Едиз Батран е на 33 години, от София. Той е сред най-добрите тенис аматьори в България. Има десетки победи в турнири из цялата страна. Двукратен шампион на ИТЛ и победител във финалния Мастърс на лигата за 2016 година. Преди две седмици се класира втори в първия Мастърс на ИТЛ за 2017 г. Завършил е учителския факултет на Националната спортна академия „Васил Левски“, а сега учи магистратура в Икономическия университет. Със спорт се занимава от 6-годишен и е минал дори през карате, балет и голф. От 9-годишен се посвещава на футбола, но спира с активните тренировки когато става студент в НСА. Открива тениса преди четири години и е живото доказателство, че в този труден спорт може да се прогресира бързо. ИТЛ разговаря с Едиз за най-важните победи, за живота извън тениса и за емоциите около спорта.
- Едиз, как се научи да играеш толкова добре само за четири години?
- Най-важното е, че съм спортна натура. Като бях малък родителите ми даваха огромна свобода, практикувах всякакви спортове и играех до късно. Освен това имам добри физически данни – висок съм, атлетичен и слаб. Имам вродено чувство за победа – винаги искам да се състезавам и да побеждавам. Това ме прави по-фокусиран във всички спортове, вдига адреналина ми и ме прави по-силен. Може и да е учудващо, но успях да напредна в тениса без нито един урок. Но това съм аз – концентриран, мотивиран да дам всичко от себе си и с вяра в собствените сили. Тенисът ме промени и като човек, и като характер, даде ми много. Много му дадох и аз…
- Печелил си много турнири. Коя е най-ценната ти победа?
- След първите няколко месеца опознаване на тениса започнах да играя на турнирите на Интерактив тенис. Там ми беше стартът и те ме изградиха като играч. Победите и титлите там ми вдъхнаха увереност да участвам в други турнири, където доказах качествата си, физическата си и психическа сила. Така започнах да стигам до финали и да печеля. Един от запомнящите се трофеи е на „ОК спорт“ - националното тенис първенство за аматьори, през 2014 година. Играх финал, а в турнира участваха повече от 100 играчи. Срещнах се с доста неудобни съперници, а на финала излязох срещу Мартин Михайлов, който е бивш състезател. Победих го в мач 2 от 3 сета. По онова време той диктуваше модата в тениса в София, беше спечелил Мастърса на „Диана“, което е добър атестат, че е качествен състезател.
Друг голям турнир, който ще запомня, е Мастърсът на „Диана“ през 2016-та. Има и отделни победи над определени играчи, които ми доставиха максимално удоволствие. Незабравим е мачът ми в началото на тенис кариерата ми срещу Цоло Цветков, в турнирите на ИТЛ, а излязох на корта като абсолютен аутсайдер. Съжалявам, че впускайки се в постоянни турнирни надпревари не отделих време да усъвършенствам техниката си с треньор, който да ме научи на правилни удари и похвати, с които играта ми щеше да е още по-добра и по-красива.
- Какво още искаш да постигнеш в тениса?
- Резултатите ми са доста добри като за стопроцентов аматьор, особено ако ги съотнесем към времето, което отделям за тренировки. Играя само на турнири, и независимо от това имам много добри резултати. Искам да усъвършенствам техниката при изпълнение на сервис, форхенд, бекхенд, излизанията на мрежата, волетата. Искам да ги правя с по-голям финес и с по-добра истинска тенис техника, доближаваща се до професионалната.
- Не е ли късно за това?
- Оттук нататък това би било доста трудно, убеден съм. Но имам сериозен хъс и когато си поставя някаква цел, я постигам. Ако имам достатъчно свободно време ще го направя. Ще отделя време за тези компоненти, за да мога след това да се наслаждавам на играта и да дойдат още по-добри резултати.
- Има ли място за друго освен тениса в свободното ти време?
- Имам още две хобита, които практикувам по-рядко. Фен съм на Ливърпул, но след появата на тениса в живота ми страстта ми към футбола намаля. Обичам да пътувам, да виждам нови места, широко скроен съм, отворен съм към хората и към приятелствата. На възраст съм, в която искам да правя семейство и мисля, че намерих подходящия човек. Доволен съм от нещата, които ми се случват. Имам късмет – може да звучи нескромно, но нещата, които искам да ми се случват, се случват. Затова съм щастлив.
- Мечтал ли си за професионалния тенис?
- Обичам да гледам тенис, но професионалният спорт е много различен от аматьорския. Докосвал съм се до него, макар и до футбола. Той е огромно напрежение и отдаденост. Отстрани изглежда като наслада, но зад успехите на топ играчите стои огромна подготовка, лишения в личен аспект, много натоварвания, напрежение. Професионалният спорт е изцеждащ и това е видно, защото като завършат кариерата си повечето спортисти спират да спортуват. Други продължават като треньори и мениджъри, но спортът на високо ниво е огромно напрежение и лишения. Ако постигаш резултати си струва, но има хора, които не успяват.
- Образованието в НСА помага ли ти на корта?
- Теоретичните и практически познания, придобити във висшето ми обучение, влияят на поведението ми, на цялостната ми нагласа и на фокуса ми по време на игра. Но трябва да призная, че трудно губя, изнервям се, когато нещата не се получават и не мога да направя това, което искам. Затова понякога избухвам на корта. Гневът обаче е насочен към моята игра, а не към противника. Когато играта приключи ми минава бързо. Искам да се извиня на всички, които съм смутил на корта - това не е било, за да им преча, а начин да се коригирам.
- Още колко време се виждаш на корта?
- Искам да кажа на всички любилите на тениса, които се колебаят дали да хванат ракетата, да не губят време, а да се отдадат на тази игра. По възможност да направят първите крачки с треньор. Тенисът е прекрасен, раздвижва всяка част на тялото, а също психиката и ума. Това е комплексен спорт, който дава много на хората и учи много. За щастие, за да играеш няма възраст. В България и в цял свят хора на 60-70 години продължават да играят. Ако съм здрав, бих играл до живот .Естествено, има много важни приоритети и чак след тях идва това хоби. Но когато всичко е наред няма причина да не играем тенис до края на живота си.