Многократният държавен шампион в тениса на маса Иван Стоянов участва в XIX Международен фестивал в кк Албена. Роденият в Гарбово ветеран е тук с цялото си семейство. Синът му Нягол, който представя Италия, играе в Оупън турнира, който спечели през 2014 г. и където може да се срещне с именития си баща, а съпругата на Стоянов Валя участва при ветераните. В събота и неделя полуфиналите и финалите на фестивала ще бъдат излъчени на живо в Sportmedia.tv.
Иван, заедно с Даниела Гергелчева и Мариано Луков, записа най-големият отборен успех за България с четвъртото място в Суперлигата на Европа през 1987 г. Ето какво каза за този триумф Стоянов, за турнира в Албена, за титлата на Мария Йовкова и разликите между Италия, където живее, и родината му.
- Г-н Стоянов, за кой път участвате във фестивала в Албена?
- Не ги броя, но играя за четвърти път може би. Организационно турнирът се развива в положителна посока. Като участници има много силни играчи, за да видят зрителите хубав тенис на маса. Малко съжалявам, че тук не е целият национален отбор на България. Но те се готвят за европейското отборно в Люксембург и турнира в Панагюрище, така че имат много натоварен график до септември. Обстановката е много приятна и винаги идвам с удоволствие.
- Във вашата възрастова група (60-69 г.) има доста участници.
- За първи път участвам при ветераните. Предишните години играх само в Оупън турнира. Може би сбърках и трябваше да се запиша в по-долната категория (50-59 г.), за да имам някаква конкуренция. Но ще се опитам да победя в моята група.
- Ще играете заедно със сина си Нягол Стоянов в Оупън категорията. Има шанс да се срещнете. Откога не сте се изправяли един срещу друг край масата?
- Доста отдавна не сме се срещали. За последно играхме в италианското първенство преди седем-осем години. Беше последен двубой от група А1, получи се интересна и оспорвана среща. Преди това, когато Нягол беше по-малък, сме имали повече мачове помежду си.
- Очаквахте ли, че след вашата генерация България отново ще има европейска шампионка в лицето на Мария Йовкова?
- Както се казва: където е текло, пак ще тече. Зависи много и от индивидуалните качества и вярата на състезателите в собствените им сили. Виждам, че тук има доста хора, които дават пари за тенис на маса, за организиране на турнири, което подпомага развитието на този спорт. Това са неща, които вече липсват в Италия, където няма международни състезания за мъже и жени. И клубовете на Апенините не се развиват и затова нашият син за втора година ще играе във френски отбор. Има хора в България, които обичат нашия спорт и го подкрепят и това момиче Мария е доказателство, че е възможно и в днешно време да имаме отлични резултати на европейско ниво.
- Бяхте част от най-силното поколение в нашия тенис на маса. Постигнахте много успехи, но съжалявате ли за нещо?
- Сигурно съм си мислил често, че съм могъл да направя нещо повече в конкретен мач или турнир в моята дълга международна кариера. Когато заехме четвъртото място в Суперлигата имахме шанс да завършим втори, но не успяхме, въпреки че бяхме с равен брой точки с втория и третия. Тогава това се отчете като неуспех, а такова постижение никога не се повтори. Пожелавам на младите да направят нещо подобно и се надявам да имат сили и възможности да го постигнат!
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)