)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Дъщерята на Светла Оцетова Роси ръководи отдел „Транспорт“. Докато работи неуморно, „транспортира“ и новородената си дъщеря
Когато Светла Оцетова по няколко пъти на ден наминава към хангарите с лодки на гребната база в Пловдив, всички разбиращо се усмихват. Защото знаят, че отива да види тримесечната Андреа. А пък Андреа е по цял ден на гребната база, защото мама Роси (Росица Генова) отговорник по транспорта в Организационния комитет на Световното първенство по гребане. И никой не я щади в работата, само защото е дъщеря на олимпийската шампионка и технически директор на ФИСА Светла Оцетова.
„Обаче имам пълната подкрепа и разбиране на екипа ми към моите майчини задължения. А и на мен не ми пречи да върша едновременно разговори по телефона с работа с компютъра и дундуркане на Андреа“, казва Роси.
Тя самата е била на няколко седмици, когато през 1984 година майка й добутала детската количка до пристаните на езерото Панчарево и се качила да се състезава на републиканското първенство, оставяйки Роси на грижите на приятелите от отбора. Така че всички детски спомени на Росица Генова са свързани с водата и лодките. „Нашата фамилна къща е в Панчарево и с по-малката ми сестра ни водеха много често на езерото. Първият ми детски спомен от гребна регата обаче е от Люцерн. Запомнила съм патетата, които се гмуркаха край лодките, без да с страхуват“, спомня си ръководителката на отдел „Транспорт“ на Организационния комитет на Световното първенство по гребане в Пловдив. Сега, докато работи от сутрин до вечер, тя е подсигурила и най-важния „транспорт“ - за новородената си дъщеричка. Труди се неуморно, като се придвижва, препасала бебешко кенгуру, в което е малката Андреа. Всичко е ясно - и детството на внучката на Светла Оцетова ще е свързано с гребния канал...
В свои води
Нищо, че Росица Генова е специалист в международните икономически отношения. От 2011 година тя отдава поне по един месец годишно на гребането. „Работата с международни екипи ми се удава, затова съм „вътре“ в организацията на големи състезания. Като член на организационния комитет ръководя транспорта на състезанията в Пловдив за четвърти път от 2011 година досега. В Лондон също участвах в организацията на състезания, оттам привлякох един англичанин, който да работи с нас. Един път съм правила и информационен център на международна регата – на световна купа в Сидни, Австралия. Бях координатор на така наречената „микс зона“ на олимпийските игри в Рио де Жанейро“, разказва тя. По принцип екип „Транспорт“ на Организационния комитет на Световното първенство работи малко по-дълго, отколкото другите звена. Защото задачата на всички в екипа е да посрещат на летищата пристигащите отбори и да ги водят в Пловдив. А някои идват доста по-рано, за да се аклиматизират. „Когато изпращаме състезателите и делегациите отново не всички си тръгват в последния ден от състезанията. Така че ако състезанието е 4-5 дни или 1 седмица, транспортният екип работи минимум 2 седмици“, обяснява Росица Генова.
Спомени
Росица Генова: „Когато умората започне да ни натежава, обикновено си припомняме весели случки от предишните световни първенства. Всеки път има по нещо весело. Една от любимите ми смешни случки е от 2015 година. Качихме много рано – към 4 сутринта един човек, за да отиде на летище София и да отлети. Той обаче заспал в автобуса, не се събудил, а и шофоьорът не го видял. Звъни ми нашият доброволец от екипа и казва: Роси, аз го изпратих, а той се върна, какво да го правя. Е, нищо – пак го пратихме до София, казахме на шофьора да гледа да го събуди на летището и той отлетя по-късно. Мисля си, че сигурно и той е бил уморен като нас. И когато си е свършил работата, просто е заспал непробудно.“
Светла Оцетова: „Бях бременна в девети месец с Роси на олимпиадата в Сараево. Заедно със скиорката Рози Митермайер – също в напреднала бременност, бяхме членове на комисията на спортистите към Международния олимпийски комитет. Бяхме с внушителни размери и всички се отнасяха към нас с разбиране и с много голяма загриженост. В самолета на връщане бях зад президента на Българския олимпийски комитет генерал Владимир Стойчев и много притеснявахме екипа на самолета – той беше на пределна възраст, аз – в края на бременността. И стюардесите пърхаха около нас. Много се смущавах.“
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)