Този спорт в Русия стигна дъното - настана време за революция

В средата на месец юли мъжкият национален отбор по хандбал на Русия се сдоби с нов селекционер. Дмитрий Торгованов подаде оставка след поредното разочароващо представяне на тима на голям шампионат, а на негово място бе назначен Едуард Кокшаров.

На пръв поглед в тази промяна няма нищо странно. Всеки треньор е наясно, че трябва да поеме отговорност и да изтърпи на свой гръб последиците от слабата игра на неговите състезатели. Затова и решението на 45-годишния Торгованов бе напълно логично.

В Русия обаче рокадата се приема по различен начин. И не само там, но и по целия свят, хандбалните специалисти са на мнение, че е дошло време за революция в руския мъжки хандбал. А нейното начало е дадено именно с назначението на Кокшаров (41 год.), който бе част от състава, спечелил златните медали от Олимпийските игри в Сидни през 2000. Именно това е и последният голям успех за Русия на международен форум.

17 години по-късно Кокшаров е изправен пред огромно изпитание, поемайки кормилото на неуправляем към момента обект от своя приятел и бивш съотборник Торгованов, с когото заедно ликуваха на най-високото стъпало в Австралия.

Торгованов, който в миналото бе един от най-класните пивоти на планетата, отбелязвайки 689 гола в 219 мача за националния отбор, се задържа само две години на селекционерския пост. Зае го през 2015 година, след като Русия бе останала на срамното 19-то място от общо 24 отбора на Световното първенство в Катар.

Деветата позиция на европейския шампионат в Полша година по-късно, по-скоро бе приета като стъпка, макар и миниатюрна, напред. Но изминалото през 2017-та година Световно във Франция показа, че прогресът на тима наистина е минимален, дори никакъв. 12-ото място доказа също, че дупката между Русия и най-силните отбори към момента си е цяла пропаст, колкото дълбока, толкова и широка.

За разлика от Дмитрий Торгованов, който пое Русия с треньорски опит зад гърба си, придобит начело на Нева Санкт Петербург, Едуард Кокшаров за първи път влиза в ролята на наставник. Бившето ляво крило прекрати състезателната си кариера през 2013 год., а сега ръководителите и феновете на руския хандбал разчитат на него да върне мъжкия тим сред големите сили или поне да го приближи драстично до тях.

Несъмнено подобна задача изисква неописуемо големи усилия. Защото сухата статистика показва, че от 2004 година насам руският отбор не е попадал в топ 4 на нито едно голямо първенство. На Олимпийските игри в Атина "сборная" спечели бронзовите медали, но оттам тръгна по наклонена плоскост, оказала се прекалено стръмна.

Толкова стръмна, че игрите в Пекин през 2008 година бяха последните, на които Русия взе участие (6-то място).



Поглеждайки към световните първенства, последното, на което Русия се класира сред призьорите, бе чак през 1999 година (2-ро място). В следващите девет издания на шампионата най-силното представяне бе 5-ото място през 2003 година. През 2011-та тимът дори не се класира за първенството, а последната световна титла на "сборная" датира от 1997 година в Япония.

Тенденцията на Европейските първенства е абсолютно същата. След златните медали и триумфа през 1996 година в Испания, както и сребърните медали в Хърватия през 2000 година, Русия няма класиране в топ 4 и до днес (8 шампионата). А за капак на всичко и затвърждаване на кризата "сборная" не се класира за Евро 2018.

Подобен срив за Русия в отборен спорт, без значение при мъжете или жените, изглежда наистина немислим. Но е абсолютен факт.

Дали в кръга на шегата или не, мъжете трябва да бъдат още по-засрамени от факта, че женският национален тим, който също бе в кризисен период от 2009 до 2015 година, спечели златните медали на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016-та.

Ясен пример, че път от дъното към върха все още има. А когато в руския спорт някой стигне дъното, вземаните мерки винаги са жестоки. Целта е поправка на всеки един детайл от счупената машина до перфектност.

Рано или късно това най-вероятно ще се случи и с мъжкия национален отбор по хандбал. Въпрос на време е да разберем дали ще бъде под ръководството на Едуард Кокшаров или друг специалист. Не по-маловажно е и назначението на поста главен координатор на мъжкия тим. Позицията вече се заема от предизвикалия революция в македонския хандбал и дори в македонския спорт като цяло - Сергей Самсоненко.

Инвестирайки десетки милиони евро, но и по-важното - разбирайки от хандбал и спортен мениджмънт, руският бизнесмен стои зад историческия триумф на Вардар (Скопие) в хандбалната Шампионската лига.

Именно назначението на Самсоненко демонстрира най-добре колко отчайващо е положението в неговата родина, що се касае до мъжкия хандбал. Защото репутацията на 49-годишния милионер у дома е доста противоречива, имайки предвид неотдавнашните разследвания на руските власти на неговите фирми, регистрирани на екзотични офшорни дестинации.

Дори Самсоненко обаче сега е включен в плана за Революция. Цената за спасение на мъжкия хандбал в Русия няма значение. Важно е единствено постигането на крайната цел.

Никола Кацаров