Интервюто с Капело: Бих оставил Бейл резерва във финала

Фабио Капело пътува в лондонско такси, когато му се обаждам. „В задръстване съм”, казва. Готви се да се насочи към Кардиф, за да присъства на финала на Шампионската лига като коментатор за „Фокс Спортс Италия”. На този финал ще срещне два клуба, които познава доста добре. Работи осем години за Ювентус като играч и после като треньор, а в Реал Мадрид спечели дважди титлата в Ла Лига в двата си едногодишни престоя.

 

-         Запазил ли е някой друг клуб своите изначални характеристики в степен, подобна на тази на Ювентус?

-         Това е един много сериозен клуб. Там е важно да бъдеш скромен. Онези, които не са скромни, ги изпъждат. Трябва винаги да се работи колективно и винаги да се внимава какво правят другите около теб. Там не се играят игрички!

 

-         Какво търсят у даден футболист, когато обмислят дали да го привлекат – характер или технически профил?

-         Преди да купят някого, го обмислят откъм всеки нюанс. Следят го изкъсо. Не обръщат внимание единствено върху доброто му технико-тактическо качество – искат и да е мъж. Искат мъже първо за съблекалнята, а чак след това за терена.

 

-         Защо?

-         Защото това е фундаментално за всеки клуб. Великият Милан на Берлускони стори същото: Барези, Малдини, Гатузо, Пирло… Тези играчи предаваха на останалите този манталитет на трудолюбие, скромност и постоянна жажда за успехи. Разликата при Ювентус е, че там винаги е било така, че не е имало промяна в това отношение като при други. Винаги са култивирали този манталитет.

 

-         Какви черти е запазил настоящият Юве от отборите на Трапатони и Липи?

-         Единственото, което може да се сравнява, е бойният дух.

 

 

-         Юве, който спечели Шампионската лига през 1997 г., се въртеше около Ферара, Торичели, Конте и Дешан. Отборът на Масимилиано Алегри също се основава на дефанзивния си блок…

-         Не може да започнеш градежа на един отбор на базата на стила. Ако сториш това, без да обърнеш внимание на наличните си футболисти, ще имаш стил без ефикасност. Най-важното е тези твои играчи да са убедени в системата. Днес Юве се чувства уютно с трима централни защитници. Отбранява се с много хора и напада с много хора. Но обърнете внимание: Мадрид също се отбранява с много хора. В този Мадрид се връщат назад всички, това е много компактен отбор, комуто много се харесва да играе на контраатака. Ако му позволиш това, те убива. Мадрид от 1998-ма също беше компактен в защита отбор със здрава полузащита благодарение на Редондо, Сеедорф и Карембьо.

 

-         Друга запазила се черта в годините при Ювентус: План А на централните защитници от всяка епоха е дългото подаване към централния нападател…

-         Защото нападателите знаят как да се движат. Марио Манджукич и Гонсало Игуаин се движат много добре, че и непрекъснато. А измежду централните защитници има футболисти, умеещи дългия пас. Това е игрови автоматизъм. Мадрид също играе с дълги топки, но с промяна на фронта на атаката. Лука Модрич и Тони Кроос разтеглят към отсрещния фланг непрестанно, тъй като отборът се стреми бързо да атакува от крилата. Много е трудно за Мадрид да влиза през центъра – прави това само когато играе на контра. Когато има инициативата в противниковото поле, най-вадещите от равновесие отигравания се случват с топка у Марсело или Дани Карвахал.

 

-         Атакуват от фланговете, за да са винаги защитени в центъра. Също като при Юве?

-         Атаките от фланговете вредят на съперника ти и същевременно не му позволяват да навреди на теб. Защо иначе сложиха Каземиро пред централните си защитници!?

 

 

-         Друго запазило се в годините качество в Юве е специализирането на тарана или втория нападател в контролирането на 50-метрови пасове: Бетега, Индзаги, Виери, Трезеге, Тевес, Ибрахимович, Манджукич…

-         Вижте, това твърдение трябва да се преосмисли. Ако тези нападатели контролират отлично дългата топка, е защото подаването е било отлично – ако то е лошо, никой никое подаване не би могъл да контролира. Помня, че когато Йеро даваше дълъг пас, топката идваше идеално на нападателя, а Роберто Карлос също беше отличен в този компонент. Хей, говорим за отбори, достигнали финал на Шампионската лига, не за някакви посредственици!

 

-         Този нападател, който чака топката високо по терена, овладява дългия пас и удържа фронта до идването на съотборниците си, част от идентичността на Юве ли е?

-         Да, това е културата на отбора и на италианския футбол. Но обърнете внимание, че и Мадрид залага много на това. Не е културата на Барселона и Севиля, залагащи на много пасове. Когато има възможност да се играе бързо и директно, централните защитници на Мадрид я използват с охота.

 

-         От каква класа като нападател е Игуаин?

-         Живее за гола. Напомня ми малко на Батистута. Габриел стреляше по-добре с глава, но Гонсало шутира по-добре с краката, движи се много добре и има нюх към гола. Помня го, защото аз го купих в Мадрид през 2006 година, когато бях треньор там. Взехме него, Марсело и Фернандо Гаго.

 

 

-         В какво се е променил оттогава?

-         Човече, много се е подобрил! Качеството избуява с годините, с опита, когато престанеш да си хлапе, което играе за забава, и заиграеш за победи. На мен винаги ми е харесвал заради характера си. Пусках го 18-годишен във важни мачове и взехме титлата.

 

-         А Джанлуиджи Буфон подобрил ли се е?

-         Не, винаги е бил изключителен и точка! Той се грижи много за себе си, обича да тренира и да се труди. Никога не се спира. Винаги е бил такъв и винаги е бил от впечатляваща класа.

 

-         Сега обаче играе повече с краката…

-         Подобри се там, защото днес всички опитват да карат вратарите си да участват в играта. Той очевидно е напреднал, защото го е тренирал и има самоувереност. Подобряваш се само с тренировки. Същото е като при пианистите: трябва да свириш всеки ден.

 

 

-         Джосеп Гуардиола твърди, че Леонардо Бонучи е най-добрият централен защитник на света…

-         Да, когато има топката в краката си. Той и Давид Луиж са най-добрите в този компонент. Когато обаче говорим конкретно за отбраняване, има по-добри. Джорджо Киелини например е по-добър пазач. Трябва обаче да смесваш добре качествата на защитниците си, за да имаш добра двойка или трио. А ако добавиш и вратар, който ги пази, като Буфон, всички се подобряват. Това е важно, защото вратарят е зад всички, вижда всичко, може ти помогне, може да ти подскаже с вик… Това е фундамент на добрата отбрана!

 

-         Кой от двата финалиста бихте искали да тренирате?

-         Победителя (б.и. – засмива се). Мадрид има по-добра полузащита от Ювентус, а ситуацията в атаките зависи от състоянието на Игуаин, Кристиано (Роналдо), (Пауло) Дибала и (Карим) Бензема. В защита Юве има преднина, тъй като е отлично организиран и има треньор, който знае кога да прави тактически и индивидуални промени. Алегри е много умен, затова е много трудно да се вкарват голове срещу отбора му. У Мадрид най-много ми харесва това, че е много скромен тим: всички играчи се борят и тичат здраво, при все че е все известно огромното им качество. Това е белег на великите отбори: имат звезди, ала винаги са скромни.

 

-         В последните четири-пет мача вратарят им (б.и. – Кейлор Навас) бе един от най-добрите им играчи. Иско е в изключителна форма – и физически, и психически. Изигра много силни мачове срещу Малага и Селта. Не е моя работа, но лично аз бих оставил Гарет Бейл резерва за негова сметка. Според мен футболист, който не е играл дълго време, трябва да започне на пейката.

 

Диего Торес, „Ел Паис”

Направете своя залог в Betfair тук! Вижте и още пазари, на които можете да залагате преди и по време на големия мач!

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe