Откровено със Стивън Хендри: Джими Уайт щеше да пребие всеки снукър играч!

Легендарният седемкратен световен шампион по снукър Стивън Хендри даде обширно интервю за рубриката “Small Talk” на британското издание “Guardian” и разказа с подробности за живота си и интересите извън джентълменския спорт.

Ти си голям покер фен, нали? Личи си (Стивън Хендри е от рекламните лица на PokerStars)

Да, така е. Започнах около 2001 година, когато беше бумът на онлайн платформите за покер. Играех много, а иначе Стив Дейвис ме запали, той играеше постоянно на лаптопа си. С няколко играчи често се събирахме и се упражнявахме, като постепенно се научих.

Добър ли си?

Определено съм по-добър, в това няма съмнение, но не мога да кажа, че съм някакъв експерт. Просто ми писна да губя пари! Естествено, че да си добър е трудно, но се наслаждавам. Покрай PokerStars мога да играя на много хубави турнири и е забавно.

 

Известен си с непоколебимостта си при спечелването на всички тези световни титли по снукър. Пренасяш ли тези си умения в покера?

По принцип е полезен самият манталитет на играч в индивидуален спорт. Темпераментът е също важен, защото трябва да се контролираш под напрежение. Сигурен съм, че най-добрите покер играчи ще разберат какви карти имам само като ми гледат лицето. Но се опитвам да се не издавам и да поддържам добро “покер лице”.

Имаш ли някакви съвети за сдържане на нервите?

Трудно е да се научиш да си контролираш емоциите. Всеки може да е световен шампион в който и да е спорт, но трудното е да покажеш най-доброто от себе си под голямо напрежение. Дори като по-млад нямах проблем да играя най-добрия си снукър на най-големите турнири, можех да превключвам на по-висока скорост.

От самото начало ли знаеше, че ще си толкова успешен?

Не бих казал от самото начало, ако някой ми беше казал като съм на 15 години, че ще спечеля седем световни титли, щях да си помисля, че е луд. Особено при положение че тогава Шотландия нямаше големи шампиони в снукъра. Но аз станах професионалист на 16, а на 21 спечелих първата си титла в “Крусибъл”. Една от причините да навляза в световния снукър толкова рано, беше, че не ми се играеше повече в малки препълнени зали, исках да съм на най-добрите условия.

 

Кои бяха героите от детството ти?

Любимият ми играч беше Джими Уайт в самото начало, когато бях на 13-14 и гледах снукър по телевизията. Но когато станах професионалист, имаше само един човек, на когото исках да подражавам - Стив Дейвис. Не по отношение на техниката, просто ми харесваше как играе, за да спечели. И когато печелеше турнир, вече мислеше за следващия и по-следващия, защото не можеше да се насити на победите.

Има много от Джими Уайт в играта ти, зрелищните удари, бързия брейк-билдинг, невероятния контрол на кюбола… Може би не те хвалят достатъчно за вълнуващата ти игра.

Имах свой си начин на игра, защото гледах бързо да приключа нещата, бързо да се развихря между топките и да спечеля бързо фрейма. Бях безстрашен и просто рискувах по-често. И затова съм много щастлив, когато някой каже, че снукърът се е променил заради мен.

Очевидно си искал да спечелиш колкото може повече титли. Но тъжно ли ти е, че Джими Уайт така и не спечели световна титла?

Не! Не, не, не. Това е спортът. Ако нямаш каквото се изисква да преминеш бариерата, това си е твоя грешка. Няма да се натъжавам за никого.

 

А тъжно ли ти ставаше за теб самия, докато си седял на стола, а някой друг е правил брейк на масата?

Това чувство отделя снукъра от останалите спортове, защото си като в капан. Ужасяващо чувство е, няма измъкване. Особено когато си направил някаква серия, после си сбъркал и съперникът ти се възползва от грешката ти. Това те унищожава, но затова трябва да си контролираш емоциите.

Загуби ли нещо снукърът от 70-те, 80-те и 90-те години насам?

Да, не е толкова популярен като тогава, но онова чувство никога няма да се върне. Не го виждаме във вестниците вече толкова често, но пък сега има повече телевизионни канали, повече медии, повече отразяване на различен тип спортове. Но все още си е много популярен спорт, без съмнение - забележете само, че в деня след финала на Световното вече бяха продадени билетите аз следващия финал. Хората още искат да гледат снукър, но вече не е толкова голяма част от основните спортни събития.

Мислиш ли, че някой някога ще подобри рекорда ти от седем световни титли?

Трудно ще е. Марк Селби има само три, така че ще му е тежко, но мисля, че той ще доминира още много години. Има играчи, които могат да печелят турнири, но никой няма неговото постоянство. Но за самия него ще е тежко, не мисля, че ще спечели още чак пет.

 Когато обикаляше света покрай снукър турнирите, оставаше ли ти време да разглеждаш градовете? Или прекарваше основно времето в залите?

Може да разглеждаш, ако искаш, но аз не съм го правел. За първи път посетих Китай през 1987 година, но не съм изпитвал желание да видя Стената. Не съм типичния турист, най-често си тръгвах веднага след края на турнирите.

Значи нямаш списък с предпочитани места за посещение в градовете, където ходиш?

Ресторанти и барове - да. Но не забележителности.

Ако заключиш звездите от миналото и от сега в една стая, кой ще спечели в ръкопашен бой помежду им? Без щеки.

Предполагам, че ще спечели Джими Уайт. Той е израснал на улиците в Лондон, може да се грижи за себе си. Трудно ще го надвиеш в бой.

Еди Чарлтън беше боксьор, нали?

О, да, Марк Уилямс също е имал боксова кариера като по-малък, макар на пръв поглед да не изглежда като такъв. Клиф Торнбърн беше здравеняк. Алекс Хигинс пък просто запалваше искрата и се махаше, другите трябваше да се занимават с последствията.

Имал ли си пререкания с Урагана?

Не, но веднъж каза едни неща за мен, които не може да напишеш във вестника. Той е имал такива моменти с всички, но си беше велик. Водеше ме с него по турнири, когато станах професионалист, помагаше ми с тренировките и съм научил много неща от него. Беше страхотно, той беше гений.

Ти си добър голфър, нали?

Има някои по-добри от мен в голфа сред снукър играчите. Джон Парът е забележителен, истински голфър. Шон Мърфи е също доста добър.

Има ли връзка между уменията с щеката и с клъба?

Може би малко по отношение на контрола с щеката, но наистина много малко. Разликите са много.

Фен си и на футбола.

Да, бях фен на Хартс като малък, но сега не съм им привърженик, защото няма какво толкова да се гледа шотландски футбол. Харесваха ми Челси при Клаудио Раниери, колоритен характер беше. Не бих казал, че съм класически фен на отбора, а и често ми казват, че съм им фен само защото почнаха да печелят!

Кое е последното CD, което си купи?

Нийл Фулдс ми препоръча “Neutral Milk Hotel”, а той има добър музикален вкус, който е близък до моя. Често си говорим за музика, когато сме заедно по баровете. Напълно различен от рока на Стив Дейвис, канил ме е на музикалното си шоу, но нямаше начин да отида.

Кашкавал или шоколад?

Черен шоколад.

Кой ще спечели в битка на лъв с тигър?

Тигърът, защото просто ще хване лъва за гривата.

Ако на изискана вечеря с много може да поканиш само един снукър играч, кой ще е той?

Алекс Хигинс.

Готвиш ли?

Да, обичам да готвя, но не импровизирам много, следвам рецептите.

Кой е любимият ти телевизионен сериал?

“Наркомрежа” (The Wire). Гледам и много кулинарни предавания.

А любимият ти филм?

“Вълкът от Уолстрийт”, него мога да го гледам отново и отново.

Последната книга, която прочете?

Беше за готвене, “изядох” я набързо. Аз иначе не чета особено много, малко е шокиращо да се признае такова нещо, но четох една книга наскоро за Кардашианс. Бях на почивка и исках нещо леко за четене!