Румяна Нейкова: Няма как спортът да е цветя и рози

24 юли 2016 | 09:52
709
0

Още ми е тръпка, когато идват олимпийски игри, признава голямата шампионка

Дълги години Румяна Нейкова беше едно от ярките лица на българския спорт. Медалистка от две поредни олимпиади (бронз в Сидни и сребро в Атина), тя дочака своя миг в Пекин през 2008 г. и на 35 г. спечели златен медал в гребането. Днес Нейкова признава, че все още изпитва емоция, когато наближават олимпийските игри. Пред "7 дни спорт" Руми сподели какво очаква от българските спортисти в Рио де Жанейро.

- Оптимистка ли сте за българското участие в предстоящите олимпийски игри?
- Длъжни сме да сме оптимисти и да гледаме позитивно към всеки един спортист, който изпращаме там. Да вярваме на нашите хора, защото всеки един от тях има шанс да се бори за добро класиране.
- Оптимизмът е хубаво нещо, но не ви ли притеснява фактът, че делегацията ни намалява с всяка следваща олимпиада?
- Разбира се. Но спортът, както всяка друга сфера, е отражение на всичко, което се случва в България. Няма как да бъде по-различно и спортът да е цветя и рози.
- Какво можем да очакваме от българската двойка в академичното гребане?
- Надявам се да направят достойно класиране, което да удовлетвори на първо място тях. Ако успеят да се съхранят психически и да покажат това, което могат, вярвам, че ще се представят добре. Ще има напрежение, защото двамата са дебютанти на олимпийски игри, а това състезание е по-различно от всички останали. Но пък точно на олимпиада всеки има шанс да се докаже.
- Георги Божилов пренебрегна всички лекарски забрани и препоръки, само и само да се върне за олимпиадата след тежката контузия. Това ли е смисълът на спорта?
- Да, това е цената на големия спорт - всеки да прецени сам за себе си докъде иска да стигне и какво е готов да жертва в името на тази цел. Това, което направи той, показва, че е силно мотивиран за добро класиране на олимпийските игри.
- Виждате ли вашия спортен дух в младите състезатели?
- Ами ето, Божилов го показа. Демонстрира спортен хъс и характер след всичко, което му се случи преди олимпиадата.
- Вашата титла от Пекин е последното злато за България от летни олимпийски игри. За какво говори това?
- Пак се връщаме на това - отражение на обективната действителност.
- Години след отказването ви от активния спорт има ли по-специално усещане, когато наближат олимпийски игри?
- Еее, тръпка ми е, разбира се (смее се). Това ще е втора олимпиада, която гледам по телевизията. Вълнувам се и искам да се състезавам. Но само дотам, защото вече няма как да се случи.
- Какъв съвет ще дадете на двамата ни гребци и останалите български дебютанти в Рио?
- Да съхранят психиката си и да не обръщат внимание на изкушенията в олимпийското село
Дано всички се опазят от травми преди състезанието, да се съберат в секундите преди старта и да успеят да направят най-доброто си класиране.
- Бяхте избрана за председател на ОСК Академик. Как са нещата там?
- Големият проблем е, че обединените спортни клубове в момента не влизат по никакъв начин в Закона за физическото възпитание и спорта. Надявам се да бъдат включени и да имат определяща роля, защото ОСК е сдружение на всички клубове. Както бяха едно време дружествата.
Когато имахме силни дружества, имахме и силен спорт
Някой ще каже, че се връщаме в миналото. Да, връщаме се, защото всички останали държави около нас успяха да запазят системата си, да анализират доброто от старото и да го усъвършенстват. А ние развалихме всичко.
- Със сигурност все още е необичайно да не сте заета в олимпийска година. Как си почивате през лятото?
- Продължаваме да работим. Намерихме малко време за почивка. Аз съм и председател на спортен клуб за подрастващи. Не оставам без работа.
- Значи има млади състезатели в гребането, от които можем да чакаме успехи?
- Надявам се. Още отсега трябва да започнем олимпийския цикъл за игрите през 2020 г.

Тодор Христов