Егото и трансферните неудачи тласкат Барса надолу

Шумният провал на Барселона срещу Малага в събота вечер всъщност не беше толкова неочакван. Да, резултатът шокира специалисти, фенове, букмейкъри, но вглеждайки се в детайлите, ще открием известна последователност в издънките на каталунския тим. През този сезон с пълна сила са валидни слабости, които личаха и в предните години. "Лос кулес" са склонни да подценяват своите съперници и да пестят сили още при резултат 0:0.

Футболистите на Барса имат навика да се разсейват от продължителните си атаки и да замъгляват погледите си вместо да причиняват именно това на съперниковите играчи. Под външния израз се крие чувството за всемогъщество, което неведнъж е смачквало съперника, но и все по-често отваря дупка под краката на "лос блаугранас".



Егото и чувството за неприкосновеност витае в съблекалнята на "Камп Ноу". То е причина звездното трио Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар неизменно да започва всеки мач (и най-често да го завършва). То е причина за безбройните жълти картони за разправии със съдиите, "късите фитили" и загубата на концентрация. Съдийските грешки ги има, огромното напрежение и медиен натиск също, но начинът за реакция е друг.

Тук е мястото на старши треньора да вкара нещата в релси, да озапти свръхсамочувствието и да превърне енергията в мотивация. На "Камп Ноу" обаче думата на треньора няма особена тежест след напускането на Джосеп Гуардиола. Той, Луис Енрике, не притежава и средствата, с които да го стори. Той самият установи, че не разполага с качествени резерви, макар че голяма част от тях са закупени за 20+ милиона евро. Андре Гомеш, Пако Алкасер, Жереми Матийо и Арда Туран не влизат в игра с необходимата стръв, която трябва да има всяка резерва на Барса. Играят неуверено и често грешат.



Няма ги вече младите таланти на Ла Масиа, които доизграждаха "синьо-червената" машина в предните години. Сержи Роберто е просто изключение, както и покупката Самюел Юмтити. Мунир Ел Хадади беше прогонен, а Тиаго Алкантара беше изпуснат по безумно глупав начин, а той е бъдеща "Златна топка". Генерално погледното Барса се отдалечава от "кройфизма" в опит да еволюира, поставяйки в центъра Меси, Суарес и Неймар. След напускането на Чави и постепенното оттегляне на Андрес Иниеста няма конструктор в средата на терена. С тази роля почти сигурно ще се нагърби и вече се нагърбва гениалният аржентинец. Трансферната политика няма ясна идейна насоченост, като в защита се закърпват дупки и се бяга от решения.

Барса е суперотбор, доказа го в мачове като този с Пари Сен Жермен на "Камп Ноу". За да спечелиш титлата в Испания обаче, е нужно постоянство, а то не е присъщо на "всемогъщите". Каталунците могат да разкъсат всеки един опонент и нищо чудно да триумфират в Шампионската лига през този сезон. Дори това не бива да заблуждава ръководителите, тъй като силата е в последователността и доизграждането, а в Кан Барса този процес е сбъркан и новото начало (с нов треньор, нови резерви и по-зряло мислене) е препоръчително.

Снимки: Getty Images/Guliver