Боксовият пророк: Мохамед Али

„За да бъдеш велик шампион, трябва да вярваш, че си. Ако не си, тогава се преструвай на такъв”, това е само една от импровизираните мисли на Мохамед Али. Легендарният боксьор отново се превърна в най-коментираното спортно събитие. Този път път причината е злощастна.

Бившият световен шампион в тежка категория почина на 74-годишна възраст, след като през последните три десетилетия се бореше с паркинсон. Дори и прикован на количка, с почти неразбираема артикулация, той беше способен да промени живота на много хора.

Емблематичният кадър от церемонията по откриването на олимпийските игри в Атланта’96 все още е считано за едно от най-драматичните спортни събития в историята. Дори и тогава треперещият Али демонстрира на цялата планета колко силен е човешкият дух.

Сякаш настрани остана един друг паметен миг, който се случи по време на Игрите в Атланта. По време на баскетболния мач между САЩ и Югославия лично президентът на Международния олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч излезе, за да връчи загубения златен медал от Игрите в Рим през 1960 г. на боксьора. Треперещото величие беше наобиколен от звездния американски тим. Само един от играчите беше бял, а останалите с тъмен цвят на кожата.

36 години по-рано за пръв и за последен път в историята златен олимпийски медал полита в река. 18-годишно момче на име Касиус Клей е разочаровано от отношението на неговите сънародници с по-светъл цвят на кожата. Невероятният талант разбира за пръв път, че неговите спортни успехи, завоювани за САЩ, с нищо не могат да променят изконното отношение към афро-американците. Век след гражданската война, един спортен герой не се различава с нищо от обикновения черен плантатор.

Битката със сегрегацията, расизма и незачитането на гражданските права се превръща в основна цел на Али. Той приема исляма и получава името на пророка на Аллах.

„Аз съм Америка. Аз съм тази частичка, която вие няма да разпознаете в себе си. Но свиквайте с мен. Черен, уверен и наперен – това съм аз, а не сте вие. Това е моята религия, а не вашата. Това са моите цели, а не вашите. Свиквайте с мен”, казва хлапето от Луисвил, Кентъки, запалило се по мъжкия спорт, след като неговото колело е откраднато, той отива в полицейското управление да го търси, а ченгето, на което попада, се оказва треньор по бокс.

Една от най-великите спортни снимки в историята е повод за хиляди коментари, изследвания и журналистически статии. Бруталният нокаут на Али над страшилището Сони Листън взривява боксовия свят. Скандалният младок успява да размаже любимеца на американската мафия през 1964-а. Прави го не веднъж, а два пъти. Вторият е само за рунд.

Орисан да бъде велик, Мохамед Али не спира да се бори във всеки един момент от своя живот. Без значение дали е олимпийски или световен шампион, боготворен от милиони и следван от хиляди, той не спира да се бори.

„Няма нищо невъзможно (Impossible is noting) – казва Али, а тази фраза години по-късно се превръща в най-популярния рефрен на „Адидас”. – Невъзможно е просто малка дума, която се използва от малките хора. Тези, които са свикнали да живеят в един свят наготово вместо да използват тяхната власт, за да го променят.”

Войната във Виетнам се превръща в момента, когато Мохамед Али се превръща от спортна знаменитост в световна личност. Неговите прости думи са наказани по възможно най-тежкия начин. Той е заплашен от затвор, но въпреки това е готов да жертва изключителната си кариера и да бъде сринат от върха в мизерията. Отказът да се включи като войник му струва световната титла и 3 години изгнание.

Завръщането се оказва много по-трудно. Без средства, приятели и възможност да пробие, Али отново се връща към божествената аура, с която е дарен. Той успява да убеди властелина в тежка категория Джо Фрейзър да му даде шанс и да се бие с него за световната титла. Този епичен мач от 8 март 1971-а и до ден днешен е считан за най-уникания, който се е играл в емблематичната зала „Медисън Скуеър Гардън”. Двамата непобедени боксьори правят изключително зрелище, а Али записва първата загуба в своята кариера. Бъдещите легенди се срещат още два пъти. Техният трети мач в Манила влиза в историята под името „Манилския трилър”. Спечелен е от Али, който става абсолютен световен шампион в тежка категория.

Година по-рано най-популярният боксьор от Кентъки прави нещо изключително. Той е аутсайдер срещу страховития шампион Джордж Форман, който премазва брутално всичките си съперници. Битката се провежда в Киншаса и става основа за няколко изключително популярни филми и книги. В този мач Мохамед Али се превръща в изобретател на една от най-популярните тактики в професионалния бокс „rope a dope”. В продължение на седем рунда той абсорбира ударите на Форман и успява да го изтощи. Когато вижда, че шампионът диша трудно, Мохамед Али тръгва в атака и успява за пореден път да победи залозите.

Влианието на Али в боксовият свят е изключително. Въпреки своя скандален личен живот, той печели уважението на конкурентите си. В края на своята кариера знаменитият боксьор вече е загубил от своя блясък, бързина и умения. Той се изправя през 1980 г. срещу изгряващата звезда и негов бивш спаринг партньор Лари Холмс. Този мач е реалното кръщене на боксовата зала в казино „Сизърс палас”, където няколко години по-късно Майк Тайсън ще поеме щафетата, за да се превърне в най-страховитото творение на боксовия свят.

Шампионът Мохамед Али е размазван в продължение на 10 рунда от Лари Холмс. Мачът е спрян, а доскорошният носител на титлата лежи брутално пребит в съблекалнята. Вместо да празнува, новият крал отива да покаже уважение.

„Нали знаеш, че те обичам”, казва Лари Холмс.

„Щом ме обичаш, защо ме преби така”, отвръща в типичния си стил Мохамед Али, чиято славна кариера приключва с този мач. Той изиграва още един двубой, който губи от Тревър Бребик по точки. Богът на бокса вероятно си е направил някаква шега. Пет години по-късно Бребик, който по това време вече е станал шампион, губи своята титла от изгряващата звезда Майк Тайсън.

Много изследователи са се питали в какво се крие уникалната дарба на Мохамед Али. Талант са имали стотици велики боксьори, но нито един от тях не е достигнал успехите и влианието на Най-великия.

„Мразех всяка една минута, прекарана в тренировки. Не се отказвайте. Страдайте сега и прекарайте останалата част от вашия живот като шампиони”, казва уникалният Мохамед Али.