американски град. Но те отиват с такъв плувен комплекс, който догодина ще бъде домакин на световното по плуване и водна топка, какъвто няма в Европа. Бившият стадион „Ференц Пушкаш” вече е съборен и през 2018 г. това ще е най-хубавият стадион в Европа по оценка на УЕФА – 68 хиляди души. Орбан направи само за две години стадион на „Ференцварош”, стадион на „Дебрецен”, футболна академия-бижу „Ференц Пушкаш” до Балатон. „МТК” прави стадион. Ако погледнеш със самолет Унгария, няма град да не е „посинял” от басейни. Страхотна плувна и гребна база има и в Сегед и в Солнок. През 1990 г. с унгарците бяхме на едно ниво – ту ги бием, ту ни бият. А тази година играха в една група на Висшата лига по хокей заедно с Русия, САЩ„ Канада, Словакия...

- От къде идва тази разлика?

- Разликата е, че са спортна нация. Имат големи традиции. През 1896 г. на първата Олимпиада първият олимпийски шампион на 100 и 200 м плуване - Алфред Хайос е унгарец. Орбан направи не само развитие на базата, но направи и правителствена програма за развитие на унгарския спорт чрез финансова инжекция за периода 2014-2020 г. 500 милиона евро за 16 спорта. Така да бъдат финансирани унгарските треньори, че да живеят добре за нашите представи и да взимат 3300 евро чисти пари на месец държавна заплата, ако дадат на унгарската държава медалист от световно, европейско първенство или олимпийски игри. Много добре се работи. Наскоро бях в град Шопрон на почивка, намира се на австро-унгарската граница, едно прекрасно градче, в което навремето играеше нашата баскетболистка Брънзова. Там им е баскетболният център. Гледах европейско първенство за девойки до 18 г. Биха Словения, Хърватия. Питах треньорката, която е женена за българин, имат школа с 400 деца. Трябва работа с младите. Тамаш Дарни, бившият олимпийски шампион по плуване и голяма легенда, всеки ден го гледам на остров Маргит с деца, деца, деца... На всички европейски и световни юношески първенства точно в традиционните унгарски спортове – от водната топка, през плуването, кану-каяка, фехтовката и петобоя, са добре.

- Ясно е, че не можем да настигнем унгарците, но какво може да направи нашата държава, за да може поне да не бъдем като на панихида при изпращане на делегация, както казахте преди малко?

- Истината е, че през всичките тези години България не случи на министър-председатели, които имат отношение към спорта. Изключение прави Борисов, който не само има отношение, но и си е спортен човек. Той беше амбициран и направи зала „Армеец”. Дойде най-красивата Ана Иванович. Три часа чаках, за да й целуна ръка и да се снимам. Три години идваха най-красивите и добри тенисистки от света. Направиха се спортни зали в Русе, Пловдив, Бургас. Правят се някои неща, но като цяло нашата държава е изключително бедна и когато се постави въпросът да се финансира спортът с 500 милиона, подобно на Орбан... Министър Кралев много добре знае унгарския опит, за да му отварям аз очите.  Но всички сфери в обществения живот в България са закъсали. От здравоопазване до просвета – всеки иска пари. На последните парламентарни избори през 2014 г. социалистите атакуваха Орбан със следните плакати: „Няма да строим стадиони, а болници!”. Въпреки това унгарците пак го избраха с 2/3, защото той каза, че стадионите не са само за високо спортно майсторство, но и за масово спортуване, а болниците ще ги правят в следващия мандат. Говорил съм и с бивши министри на спорта, които откровено ми казват, че при нас това никога не може да стане. Това е много обезсърчително. Все някога трябва да кажем, че трябва да почнем и да отделим по-голям бюджет, но засега аз не съм оптимист, че ние може да водим тази политика, да изграждаме такива бази. София няма плувен басейн от демократичните промени насам. Даже „Република” вече го няма. Не може столица в страна-членка на Европейския съюз, която ще стане с 2,5 милиона жители, да няма един голям плувен комплекс, с който да е домакин на световно или европейско първенство, или поне на балканско. Таня Богомилова ми казва как едно време и без басейни, сме станали шампиони. Да, ама тя е гениална и е една, а другите държави вадят всяка година. Ето сега унгарците взеха десет златни медала на европейско първенство по плуване. Плувна нация номер 1 в Европа, бият германки, англичанки, французойки, холандки. Няма как да стане без база, без стимул на нашите треньори, без работа с малките, без създаване на академии. Всичко това обаче струва много пари.

- Според Вас справя ли се министър Кралев със ситуацията, която е в българския спорт?

- Говорил съм с него. Добре познава унгарския опит, защото трябва да гледаме унгарците. Все пак американците и руснаците не може да ги стигнем в спорта. Знам, че той готви нов Закон за спорта, в който ще се опита в голяма степен да копира някои неща от Унгария. Още министър Лечева говореше за т.нар. публично-частно партньорство. Примерно стадионът на „Ференцварош” стана така – държавата дава пари, но същевеменно се взива френската застрахователна фирма „Групама”, която субсидира, като стадионът става на нейно име. Кръстиха улицата на големия Флориан Алберт – любимецът на Гунди, носител на Златната топка за 1967 г. Това трябва да се вкара в България, както и данъчни облекчения в областта на спорта. Българската Конституция дава възможност парламентът да прецени и да даде данъчни облекчения и да освободи от данък определени сфери от обществения живот. Сега всички ще кажат да има данъчни облекчения и в просветата и т.н., но аз мисля, че биха могли да се дадат такива облекчения на хора, които инвестират в спортната база. Това в Унгария се прави много мощно. Мисля, че и в Турция навремето е било така. Кралев е прав в това отношение, че трябва нов Закон за спорта. Той е демоде, сегашният закон е правен 96-а, многократно беше кърпен, има може би над 100 поправки вече. Трябва да се направи нов и да се съсредоточи основно върху стимулиране на финанси, за да се изгражда спортна база, облекчение за хората, които инвестират в спорта и т.н.

- Коментарът Ви за решението част от руските спортисти да не участват на олимпийските игри в Рио?

- Говорих със Стефка Костадинова. Тя изрази позицията на БОК. Аз я подкрепям, защото съм юрист и много добре знам, че не може да има колективна отговорност. Тези спортисти, които са хванати с допинг, ще бъдат наказани. Не може да има колективна вина на всички руски състезатели и те да бъдат лишени от участие на Олимпиадата. Отговорността за употреба на допинг е чисто персонална. Мисля, че се взе правилно решение на МОК, което смекчи нещата. Отиваше се към политическо решение. Всички опити за политически намеси в областта на спорта са били неуспешни.

А няма ли намеса на политиката в спорта?

Да вземем европейското по футбол, световното, олимпийските игри – всички крале, кралици, президенти, премиери отиват там. Албания спечели една победа и ги приеха като национални герои. Футболът носи самочувствие. Той стана мерило за стойността на нациите помежду им. Някои казват това ли ще е мерилото – спортът? Дай да се мерим с болниците, с промишлеността, с по-високите пенсии... Но чисто емоционално футболът стана мерило за силата на дадена страна. Бях в Будапеща, когато се прибраха унгарските футболисти, които 30 години не бяха участвали на голям форум. Неслучайно ги събраха на Площада на героите и така ги посрещнаха, защото са станали първи в групата. Гордееха се унгарците с тях, защото имаха приличен отбор. Политиката и спортът винаги са свързани, защото политиката чрез органите на властта – парламент, правителство трябва да създава условия за развитие на спорта. Трябва да има държавна политика, независимо, че отделните клубове са търговски дружества и т.н. Малко минахме от тотално командване на спорта в годините на комунизма към тотално самоуправление и дистанциране на държавата, което не е правилно. Мисля, че Борисов е този премиер, който има отношение към спорта и в обозримо бъдеще ще може да се копира унгарския опит и да се финансират някои неща. Радвам се, че догодина ще има европейско първенство по кану-каяк в Пловдив. Значи ще се стегне този хубав канал. Ходих един път в Панчарево. Не може да познаеш, че някога там е имало състезания от голям ранг. Ние и това, което имахме, загубихме.


- Колко медала очаквате да спечелят българските спортисти в Рио?

 

- Ще бъда умерен оптимист. Надявам се да вземем медали в художествената гимнастика, в борбата и при мъжете, и при жените. В  спортната стрелба състезателката ни е добра, имаме силни атлети, но за съжаление там конкуренцията е свирепа. Надявам се, че можем да вземем три или четири медала. 

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти