Футбол и кръв в ирландския конфликт

На 20 септември 1978 г. Република Ирландия и Северна Ирландия се срещат за първи път на футболния терен. От 1921 г. граница разделя 32-те католически области от онези 26 окръга, които след 1968 г. стават епицентър на война между юнионисти и републиканци, между протестанти и католици – конфликт, ненамерил решение чак до Споразумението от Разпети петък през 1998 г. и оставил и до днес множество твърде чувствителни белези и рани в севера на острова.

Събрани в една и съща група по път към Евро 1980 в Италия (там са още Англия, Дания и България), дуелът между двете Ирландии представлява огромен проблем откъм сигурността. Насилието е поставило острова почти всекидневно в новинарските емисии и нищо не е останало от обстановката по стадионите от 1930-те години и анекдота на Джери Морган. Той бил католик по рождение, който се завърнал в Северна Ирландия след период като футболист в Англия, за да тренира протестантския Линфийлд. По време на едно белфастко дерби срещу Гленторан привържениците на тима от „Уиндзор Парк” запели „Няма католици в нашия отбор”. Отговорът на Гленс бил: „Какъв е Джери?”. Той се надигнал от пейката, приближил се към тъчлинията и поздравил цялата публика, сваляйки шапка и предизвиквайки хиляди смехове и буйни овации.

През 1978 г. това чувство за хумор е отстъпило място на кръвта. Мерките за сигурност са крайни на препълнения стадион „Лансдаун Роуд” с капацитет от 40 000 зрители. Две седмици по-рано, на 6 септември, вицепрезидентът на националистическото политическо течение „Шин Фейн” Джери Адамс вижда свалени обвиненията към него за принадлежност към Ирландската републиканска армия (ИРА). Най-големите инциденти в завършилия 0:0 мач (с главни герои вратарите Киърнс и Дженингс) са някои провокации като тези на привържениците от севера, които се отказват от зеления цвят на своите екипи (Ейре играе в бяло) и избират смесица между червено, бяло и синьо – цветове от британското знаме. На следващия ден ИРА атакува летището Еглинтън в Лондондери и предизвиква големи разрушения.

Страхът, че футболът ще се превърне в сцена на обезкървяващото ирландците и британците насилие, не се оправдава в този първи дуел между двете страни, ала се вижда осъществен в действителност няколко месеца по-късно в друго състезание на УЕФА – Купата на европейските шампиони.

Алармата бие първо на 11 юли 1979 г., когато жребият в Швейцария противопоставя в предварителния кръг шампионите на Ирландия (Дъндолк, на по-малко от час от границата) и Северна Ирландия (Линфийлд). Това е единственият мач в този етап и вторият между отбори от двете страни след онзи между Уотърфорд и Гленторан в първия кръг на КЕШ 1970/71.

Обстановката е нажежена до червено и допълнително напрежение се нагнетява от обявлението за визитата на папа Йоан Павел II в Ирландия на 29 септември. Двата клуба призовават официално към запазване на спокойствие преди първия мач, насрочен за 29 август на „Ориел Парк” в Дъндолк.

Тези призиви обаче се изпаряват във въздуха два дни преди сблъсъка. Обединеното кралство се събужда на сутринта на 27 август с новината за атентата от страна на ИРА спрямо 79-годишния лорд Луи Маунтбатън, братовчед на кралицата. Методът е взривяване на бомба на яхтата му по време на риболов близо до Слайгоу. Умират също Лейди Брабоурн (82 г.) и двама юноши: 14-годишният внук на Маунтбатън – Никълъс Начбул, и 15-годишният Пол Максуел, член на екипажа.

Часове по-късно 18 британски войника загиват при взрив на 227-килограмова бомба в Уорънпойнт (област Даун). Последвала престрелка между членове на ИРА и войници причинява смъртта на невинен гражданин в републиканската зона. В следващите часове парамилитаристични юнионистки групи екзекутират няколко католици, а на 28 август Джон Харди, 43-годишен католик републиканец, е убит в Белфаст от UVF (Силите на ълстърските доброволци).

В този климат на крайно насилие се ражда мач, който не би могъл да бъде нищо друго, освен продължение на инцидентите. Проблемите започват много преди 60-те автобуса с привърженици на Линфийлд да дойдат в Дъндолк. В Бендбридж, по средата на пътя, един пъб е обстрелян с камъни, а в Карикарнан, точно преди пресичането на границата, 12 поддръжници на „сините” са задържани след бой.

Инцидентите са в такъв мащаб, че според хрониките на мача при първия съдийски сигнал (на англичанина Пат Партридж, забележете) „стадионът е бойно поле.”

И предстои нещата да се вложат. В средата на мача северноирландските привърженици събарят част от преграда с височина два метра и половина, деляща ги от съперниковата зона. Група от тях закачат на най-високата част на стадиона огромно знаме на Юниън Джак, традиционното име на националното знаме на Великобритания, и изгарят ирландския трикольор. Докато на терена се играе футбол, трибуните са открит военен фронт. Гвардията получава подкрепления, ала от стотината ранени повече от половината са полицаи.

Изправен пред неконтролируемата ситуация, генералният секретар на Линфийлд Дерек Корбет призовава по мегафона своите хора да спрат да мятат камъни, „защото онова, което нападате и наранявате, е името на нашия клуб”.

Тежките инциденти обезличават хубавия футболен мач, завършил 1:1 (0:1 с гол на Фийни и изравнителен на Дивайвн). Попадението на Линфийлд предизвиква малко нахлуване на терена, което полицията съумява да контролира. Друго прекъсване на играта идва, когато хвърлен камък уцелва Тери Хейз – централен защитник на шампиона на севера. Съдията и Гвардията обаче съзнават, че този мач просто не бива да се прекъсва, че трябва да бъде приключен каквото ще да става.

Е, той бива приключен, ала предстои и още. При похода си на излизане юнионистите извършват канонада с всичко намерено по пътя си – камъни, бутилки и т.н. Един човек пък е задържан за заставане пред автобус със северноирландски привърженици, държейки пистолет в ръка.

УЕФА няма друг избор, освен да вземе мерки. Линфийлд е глобен с 5000 лири за причинените щети на „Ориел Парк”, Дъндолк – с 800 лири заради неосигуряването на спокойни условия, а и се избира град далеч от Ирландия за реванша.

Той се изиграва в Хаарлем, Нидерландия, на 5 септември (2:0 за Линфийлд с дубъл голове на Мъкиан) пред опразнени трибуни и… след няколко заплахи за взривяване на бомба. Линфийлд благодари на своя съперник, задето иска да му се плати само една нощувка в хотел в Хаарлем вместо обичайните две или три. Оттогава насам връзката на институционално ниво между двата клуба е изключително добра.

Първата визита на Ейре в Белфаст (има общо три) не минава без инциденти, ала те изобщо не са сравними по мащаби с изживяното в Дъндолк. Гол на Джери Армстронг (черна котка на Испания на Мондиал 1982 в сблъсъка на „Местайя”) решава мача и дава път на Англия към Евро 1980. Джери Дейли, халф на Ейре, получава три шева на главата, след като хвърлен от трибуните камък го уцелва. Дори и това е нищо в сравнение с Войната на „Ориел Парк”.

Мигел Анхел Лара, „Марка”

Следвай ни: