Ски пънк в Чонги стил

Кой е Никола Чонгаров? Може би го познавате като скиор – да, точно така, той беше част от националния ски отбор, взе участие на олимпийските игри в Сочи, и носеше българския флаг на церемонията по закриването на игрите. Освен това се класира и на 23-място в суперкомбинацията. Може да го познавате и в една друга негова светлина – не от снежните склонове, а от концертната сцена, покрай пънк рок групата му Nick Chongi & The Smokers. Сега обаче Чонги е готов да преобърне отново представите за себе си с последното си начинание.

Въпреки че по всеобщо мнение, Никола Чонгаров е в пика на скиорската си кариера, след завръщането си от Олимпиадата през 2014 той прекратява професионалните си ски занимания. И се отдава на музикалната си кариера, а ските оставя просто за удоволствие и тренировка. Сега, след две години почивка от професионалния спорт, Чонги решава да се завърне на сцената. Но този път в една нова дисциплина, която според него самия отговаря много по-добре на пънк рок личността му – ски крос. И не просто да се завърне, а да участва на Олимпийските игри през 2018 в Южна Корея. Въпреки липсата на професионална подготовка, финансова подкрепа и достатъчно време, Чонги е убеден, че може да се справи с предизвикателството и да сбъдне мечтата си да бъде първият български ски крос състезател, участвал на Олимпиада. За да набави необходимите средства за подготовка и тренировъчни лагери, в indigogo протече кампания за набиране на средства, в която всеки, който вярва достатъчно в силата на мечтите, можеше да подкрепи Чонги по пътя към осъществяването на неговата.

- Кога започна да караш ски и кое те насочи към състезателна кариера?
- Качил съм се за първи път на ски около 3-годишна възраст. Баща ми беше ски учител на Пампорово и това, което помня е, че карахме по цяла зима и беше голям купон. Когато бях на девет, на пистата случайно ме видя един добре познатите треньори в България – Георги Милушев. Пита баща ми дали имам желание да пробвам да карам на трасе и нещата просто се стекоха по този начин, че вече 18 години се занимавам професионално със ски.

- Обясни ни с прости думи – какво толкова му е по-сложното на ски кроса, в сравнение с алпийските дисциплини?
- Не бих казал, че е сложно, просто е нещо различно и в случая – ново за мен. Най-голямата разлика е, че трасето е специално подготвено със скокове, виражи и бабуни и по него карат четири човека наведнъж. Първите двама от всяка гонка продължават напред в схемата, на базата на елиминации. Това е и предпоставка за доста бутане и ръчкане, което прави дисциплината много по-рискова, динамична и интересна за гледане.

- Кампания за самофинансиране определено не е популярен начин за атлети да набират средства за подготовката си. Как ти хрумна?
- Една нощ, точно когато реших да се захващам по-сериозно със ски кроса, не можах да мигна и си мислех как може да проработи новата ми идея, без да има адекватно финансиране за олимпийска подготовка от страна на държавата. Сетих се за кампанията в indigogo на една готина банда – The Turbans, чийто членове успяха да съберат £20,000, за да запишат студиен албум. Без въобще да знам нищо за краудфъндинг, си казах: „И аз ще направя такава кампания“. След около 6 месеца проучване и подготовка, пуснах кампанията, с единственото очакване – въпреки липсата на опит и екип, да я осъществя по възможно най-добрия начин. В крайна сметка имаше много позитивен отзвук, както в медиите, така и от приятели, познати и непознати. Успях да събера €7,656, което въпреки че е 43% от първоначалната цел на кампанията, считам за успех. Ще задържа 90% от тази сума, а успоредно успях да набавя допълнително спонсорство, запознах се с много готини хора и си отворих врати към нови възможности за в бъдеще.

- Казваш, че когато се отказваш от професионалната си кариера в алпийските дисциплини, си изморен от липсата на свобода и неработещата система – какво точно имаш предвид?
- Аз съм свободна душа. Цял живот прекарвах 90% от времето си с хора, които нямаха почти нищо общо с моите интереси и възгледи за живота. Бях изморен да бъда част от система, която не подхожда добре на личността ми. Имах нужда от спешна смяна на средата и не се поколебах да се откажа, въпреки че усещах, че точно бях започнал да набирам скорост в алпийските ски.

- Как планираш подготовката си? В какво се състои?
- Първото и основно нещо, което направих, беше да изградя базова физическа подготовка. Започнах със здрави тренировки през април. През септември и октомври направих 2 тренировъчни лагера на ски в Саас Фее, Швейцария. В момента се намирам в Пицтал, Австрия, където ще направя 14 дни на сняг, които ще завършат с участие в първите две състезания в Европейската купа за сезона. Целта ми за този първи сезон е да събера достатъчно FIS точки, които да ми позволят участие в Световната купа и Световното първенство в Сиера Невада през март 2017 г. До 18-ти януари 2018 трябва да съм се класирал поне веднъж в топ 30 на световно първенство или световна купа, за да имам шанса да съм един от 32-мата състезатели, които ще участват на Олимпиадата в дисциплината ски крос.

- Какви са качествата, които смяташ, че са твой плюс, за да успееш в начинанието си?
- Колкото по-лудо изглежда нещо, толкова повече вярвам, че постигането му е възможно и се мотивирам. Досега в живота ми съм си поставял много цели в различни насоки и винаги, когато съм успявал да фокусирам 100% от вниманието и енергията си в нещо, съм успявал. А случаят сега е такъв. Освен това ски кросът ми се отдава и пасва на стила ми на каране. Натрупах доста опит в състезанията през годините, мога да работя последователно, умея да се наблюдавам отстрани и вече познавам добре тялото и съзнанието си.

- Очевидно смяташ, че човек може да постигне всичко, стига да вярва достатъчно силно. Какво ти предстои?
- Абсолютно! Само да съм жив и здрав, очаквам много емоционални мигове с готини хора и навлизане в един нов, интересен и непознат свят.

Диана Петрова, списание 360
www.360mag.bg

Следвай ни: