Дракслер и гениалният италиански враг Германия

Има една нова Германия, която противоречи на нашите прежни схващания: можехме да ги победим или да паднем от тях, ала винаги ние, италианците, бяхме съзидателните, а те – дисциплинираните; ние – фантазиращите, те – разумните; ние – изобретателните, те – мъдрите; ние – лудите, те – балансираните. Днес вече не е така. Германия на Йоахим Льов сега изглежда по-латински от настоящата Италия, която играе въз основа на организация, тичане, ефикасност; прегърна пътя, който едно време вървеше с любов нашето калчо.

Финтовете и дриблите на Юлиан Дракслер през словашките му съперници бяха върховните доказателства за тази промяна. Фантазията е разковничето на това Златно поколение – банда от толкова многобройни крила и полуостриета в немския футбол, че накараха стария интерист Ханзи Мюлер да възкликне: „Никога не съм виждал нищо подобно в нашата история!”. И това не е плод на случайност. Когато в Ротердам португалецът Сержиу Консейсао вкара три гола на Оливер Каан на Евро 2000, прозвъня една аларма.

Германците излязоха от турнира със само един вкаран гол и с убедеността в нуждата от промяна на тенденцията, след като станаха единственото поколение, загубило от Англия в предходните 34 години. Настоящият модел на произведен футболист има своите корени в онзи черен момент. Хора като Марко Ройс, Марио Гьотце, Месут Йозил и Дракслер се родиха, защото така пожела Германия и за да се разчупи стагнацията в години, в които само икономиката на страната беше непоклатима. В онези времена местните играчи на до 23 години в Първа Бундеслига бяха само 6%, а в националния отбор титуляр още бе Лотар Матеус. На 39 години…

Федерацията предприе реформа. Всеки професионален отбор трябваше да изгради академия и нови структури, с всякакви стриктни изисквания, стигащи дори до това какъв да е броят на изкуствените светлини около терените. Имаше известна, но минимална съпротива. Два клуба от Бундеслигата гласуваха против вдигането на разходите. Айнтрахт (Франкфурт) трябваше да вложи 15 млн. евро, за да спази критериите, а само Вердер (Бремен) се възпротиви на принципа на раздробена селекция на талантите в името на създаване на спорт, който да се основава на разнообразието и солидарността.

Родиха се 121 регионални центъра за 10-годишни деца, като ключовото тук бе, че във всички тях тренираха и учеха деца на максимум 25 км разстояние от дома си. Бяха детайлно разучени авангардните академии във Франция и Холандия. Оттогава досега 600 000 деца всяка година са под зоркия поглед на 1300 треньори. Ход, струващ 96 млн. евро годишно – точно колкото хвърли Милан миналото лято за трансфери.

Истинската революция бе в методологията с „Програма за повишаване на талантите”. Нейният създател Йорг Даниел каза: „Ако някое талантливо дете се роди в забравено от бога планинско село, ние ще го открием.” Искаха играчи и от типа „Конте”, и от типа „Дел Пиеро”. Повишиха качеството на курсовете за инструктори. Избраха по-малкото тичане и повечето игра с топката. При селекцията на децата между 10-13 години физиката е без значение. Окуражава се свободата и импровизацията, често на тренировки по-големите деца играят на музикален фон, понякога с репродукция на шум от трибуните в големи мачове, за да свикнат на обстановката.

Днешните „трекуартисти” на Льов (б.р. – офанзивните плеймейкъри), които с лекота си сменят позициите на терена, са бившите хлапета, които бяха учени да мислят в играта. Тренирани са с машината Footbonaut, която изстрелва топки от различни ъгли към центъра, където в полукръг момчето трябва да направи спиране и бързо да я пренасочи в осветилия се внезапно квадрант, един от 64 възможни. Изобретена е от един берлинчанин – Кристиан Гютлер, и струва 3 млн. евро. В тази машина се отиграват повече топки за 10-минутна сесия отколкото за цяла седмица в италианските центрове. Рефлекси и техника.

Това може и да е клетка, но тя помага да се освободиш от другото. Гьотце е израснал така, а Дракслер бе толкова готов да играе в Бундеслигата едва на 17 години, че Шалке 04 подаде иск до регионалното правителство на Вестфалия да издаде разрешение на момчето да напусне училище. Треньорът тогава Феликс Магат казал на родителите му, че „диплом няма да е нужен на Юлиан в следващите 10-15 години”. После Дракслер трябваше да бъде презаписан от клуба в училище. Когато го пуснаха в игра срещу Нюрнберг в късен мач за купата, един учител подаде сигнал до трудовата инспекция: във Вестфалия непълнолетните имат право да работят само от 6 сутринта до 20 часа вечерта, с изключение на хлебарите, ала Дракслер работеше с топката, не с брашното.

В Германия се случи революция. Туй-то. Дриблите на Пиер Литбарски, играл три световни и две европейски първенства между 1982-1990 г., навремето бяха смятани за аномалия, забележително изключение. Олаф Тон – трекуартиста на ръст 170 см, няколко години по-късно бе превърнат в либеро. Преди 1981 г. ФРГ не бе печелила нищо значимо в юношеските и младежки категории. Работа в този план вършеха от другата страна на Берлинската стена: ГДР взе европейските купи за младежи до 19 г. през 1970 и 1986 г. и изигра два финала за младежи до 21 г. между 1974 и 1980 година.

Обединението на страната доведе до източването на резервоара от таланти от изток след първоначалното опиянение от заразата със западното влияние. От европейската титла за юноши до 16 г. през 1992-ра минаха доста години без успехи. До въвеждането на програмата след 2000 г., което доведе до разцъфтяване на младите цветя и спечелване на пет титли в долните възрастови категории и, апотеоза, Мондиал 2014 в Бразилия.

В съботния сблъсък Италия – Германия отборът, от който ще се очаква фантазия в играта, няма да играе в синьо.

Анджело Каротенуто, „Ла Република”

Следвай ни: