Имаше времена, когато Евертън се бореше за място на върха в английския и само наказанието на тамошните клубове за евротурнирите попречи за атака на трофеи и на континента. Днес обаче действителността е друга и последното олицетворение на ситуацията е отказът на Ромелу Лукаку да поднови изтичащия си през лятото на 2018 година договор с клуба. Белгийският таран не крие амбициите си да играе редовно в Шампионската лига и да печели купи. Признава, че „сините” са на прав път с новия мениджър Роналд Куман и идването на Фархад Мошири като главен акционер, ала копнее за повече.
„Разбира се, случват се промени в клуба, но зная „от кухнята” за няколко добри футболисти, които можехме да купим, а в крайна сметка не успяхме. А те играят в Премиър Лийг. Няма да казвам конкретни имена, ала ще кажа само, че се представят добре.
Евертън е футболен клуб с велика история, обаче сега трябва да се пише бъдещето. Разбирате ли ме? Защото все говорим за отборите от 1980-те и 1970-те. Да, те са велики отбори, но играчите днес искаме феновете да говорят за нас вместо за тях. Не е въпрос на неуважение, знаете какво имам предвид. Човек иска да бъде запомнен – без значение къде играеш. Не можеш да бъдеш запомнен само с вкараните голове, искаш да бъде и със спечелените трофеи.
Точно това искат феновете. Ето защо, вместо да живеем в миналото, трябва да мислим за бъдещето: как този клуб да порасне, как да се подобри, кой футболист да бъде купен, за да помогне да се влезе в битка за големите трофеи? Понякога си говоря с Венсан Компани, който е бил в подобно положение навремето в Манчестър Сити. Той ми каза: „Ром, едно лято дойдох и изведнъж бум-бум-бум: Робиньо влита оттук, втори влита оттам, трети от другаде ето така (б.и. – щраква с пръсти).” Да, после всички ги критикуваха за огромното харчене, но в крайна сметка насреща си имат шампионски титли, Купа на Англия, Купа на лигата. Ето това искаме ние като играчи.
Ако не печелиш трофеи, нещо някъде е сбъркано, защото ако имаш вярата, че можеш да сториш нещо, значи наистина можеш го постигна. Това е моето мислене. Понякога в мачовете ми си мисля: „Днес нещата ще се получат”. И се получават. Да, понякога не се получава, но си длъжен поне да се опиташ.”
А дали смята ръководството на Евертън за достатъчно амбициозно? „Не зная, защото не съм наясно какъв е планът на ръководството. Наистина. Всички искаме най-доброто за клуба, защото имаме чудесна инфраструктура, добри фенове. Но в крайна сметка феновете искат трофеи, играчите искат трофеи, затова всички по веригата трябва да напънем повече, да дадем малко повече. Само това бих казал. Не бива да си затваряме очите.”
Лукаку се вижда като един от водещите нападатели в английския футбол и иска да се качи на същото ниво като световните асове. „Луис Суарес, Роберт Левандовски, Карим Бензема, Единсон Кавани и точка – въобще не поглеждам към останалите по-надолу. Никакъв шанс! Гледам ги какво правят в определени моменти и си мисля, че съм близо. В момента съм един от най-добрите нападатели в Премиър Лийг. Ако не го кажа на висок глас, все едно да се прострелям в главата. Към ден днешен 100% съм един от най-добрите в лигата.”
А дали ще може да застане до световния елит? „Определено! Но за да го постигнеш, ти трябва точната платформа да се покажеш. Говорим за Шампионската лига и подобен род мачове. Не искам да навлизам в детайли, но трябва да следваш пътеката, която е точно пред теб. В каквото и положение да се намериш, трябва да дадеш най-доброто от себе си. Искаш да покажеш кой е най-добрият. Искам обаче и отборът ми да бъде най-добрият. Искам отборът ми да е най-привлекателният от всички в лигата. Голямата цел във футбола е да спечелиш колкото се може повече трофеи. Тук съм много щастлив, но и в същото време не мога да кажа, че се чувствам преливащ от щастие. Има неща, които определено можехме да сторим по-добре. Имаме отбор с голямо качество, ала сами се сринахме преди коледните празници – една победа от 10 мача е недопустимо!
Към онзи момент се приспособявахме към изискванията на новия ни мениджър за играта. Когато си играл по определен начин няколко години и после дойде промяна в системата, е трудно да се приспособиш. Свикнал си да тренираш по определен начин, тялото ти е навикнало на определени неща. Сега режимът е напълно различен. Ок, сега се справяме добре и всички са щастливи. Но трябва да станем по-силни, трябва да станем по-добри технически и тактически. Трябва да започнем да печелим големи мачове. Ето за това става въпрос.”
Всъщност именно пристигането на Роналд Куман е единствената причина Лукаку да не е поискал трансфер още миналото лято. „Ако не мислех, че мога да науча нещо от него, вероятно щях да съм си тръгнал. Вероятно щях да кажа нещо от рода на „Знаете ли какво, вече нямам енергията за това”. Обаче още от първите ни разговори по време на Евро 2016, които бяха много открити, той ми обясни как иска да играе, какви очаквания има и т.н., а аз го слушах много внимателно. Накрая му казах, че ще отнеме няколко седмици, но веднъж щом възприема идеологията му, няма да има за какво да се тревожи и всичко ще бъде наред.”
Евертън се изправя срещу Хъл този уикенд и Лукаку напълно съзнава, че някои фенове няма да приемат радушно случките от тази седмица, но същевременно усеща, че отдадеността му към синия екип не може да бъде поставяна под съмнение. „Остават ни 10 мача. Това за мен са 10 финала. Надявам се, че е същото и при останалите момчета от тима. Сигурен съм, че ще вземем най-доброто от тях. Преди последните 10 мача на всеки сезон си мисля: „Дайте ги насам!”.
Крис Баскъм, „Дейли Телеграф”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.