Последният футболен герой от работническата класа

Футболът в най-висшата си форма вече от доста време неспирно къса със своите корени, криещи се в тържеството на ценностите на малкия човек. На човека, който всяка една събота забравя за всичко друго на тоя прекрасен и труден свят и отива на терена или на трибуните, за да бъде опора на своите в името на победата над съперника насреща – който и да е той, каквото и да е името му, каквато и да е силата му. Вече ударението в (псевдо)играта пада върху задълбаното социално разслоение, върху стремежа към притежанието на още и още материални предимства само да са повече от на другия, върху триумфа на външността над същността (благодаря ти, Спесня!). Е, тънкият последен косъм, на който се крепеше връзката на футбола с истинския му корен, дълбоко вкопан в работническата класа, се скъса тази сряда.

Знаете Дирк. Знаете момчето, което винаги е искало поддържаща роля в спектаклите, но някак си накрая често заемаше главната. Знаете момчето, чиято рижа безформена коса, луничаво лице с несъразмерни черти и страшничка усмивка никога не го поставиха на първата страница на големите футболни списания. Знаете момчето, което подиграваха, че има най-нещастната жена във футбола, тъй като е с най-лошото първо докосване, а то въпреки това вкарваше по гол на три мача на клубно ниво, включително и в Шампионската лига (15 в 48) и печелеше хвалебствия от най-големите в играта.

Просто няма как да не знаете Дирк. Той бе от онази рядка порода играчи, на които винаги може да се разчита. Винаги! Няма значение от това кой ще е противникът, няма значение на какъв пост ще трябва да играе (ако се налага, и на бека го сложете), няма значение какви болки го мъчат, няма значение какво напрежение тегне върху отбора. Само футбол! И нищо друго няма значение…

Трябва ви гол в голям мач? Винаги. В полуфинали, финал в ШЛ, дерби с Евертън (ако е нужен, може и с късна дузпа в добавеното време), сблъсък с Манчестър Юнайтед (щом се налага, може да се изхвърли съперника за купата или да му се забие хеттрик), решаващ титла или купа мач – никакви проблеми. Трябва ви поддръжка на главните актьори? Винаги. Трябва ви заразителен плам? Винаги. Питайте Фил Невил да ви разкаже за онова излитане на Мистър Дюрасел с двата крака право към него на „Гудисън Парк”.

Дирк обичаше от първите си дни във футбола да оборва залозите срещу си. Още от онзи финал за Купата на Нидерландия през 1999 г., когато заби гол за Утрехт и стана играч на мача в убедителната победа с 4:1 над Фейенорд и после започна любовната си връзка с клуба от Ротердам. Стори го и в последния си ден на терена, когато донесе дълго чаканата титла на „червено-белите” с хеттрик. На 36-годишна възраст! Това е Дирк. Нему винаги можеш да се опреш.

Тази негова чиста проба сила идва от досега му от дете със земята и морето, а после бе увеличена с любовта на съпругата му Гертруде. Тя работи чак до раждането на първата им дъщеря Ноел като сестра в старчески дом; той пък щеше да остане рибар по корабите в Катвейк аан Зее по примера на баща си, когото изгуби заради рак преди десет години. Сега, с повечето свободно време, семейство Каут ще се посвети съвсем на подпомагането на деца в неравностойно положение – и в страната, и по света. Това е Дирк. Нему винаги можеш да се опреш.

Той, разбира се, приключи кариерата си с някои угризения. Няма футболист, който да си тръгне искрено без никакви. Загубените финали в Шампионската лига 2007 и Мондиал 2010, както изпуснатата титла с Ливърпул през 2008/09 горчат отровно. Но както големите победи показват големи шампиони, така и големите поражения могат да разкриват големи герои. Това е Дирк. Нему винаги можеш да се опреш.

Следвай ни: