Какво научихме след „китайското” миланско дерби

Какво научихме след „китайското” миланско дерби

Резултатите, а и развоят, в двете издания за сезона на Ил Дeрби дела Мадонина са почти близнаци и потвърждават, че двата клуба от Милано са на едно и също ниво (за тяхно съжаление не най-високо). Ето девет неща, които научихме след драматичния сблъсък в събота.

1. НА ДРУГИЯ ДЕН СЛЕД КИТАЙСКОТО ДЕРБИ

Дерби, приключило 2:2 с гол в последната минута, точно както в първото този сезон: не би могло да съществува по-добро доказателство за равенството в нивото между Интер и Милан. Проблемът е, че това ниво е като цяло ниско (съответно 6-о и 7-мо място в класирането, на -22 и -24 точки от лидера Ювентус). Нагледно двата клуба са в подобно състояние, ала то съдържа у себе си и множество различия.

2. ИНТЕР – НЕЗАВЪРШЕНИЯТ „ГРАНД”

Макар широко разпространеното схващане, че Интер разполага със състав от високо ниво, да е силно преувеличено, си остава факт, че треньорът Стефано Пиоли има възможността да работи с отлични футболисти. Доказа това в поредицата от седем победи между декември и края на януари, когато не само резултатите, а и показаната игра често бяха чудесни. Дори и в периода между 15-ата минута и пропуска на Иван Перишич в събота „и нерадзури” изглеждаха над нивото на Милан. Крайният етап на двубоя обаче е синтезът на сезона на отбор, комуто малко не достига да бъде завършен като образ на гранд.

3. МИЛАН – МАЛЪК И ЗАВЪРШЕН

И ако Интер е незавършеният гранд, Милан е неговата диаметрална противоположност: завършен малък тим. С други думи, Винченцо Монтела твори един мини шедьовър предвид нивото на своя състав (със сигурност по-долу от това на градския съперник). Трудно е да се мисли, че „и росонери” биха могли да достигнат по-големи височини в таблицата от сега заеманите. Височини, достигнати благодарение на една силна непримиримост (вижте например победата срещу Болоня с 9 срещу 11 футболисти), която никой никога преди не бе свързвал с отборите, тренирани от Самолетчето. Дори и това е добър знак, но същевременно и празнуването на спечелено в последната минута равенство в дерби, чието значение е само за 6-ото място, говори красноречиво за измерението, до което се е снижил сам Милан.

4. СУПЕР ДЕУЛОФЕУ

Ако след края на сезона, разбираемо, Барселона поиска да си върне Жерард Деулофеу, проблемът за растежа на Милан през следващия сезон ще придобие болезнени очертания. Новите собственици на клуба захраниха пресата с вътрешни информации за интерес към имена от най-високо ниво (Сеск Фабрегас и т.н.), но може би първата стъпка би следвало да е опитът за задържане на каталанския талант. Който, между другото, в Евертън приличаше на поредния юноша на Барса, запътил се към нищото. Монтела го възкреси и го направи единствения истински правещ разликата играч на Милан. Причина, заради която обаче „блаугранас” може да си го поискат обратно. Трудно човек би ги обвинил за това.

5. СЪСТАВЪТ НА ИНТЕР

Така че Милан няма накъде понастоящем повече да расте, докато при Интер изглежда, че има. Дербито веднъж и завинаги изясни ограниченията на състава. От титулярите Перишич е твърде непостоянен, Жоао Миранда е в упадък, Жофри Кондогбия напредва много, ала (също както и от Милан) е трудно да се очаква повече от него. Същото може да се каже и за Данило Д’Амброзио – най-добрия от една колекция бекове, от които никой не е на топ ниво. Роберто Галярдини не може, засега, да е онзи играч, който прави разликата, а Мауро Икарди определено не е съвършеният събирателен образ на лидер.

6. ПЕЙКАТА НА ИНТЕР

Има обаче нещо повече отвъд състава, което се очертава като проблема на Интер. Като изключим варианта Евер Банега за Жоао Марио, на пейката няма смени на нужното високо ниво. По различни причини Родриго Паласио и Габигол не са и не могат да бъдат заместници на Икарди. В дербито Едер – вероятно същинският дванайсети играч на „и нерадзури” – доказа своите ограничения в тактическата грамотност и разчитането на хода на мачовете, а Джонатан Биабиани – цялостните си ограничения като футболист.

7. КАЗУСЪТ „ПИОЛИ”

Да поговорим за смените: съботният сблъсък бе първият, в който Пиоли сбърка ходовете си. Ако идеята да се пусне Едер за Перишич бе логична (а наставникът няма вина, че италобразилецът влезе лошо в срещата), залагането на Жоао Марио вместо на Хейсон Мурийо като титуляр бе доста спорно, както и вкарването на Биабиани (самата идея за влизането на бързак с цел удар на контраатака бе добра, но не и изпълнителя предвид качеството му). В отбор с амбиции да е на най-високото ниво, атака като тази на французина накрая се завършва по два начина: или с остро центриране (с възможност за гол или поне корнер), или поне със задържане на топката. Само и единствено не и да се шутира!

8. ФУТБОЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ НА ПИОЛИ

Освен всичко останало, избраният от Пиоли начин да направлява хода на дербито в крайния му етап дълбоко противоречи на демонстрираната футболна идеология до момента: игра със задържане на топката, с контрол и високо пресиране. Вместо това в последния четвърт час от мача показваното от „и нерадзури” приличаше много на онова, на което залагаше учителят на Пиоли – Джовани Трапатони. Оставете обаче въпроса за футболната естетика: как може човек да си помисли, че отбор като Интер, скъсал след идването на Роберто Манчини с тази идеология, може импровизирано да се превърне в оръдие на катеначото от нищото само за четвърт час!? Сиреч, ако Пиоли искаше да пребори несправедливия и никога доказан предразсъдък, че не е треньор за големи отбори, ходовете му срещу Милан не му помогнаха.

9. … И ОНАЗИ НА МОНТЕЛА

Винченцо Монтела също промени своето виждане за футбола, но не го направи в момента на своето пристигане в Милан. От играта а ла Барселона на Фиорентина премина към по-нисък защитен блок и директен футбол. Промяната не можеше да бъде по-видима. А най-важното е, че така си и остана в същия период от време, в който Интер смени трима треньори. И това е от значение.

Томазо Пелицари, „Кориере дела Сера”

Още от Футбол свят

Виж всички