Шокиращият ренесанс на Яго Корнера

Гугълнете Яго Аспас и ще намерите основно думите „Ливърпул” и „провал”. Гугълнете Яго Аспас и натиснете „спейс” бутона – ще ви бъде дадено предположението „Яго Аспас корнер”.

Фактът, че той е най-известен, поне във Великобритания, с горепосоченото, е подвеждащ. Когато средният английски фен небрежно хвърли поглед към класирането на голмайсторите в Ла Лига, очаква само и единствено да види имената на Лионел Меси, Кристиано Роналдо и Луис Суарес, но веднага под тези утвърдени футболисти с глобална репутация ще разпознае името на играч с по-малко фенове, с кратък престой в Англия, и то толкова забравим, че чак бе паметен – Яго Аспас.

„Ааа, това е оня ливърпулският провал”, може да си помислят те. Категоризирането на Аспас въз основата на само 15-мачов престой в ПЛ е нечестно, ала това е природата на тази конкретна лига. В Испания обаче нещата са напълно различни, най-вече в Селта – клуб, с който играчът сякаш има неопределима взаимовръзка.

След завръщането си на „Балаидос” този сезон Аспас има 15 гола в Примера – повече от Антоан Гризман, Неймар, Карим Бензема и Гарет Бейл. Ако дори само споменехте неговото име до гореспоменатите по време на престоя му на „Анфийлд”, щяха да ви се изсмеят. Е, вече не.

Може би защото Селта е отборът на неговото детство, където изкова реномето си, за да стигне до висините на Ливърпул. Или може би защото играта му приляга далеч повече на испанския отколкото на физическия и интензивен английски футбол. Това обаче не иде да рече, че той бяга от сблъсъци. Аспас е пословичен с темперамента си и именно с това първо влезе в сърцата на привържениците на „небесносините”.

Израсъл в скромната община Моана на 19 км от Виго, той се прекланя пред футболистите на Селта и мечтае един ден да облече лазурния екип. Влиза в академията на клуба на 8 годинки с лъжа, че е на 9 – минималния възрастов праг. Талантът му е и генетичен – чичо му и братовчед му са професионални футболисти. Яго убеждава дори и брат си Жонатан да дойде с него в академията. Жонатан дебютира едва на 16 години срещу Бенфика за Купата на УЕФА – Яго е вдъхновен от това, но няма начин да остави брат си да го засенчи.

Три години в Б-отбора са му достатъчни да стигне до първия. Дебютът му срещу Саламанка не е нищо особено, ала вторият му мач е истинска сензация. Датата е 6 юни 2009 г. и Селта е пред немислимото – изпадане в третия ешалон на испанския футбол. Само победа срещу Алавес би дала шанс за спасение.

Този моментален ефект е символичен за последвалите дни. Аспас става икона с тези си две попадения, спасили ги от изпадане, а после издига „небесносините” в Примера.

Междувременно обаче, преди това да се случи, треньорът Еусебио Сакристан развива неговия талант и укротява емоциите му. После Пако Ерера по-рядко дава шансове на момчето и чак в сезон 2011/12 го превръща във фара на флуидната и съзидателна нападателна линия като „фалшива деветка” в 1-4-3-3. Това се оказва шедьовър и за тима, и за напредъка на играча. Аспас приключва шампионата в Сегунда с 23 гола за 2-рото място на „небесносините” и промоция в Ла Лига след петгодишно изгнание.

Първият сезон в елита разбираемо е тежък и изпадането е избегнато само заради една точка, но Аспас пак изпъква. Вкарва 12 шампионатни гола от общо само 37-те на своя тим и пак се оказва решаваща фигура за Селта, изживяла смяна на Ерера с Абел Ресино. Сезонът лично за нападателя е успешен, макар и отново неподминат от скандали. Биткаджийската му натура внимателно е укротявана от треньорите му досега, но си остава там и готова да излезе на бял свят в миг на краен стрес. Този миг идва в нажеженото местно дерби с Депортиво Ла Коруня – мач очевидно толкова важен за момчето, колкото и за страстните привърженици на тима му.

Това е футболист, който без и капка колебание отказа да играе за Депор и бе казал, че не би си хванал и гадже от А Коруня: „Някои хора във футбола не казват истината. Аз не съм от тях.” По време на сблъсъка издържа само половин час. „Небесносините” изостават с един гол, а Яго накланя главата си към доста по-едрия Карлос Марчена и е изгонен. Отборът му губи 3:1. Остава усещането, че е предал клуба си, макар че Селта успява да избегне изпадането.

Тогава се появява Ливърпул, впечатлен от това как момчето бие почти всички нападатели от испанските клубове отвъд елита по показатели. Трансферът за 7 млн. паунда е посрещнат с оптимизъм от по-информираните фенове на „червените” и с разбираемо разочарование от страна на тези на „небесносините”. Яго е очевидно разстроен. На прощалната си пресконференция не успява да сдържи сълзите си.

Началото му на „Анфийлд” е обещаващо. В подготовката е голмайстор на тима, впечатлява с играта си дори и по-малко познаващите го отпреди това фенове. Мениджърът Брендън Роджърс хвали ефикасността му, ала нещата се променят със започването на сезона.

Както вече споменахме, сбърканият му ъглов удар срещу Челси най-добре обобщава кариерата му в Ливърпул. Не е ясно какво точно се опитваше да стори, ала предаде топката на Уилян късно в мача, когато мърсисайдци отчаяно се нуждаеха от гол в преследване на титлата. „Какъв ужасен корнер!”, каза коментаторът Мартин Тайлър посред ядни въздишки из „Анфийлд”. Ножовете бяха наточени. Социалните медии бяха типично без прошка: една проста грешка превърна играча в посмешище.

Не самият корнер обаче бе проблемът, а предшестващото го. Аспас не бе вкарал нито един шампионатен гол и бе сянка на онзи жив и одарен играч с екипа на Селта. Очевидно не бе се приспособил в Англия, а после призна, че са му липсвали семейството и приятелите у дома. Добавете и езиковия фактор: Яго така и не се научи да говори добър английски, с което затрудни общуването и приспособяването си. Луис Суарес и Даниел Стъридж пък бяха във формата на живота си. Почти нищо не се стече по план за момчето, за разлика от дните в Селта, и изглеждаше, че съдбата го тласка към изхода.

Това се и случи, а дестинацията бе Севиля с преотстъпване. Обратно към познатото и към уюта на Ла Лига – без студени и ветровити вторнишки вечери в Стоук, без крещящи ти „влизай здраво” треньори край тъчлинията, далеч от бруталната и непрощаваща Премиър Лийг, където само смелите оцеляват. Или не.

Но Яго отново се озовава в тежко положение. В сезон със само 16 мача в лигата вкарва едва два гола и остава резерва на Кевин Гамейро и Карлос Бака. Положителното бе, че в тази роля е титуляр за Купата на краля и там става голмайстор със 7 гола в 5 мача, включително удивителен хеттрик за четири минути. Това напомня за таланта му след два неприятни сезона извън „Балаидос”.

Севиля избира да превърне наема в постоянен трансфер след края на сезон 2014/15, ала тогава клубът от Виго усеща възможността да върне у дома му своя талисман. И Аспас не се нуждае от много убеждаване: ще се завърне на своето място и към щастието си след завършека на едно приключение. Емоциите и представянето му на терена са неразривно свързани.

Селта е направил огромни крачки напред в отсъствието на момъка – първо с Луис Енрике (9-о място в Ла Лига) и после с Едуардо Берицо (8-мо място). „Защо да не мечтаем за Лига Европа?!”, пита Яго и това се оказва съвсем не точно мечта. „Небесносините” завършват 6-и с 14 гола на новото старо попълнение и се класират за евротурнирите, и то с блестяща игра.

Този сезон напредъкът продължава на ново ниво. Приближавайки се към 30-те си години, Аспас е във формата на своя живот, изтривайки нежелани глави от романа на кариерата си и превръщайки се в легенда. До декември вкарва 10 гола в 10 поредни мача за клуба и, забележете, страната си. Печели първата си повиквателна за Ла Роха през ноември и я отбелязва с отличен гол срещу кошмарната си Англия. Преди това забива две попадения за крушението в дербито срещу Ла Коруня с 4:1, и то без да бие главички на съперници. Името му е до това на Меси, Суарес и Роналдо, неизбежно привличайки вниманието на онези, които преди това бяха забравили за неговото съществуване. Вероятно това не е свръхизненада: колкото повече се установява в родния клуб, толкова по-добре играе.

Аспас води похода на тима си в Лига Европа, където сега предстои не най-тежък двубой с белгийския Генк на четвъртфиналите. Селта е скромен клуб и вероятно би се изсмял на намеци за евротрофей, ала наистина ли е невъзможно? С вкаралия вече 22 гола във всички състезания през сезона и водещ своя любим отбор Аспас немислимото може да не е непостижимо.

Със сигурност, ако подобен успех бъде постигнат, всички бъдещи гугълвания за Яго Аспас ще включват думите „Ливърпул” и „провал” доста по-назад в списъка.

Калъм Райс-Коутс, These Football Times

Следвай ни: