)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Последният такъв случай е на вече бившата суперзвезда на Манчестър Юнайтед Уейн Рууни, който пак облича екипа на любимия си Евертън. Но има толкова много футболисти, които в последния етап на кариерата си са се завърнали в екипа на своето сърце. Когато стане въпрос за чувства, (почти) всичко е оправдано.
РУУНИ И ЕВЕРТЪН
Има работа, има и страст – футболът и любовта. Тринайсет дълги сезона Уейн Рууни отиваше на тренировъчната база Карингтън и излизаше после на „Олд Трафърд”, за да стане вечен топреализатор на Манчестър Юнайтед (253 гола в 559 мача) и да спечели всичко възможно във футбола. Доволен се завърна у дома, за да си почине… но не и преди да си сложи пижамата, пардон фланелката, на своя Евертън, където бе привлечен още на 11 години, а през 2002 г. му дадоха дебют в Премиър Лийг. Избра щастието пред прещедрите предложения от Китай и Европа, подписвайки за две години със „сините”.
ДИ КАНИО И ЛАЦИО
Извън правилата, скандален, първосигнален… но също така истински, неподправен и искрен. Паоло Ди Канио безспорно разполагаше с огромен талант и при друг характер може би щеше да направи по-голямо име, ала това е то… Роден за футбола в Лацио, той носеше бяло-лазурното винаги у себе си. Тръгна си от клуба през 1990 г. и трябваше да гледа отстрани как отборът печели всичко, докато той обикаляше света с Ювентус, Наполи, Милан и после във Великобритания със Селтик, Шефийлд Уензди, Уест Хам (където стана идол) и Чарлтън. Всичко това преди последния му избор във футболния живот: отново да заиграе в своя Лацио във време на упадък (50 мача с 11 гола между 2004 и 2006 г.). Полемики заради политическата му ориентация и търкания с президента не попречиха да изживее мечтата си и да се представи на добро ниво.
ДЗОЛА И САРДИНИЯ
Изборът на Джанфранко Дзола засягаше не просто един отбор (Каляри), а цял регион – неговата Сардиния. Минал зенита си на 37 години дойде решението да си тръгне от Лондон, където изкара седем отлични сезона в амбициозния Челси (80 гола в 311 мача), за да отиде в изпадналия в Серия Б Каляри. Това бе третият сардински клуб, в който игра Дзола, след Нуорезе и Торес Сасари. Бързо върна отбора в елита и вкара 27 гола в 81 мача за два сезона.
МИЛИТО И РАСИНГ
Един от най-ефикасните нападатели в историята на Интер – Диего Милито (75 гола в 171 мача), избра сърцето си и се завърна в пролетарския Расинг Авейянеда, откъдето започна футболният му път преди минаването през Италия (Дженоа в Серия Б), Испания (Сарагоса) и пак Италия (Дженоа в Серия А и после Интер). При „и нерадзури” (2009-2014) имаше всичко: голове, трофеи и пари в изобилие. Накрая изигра два сезона и половина в любимите си бяло-лазурни цветове, за да завърши красиво кариерата си.
ВЕРОН И ЕСТУДИАНТЕС
Хуан Себастиан Верон бе вероятно един от най-силните и завършени халфове в историята на аржентинския футбол. Чудесна физика, силна воля и изящна техника го превръщаха в основа на всеки негов отбор. Роден в Ла Плата, нямаше как да не вгради у себе си бяло-червеното на славния Естудиантес. Завинаги! След като напусна, за да заиграе в Бока Хуниорс, Сампдория, Парма, Лацио, Манчестър Юнайтед, Челси и Интер, 31-годишен се завърна у дома си през 2006-а. Сбогува се с футбола през 2012 г. след 137 мача и 20 гола за Естудиантес. Това ли обаче бе краят? Не съвсем: след кратко завръщане в скромния Коронел направи своето второ пришествие при „бяло-червените” с 22 мача в сезон 2013/14. Последва ново сбогуване… и ново завръщане. На 12 април го видяхме отново в игра за Естудиантес (чийто президент стана междувременно) в срещата от Копа Либертадорес с Барселона Гуаякил.
КАЗАГРАНДЕ И КОРИНТИАНС
Валтер „Казао” Казагранде израсна в Коринтианс със Сократес. След дълъг престой в Европа (Порто, Торино и Асколи) през 1993 г. се завърна в родината си, обличайки обаче екипа на Фламенго. Така отново получи шанс да играе на славния стадион „Пакаембу” в Сао Пауло, макар и като съперник. Очакващ серия от освирквания и обиди, Казагранде внезапно бе посрещнат с буйни овации от своята публика и загуби ума и дума. Мачът му бе толкова лош, включително си заби и автогол, че убеди и него, и управата на Фла, че е сбъркал отбора. Следващия сезон – 1994/95, се върна в Коринтианс, за да завърши кариерата си в пълна хармония със себе си (33 мача и 10 гола).
ШЕВЧЕНКО И ДИНАМО
Андрий Шевченко бе част от онази млада вълна на Динамо Киев, основа на последния голям тим на гения Валерий Лобановский, преди да стане един от топ нападателите на първото десетилетие на новия милениум. С Милан Шева вкара 175 гола в 322 мача между 1999 и 2009 г. (между две години в Челси), ала не спираше да носи жълто-сините цветове на Динамо в сърцето си. Дори когато печелеше всичко възможно с Милан. Тази любов доведе Андрий обратно у дома му в последните сезони на кариерата му (2009-2012), за да вкара 30 гола в 60 мача. Стигаше му само да каже при завръщането си: „Ето ме тук, завърнах се у дома…”
КРАЙФ И ПРЕДАТЕЛСТВОТО С ФЕЙЕНОРД
Понякога завръщането „от любов” може да се окаже много горчиво. Като това на покойния Йохан Крайф. Роден за футбола в митичния Аякс, където направи първите си стъпки през 1967 г., през 1973-та отиде в Барселона и остана там до 1978-ма, спечелвайки по-малко от очакваните купи, при все че пак вкарваше и асистираше за много голове. След престой в прохождащия футбол в САЩ (1979-1981) реши да се завърне у дома си – в своя Аякс. След два разочароващи за стандартите му сезона (16 гола в 46 мача) бе освободен и реагира по своя начин: с преминаване за само един сезон във вечния съперник Фейенорд. Това бе достатъчно да донесе титлата на ротердамци за сметка на отбора на своето сърце.
Фиоренцо Радоня, „Кориере дела Сера”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)