Крал Ото: Не осъзнавахме колко силна бе България през 94-а! Къде е новият Стоичков?

26 март 2017 | 13:36
9603
0

Легендарният футболен треньор Ото Рехагел говори ексклузивно за предаването „Код спорт” по ТВ+. Той е абсолютен рекордьор с над 1000 мача като треньор в Бундеслигата. Той е и номер едно по победи, равенства и загуби. Три пъти е триумфирал като шампион в германския футбол. Успехите в Бундеслигата впечатляват, но големият му бум е на европейските финали през 2004 г., когато става европейски шампион с Гърция. Титлата там е не само неговата перла в короната, но и една от най-големите сензации в историята на футбола. Триумф, след който го величаят като бог. Едни го наричат Рехаклес, а други - Крал Ото.

- Хер Рехагел, вие сте треньор, който има повече от 1000 мача в Бундеслигата. Как го постигнахте?

- Доста млад се хвърлих в треньорската професия. Нищо не можеше да ме пречупи. И така мачовете започнаха да се редят. Наистина невероятно много мачове. Най-важното обаче е не само да съм водил отбори в толкова срещи. Ценя най-вече факта, че съм имал и много успехи. Има колеги, които цял живот са били треньори, но не са ставали шампион. И то въпреки, че са работили добре. Аз обаче спечелих няколко титли в Германия, триумфирах и на европейското първенство. Определено имам основание да съм пенсиониран.

- Имал сте доста сблъсъци и с българския футбол. Какво си спомняте?

- На първо място в паметта ми винаги изплува образът на великия Христо Стоичков. Като треньор имах българин в Кайзерслаутерн в лицето на Мариян Христов. През 1996 година България имаше страхотен отбор.

- Може би повече си спомняте за 94-а?

- Да, извинявайте. Тогава ни победихте на световното с Лечков и Стоичков. И имахте един рус с голяма коса, с номер 5 май играеше. Почина за жалост, нали?

- Да, това е Трифон Иванов.

- И той беше великолепен играч. Във футбола трябва да имаш и късмет. По това време България имаше страхотна сплав от големи играчи. Така станахте толкова силни.

- Вие имахте сблъсък с Левски в квалификация за Шампионската лига още преди това.

- Помня и тези мачове. Във Вердер (Бремен) тогава също разполагах с голям отбор. Трудно беше някой да ни победи. Тогава паднахме само от Милан с Гулит, Рийкард и Ван Бастен.

- През 1992 година с Вердер играхте за Суперкупата на Европа срещу Барселона. Стоичков вкара един от головете. Можехте ли тогава да победите "дриймтима" на Йохан Кройф?

- Ама ние спечелихме тогава срещу Монако и взехме КНК.

- И после играхте срещу Барселона.

- Не.

Тук, след този отговор на хер Рехагел, се налага да направим отклонение от интервюто, защото пред камерата на „Код спорт“ втори германец показва бели петна в лентата на спомените си. Марио Баслер не пожела да признае, че игра 80 минути в европейската квалификация България - Германия, спечелена от нашите с 3:2. А паметта на хер Рехагел явно не стига за двата мача за Суперкупата на Европа. Тогава Вердер завърши 1:1 у дома с Барселона. А на реванша каталунците триумфираха с 2:1, като първия гол в 32-ата минута отбеляза Стоичков. Но световната слава на Крал Ото, неговият ореол и приятелското отношение към „Код спорт“ предполага да подминем въпросния „малък удар“ по историята.

- Какво е нужно на един треньор да изкара повече от 10 години в един отбор, както вие във Вердер? Какво означава тимът на "бременските музиканти" за вас?

- Вердер ли? Клубът ми даде шанс, когато бях съвсем млад треньор. И заедно написахме невероятна история с впечатляващи успехи. Бях във Вердер цели 14 години. За треньор е невероятно много. А толкова дълго се остава единствено ако имаш успехи. Започнах работата си с “Везерщадион” във Втора Бундеслига. А после с добри и умни трансфери започнахме да играем все по-силно и да побеждаваме все по-силни съперници. Така се харесахме много, успявахме и затова останах там толкова дълго.

- Кое беше по-важно за вас - да станете шампион в Германия или да спечелите европейска купа?

- И двете цели са еднакво значими. Бундеслигата е много по-дълъг турнир. Няма да забравя как изпуснахме една титла срещу Байерн буквално в сетния миг. В 86-ата минута пропуснахме дузпа. Толкова близо бяхме, но Байерн стана шампион. Болеше ни много. Но две години по-късно Вердер бе шампионът. И това за мен беше безкрайно щастлив момент.

- След Вердер тренирахте и Байерн. Това мечта ли е за треньора? Защо останахте само една година в Мюнхен?

- И в Мюнхен, макар и за кратко, също придобих много опит. С баварците се класирахме за финала за Купата на УЕФА. Но в чисто човешките отношения между нас имаше криза. Като че ли Байерн искаше сам да си спечели Купата на УЕФА. Уволниха ме. Затова казах, че Байерн не искаше да ме остави да спечеля титлата. И така отидох в Кайзерслаутерн. И там успях.

- Как се чувствахте, след като не ви позволиха да водите Байерн във втория финал за Купата на УЕФА срещу Бордо, когато отборът взе купата?

- Когато си в тази професия, трябва да си готов за такива моменти. Трябва да пресмяташ всички възможности. И да продължаваш напред. След това в кариерата си имах достатъчно много успехи и най-вече бумът с Гърция. У мен не е останало нищо лошо като чувства. Хората в Байерн днес са ми приятели. Като треньор трябва да знаеш, че понякога нещата се случват добре, понякога - не толкова.

- Пипал ли сте някога купата на УЕФА, която на практика си беше ваша? Например в музея на Байерн?

- Не, аз после спечелих европейското първенство с Гърция. Този трофей е много по-важен за мен. Него достатъчно съм го прегръщал.

- В Байерн при вас играеше и българският нападател Емил Костадинов. Защо не го пускахте редовно?

- Понякога играеше, понякога - не. В Байерн винаги е така. Имаше много чужденци, които не винаги са на сто процента готови. Но всички имат успехи. Костадинов беше много добър футболист, но като че ли така и не успя да пасне добре в Мюнхен.

- По това време в Бундеслигата играеха много българи. Имало ли е някой, който сте искал да привлечете?

- Да, да, преди малко забравих да кажа, че Красимир Балъков беше един от великолепните ви футболисти. С Бобич играеха заедно в Щутгарт. В Германия често се чудим защо на Балканите - в България, в бивша Югославия, в Румъния вече няма такива големи играчи. Както беше преди. Моята първа крачка като треньор в Бундеслигата беше в Офенбах през 1974 година, когато Германия стана световен шампион. Тогава един мениджър ми каза: "Ела в Белград да гледаш един мач!" Тогава бе още Югославия. Бях на мача Югославия - Швеция. Сърбите спечелиха с 3:0. Мениджърът ме попита: "Ото, видя ли нещо интересно? Можем да вземем някой от Югославия." Отвърнах му веднага: "От първи до 11-и номер можеш да купиш всеки, без да го гледаш! Бранко Облак, Джаич и всички останали. Великолепни бяха." А сега ви питам вас - къде са те сега? Къде е новият Стоичков?

- Как си го обяснявате?

- Нямам обяснение. Вероятно зависи от икономическото състояние на държавите. Или с обучението на футболистите. Но както ви казах - нямаше треньор, който да не е искал в състава си Балъков или Стоичков. Днес не мога да назова български играчи, камо ли да кажа, че това е новият Стоичков.

- Къде гледахте мача България - Германия на световното?

- По телевизията. Не, излъгах ви! Бях в Америка на стадиона.

- Как го преживяхте?

- Трябва да призная, че България беше суперотборът. Ние, германците, си мислехме, че лесно ще спечелим всички мачове. Някак не можехме да осъзнаем, че срещу нас са също толкова силни съперници.

- След времето ви в Байерн отидохте в Кайзерслаутерн. Крачка назад ли бе това?

- В никакъв случай. Аз имах вече история с този клуб, защото като футболист играх там. Мой приятел беше президент и ме покани. Изкарахме чудесно време заедно. Днес такива неща са невъзможни. Няма как Кайзерслаутерн пак да стане шампион на Германия.

- С Мариян Христов в състава обаче успяхте. Помните ли как го взехте?

- Гледах го на един мач в България. Беше едно голямо, стабилно момче. Спомням си, че още в първия мач срещу Байерн се контузи. Но след това допринесе много за успеха ни. Титлата на Кайзерслаутерн беше истинска сензация. Доскоро мнозина говореха, че и Лайпциг като новак може да стане шампион. Аз обаче отвърнах официално в медиите: "Можеш да станеш шампион единствено ако през сезона два пъти победиш Байерн. А с Кайзеслаутерн ние го направихме - у дома и в Мюнхен. Два пъти ги бихме. А Лайпциг вече загуби от баварците.

- Не вкара ли Христов един от головете срещу Байерн?

- Да, във втория мач.

- Прилича ли вашият Кайзеслаутерн на Лестър, който стана шампион на Англия?

- Не, защото Лестър си беше във Висшата лига.

- И все пак коя е по-голямата сензация - Кайзерслаутерн или Лестър?

- Не мога да сравнявам, защото историята за Лестър я познавам единствено от телевизията. За футбола е хубаво, когато понякога се случват и такива сензации. Всички се радват, когато някой аутсайдер стане шампион. Иначе всички знаем кои ще са първи - все едни и същи като Барселона, Реал, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул, Байерн. Другите обикновено нямат шансове. За треньорите е тъжно. Защото отиваш в отбор и си казваш: "Защо да не стана шампион на Германия?" Или на Англия? Но при сегашните обстоятелства това е невъзможно.

- Едно от хобитата ви определено е да колекционирате трофеи. Как така решихте да станете национален селекционер на Гърция?

- В живота си съм направил много неща. Дойде офертата. Обсъдих я със съпругата ми и решихме, че мога да опитам. Това, разбира се, беше правилното решение. Изкарах девет превъзходни години в Гърция.

- Откъде бяха другите оферти? Със сигурност сте имал.

- По това време вече по-интересно ми беше да тренирам някой национален отбор. През 2002 година гледах гръцкия тим срещу Германия. Когато дойде предложението, се сетих за този мач. Казах си: "Не са чак толкова лоши." Не си мислете, че сляпо съм се хвърлил. Наблюдавах още няколко мача, видях интересни футболисти. Като вратаря Никополидис например.

- Помните ли си първия мач?

- Загубихме от Финландия като гост, беше приятелски двубой. След това гостувахме на Англия и паднахме едва с 1:2. Дейвид Бекъм ни вкара от свободен удар в последната минута. От този момент стартирахме развитието си - крачка по крачка. Започнахме да подобряваме и резултатите си, класирахме се и на европейското. В отбора се създадоха много приятелства, нашите отношения определено бяха близки. Толкова близки, че и до днес всяка година си организираме срещи. Момчетата ми подариха една картина. Ето сега ще ви я покажа... Гърците винаги са приятели.

- Как трансформирахте гръцкия футбол? Каква бе вашата роля?

- Във футбола хората винаги се разбират. Без значение дали говориш английски или гръцки. Асистентът ми бе грък, който бе израснал в Германия. Неговите родители бяха работили дълго в "Мерцедес" в Щутгарт. С него се сприятелихме. Но най-важното във футбола е... когато топката е във вратата. Може и 20 езика да говориш, не е ли вътре, не си свършил работа.

- Бихте ли ни показали снимката.

- Ето. (Забележка - тук вади да търси в телефона). Миналия месец пак са се събирали и ми изпратиха тази снимка.

- След класирането за европейското каква беше целта ви?

- Ние бяхме много щастливи, че въобще сме на финалите. Настроението в тренировъчния лагер беше приповдигнато. Просто се радвахме, че Португалия ни чака.

- Кой беше най-тежкият ви мач на Евро 2004?

- Последните три двубоя на турнира бяха ужасяващо трудни. Първо срещу Франция със Зидан. После се изправихме срещу Чехия с Недвед и Колер. Те бяха невероятно класен отбор. И накрая финалът с португалците. В мача на откриването вече бяхме победили домакините и те имаха цял турнир да си вадят поуки от този мач. Но, както видя светът, и във финала ги бихме. Спомням си как плачеше Кристиано Роналдо тогава.

- Кога повярвахте, че чудото е възможно?

- По време на турнира виждах как футболистите порастват с всяка минута. Журналистите обаче не го знаеха. Те гледаха само Зидан, Роналдо и така нататък. На отбора ми и най-вече на защитниците показах едно интервю на Роналдо. Питаха го дали познава някой от нашите. Той отговори – не! Казах на момчето, което щеше да го пази: "Йоргос, той твърди, че не те познава. Направи така, че след края на мача никога да не те забрави."

- Гръцките фенове са известни с горещата си кръв. Как ви посрещнаха?

- Чакайте да ви покажа. (Забележка – пак отваря телефона си)

- Колко хора са тук?

- Това е старият стадион, където през 1896 година са основани олимпийските игри. Не е новият стадион. Дойдоха около милион и половина души да ни приветстват. Пет часа пътувахме от летището до града. Когато се съмна – на сутринта, още имаше 40 000 души на стадиона. Беше истинска лудост.

- Как си оценявате прякора Рехаклес?

- Наричали са ме и Крал Ото. Тези прякори са работа на пресата.

- Какво означава за вас титлата “Грък на годината”? Вие сте единственият чужденец с тази титла.

- Даже три пъти ме избраха. Истина е, че в Гърция имам статут на герой. И винаги ме посрещат много топло, когато отивам там. Така се случи.

- Мислил ли сте да живеете в Гърция?

- Не, аз съм германец. И живея в родината си.

- По ваше време Гърция винаги се класираше за големите турнири. Какво се случи сега с отбора?

- Гърция стана като България. Вече ги няма необикновените футболисти. Трябва да ги намерят. Затова трябва и там да си зададат въпроса как да обучат юношите достатъчно добре и... така нататък. Но това е най-важният въпрос.

- След европейската титла с Гърция не ви ли се искаше пак да работите в Германия?

- Вече бях достигнал една по-сериозна възраст. А в живота си постигнах всичко. Трябваше да се грижа за семейството си. Сега живея в Есен. Всеки уикенд съм или в Кьолн, или в Дортмунд, или в Мьонхенгладбах. Не спирам да гледам мачове на живо. Предпочитам обаче да ми е спокойно, да нямам напрежение.

- На Евро 2004 тимът на Германия се провали, но след това започна огромната трансформация на немския футбол. Бундестимът не само стана световен шампион, но и винаги е най-малко на полуфинал. Как успяхте?

- Заради обучението на младите. Там трябва да бъдат концентрирани усилията. Треньорите трябва да са подготвени добре, да знаят всички най-модерни тенденции. Футболът се развива всеки божи ден. Всички професионални отбори имат юношески интернат. Децата ходят и на училище, и на тренировки. Затова германските играчи са винаги добре образовани.

- Защо Германия не успя да стане европейски шампион миналата година?

- Трябваше, но в един мач понякога се случват и лоши неща. Кога например Швайнщайгер ще играе така с ръка в наказателното поле както с Франция на полуфинала на европейското? Стигна се до дузпа, до една дузпа и хоп каруцата се обърна. В тази фаза на първенствата отборите са еднакво добри и грешката се оказва фатална.

- Португалия ли е най-добрият тим в Европа?

- Французите бяха добри, ние - също. Но португалците успяха да триумфират. Те имат суперзвезда в лицето на Роналдо, въпреки че той игра само трийсетина минути на финала. Португалия обаче наистина има силен тим.

- Възможно ли е отново да видим Ото Рехагел във футбола?

- Не, никога повече няма да се случи. Сега обичам да организирам пикници и излети, на които да се забавлявам с приятелите. Днешното треньорство стана много трудно. Вижте само първия полусезон в Бундеслигата - изгониха седем колеги.

- Спокойно - в България бяха повече от десет.

- Вярно ли? Пълни глупости! Сигурен съм, че и последният отбор в класирането в България си е сменил отбора. Не знам кой е, но знам - пак ще изпадне.

- Кой треньор най-много цените в днешния футбол?

- Треньорът е толкова добър, колкото са добри футболистите му. Нуждаеш си от играчи. Треньорът не може да вкара головете. Ако си в Байерн, имаш най-добрите. Вердер пък вече не може да си позволи да взима силнси футболисти. Няма пари.

- Като треньор кой бихте посочил за по-добър - Меси или Роналдо?

- Напълно различни са. Роналдо повече сам развива своите качества и се подобрява. При Меси талантът е вроден.

- Честно ли е само те двамата вече девет години да печелят "Златната топка"?

- Факт е, че са двама от най-най-добрите. Нали и вие журналистите гласувате за тях? И Барселона, и Реал имат много успехи. Те двамата са лидери на отборите, така че всичко е окей.

- Не бяхте ли ядосани в Германия, че през 2014-а станахте световни шампиони, а Роналдо взе "Златната топка".

- Приемаме го. За щастие най-важната титла е при нас. Няма нужда от тези сравнения. Едно време Бразилия имаше уникални футболисти като Пеле, Гаринча, Сантелиня, Сантош, Нилтон. А днес те губят у дома с 1:7 от Германия. Пълна лудница.