Роналд де Бур: Холандия няма как да не е фаворит срещу България

- Аякс е истинска религия във футбола. В България клубът също е много популярен. Но защо в последните години не може да се противопоставя на големите сили във футбола, въпреки че десетилетия бе една от тях?
- Много лесно е обяснението. Вече не можем да задържаме за дълго най-добрите ни играчи. Бързо те са примамвани от други клубове, които са много по-богати от нас. Миналата година като треньор в Аякс играх срещу Панатинайкос в евротурнирите с отбор, чиято средна възраст беше около 20 години и шест месеца. Нещо такова беше. Представете си колко млади момчета само. Ако искаш да се противопоставиш на големите оръдия във футбола, трябва да имаш добри, но и опитни играчи. Хора между 25 и 27 години. Край тях някои по на 30 или дори повече. Те са истинската сила, те са интелигентни и калени бойци. Аякс в момента е базиран основно върху своята академия, която повярвайте е пълна с таланти. Само че пак ще повторя, че рано-рано ни ги вземат. А ние нямаме средствата, за да ги задържим.

- Но вашият Аякс от 90-те години навъртя серия от 42 мача без загуба, спечелихте Шампионската лига и бяхте много млади. Не означава ли това, че и във футбола младостта не е порок?
- Само че когато спечелихме Шампионската лига през 1995 г., аз тъкмо щях да навърша 25 години. Разберете, че тези пет години повече са абсолютен бонус. Сегашните момчета са по на 19, 20 години. Това са шест-седем сезона професионален футбол по-малко. Една солидна част от цялостната кариера на играча. Сега Аякс е препълнен с талант, но нешлифован. Ако останат в клуба и ме питате след пет години същото, с категоричност ще гарантирам, че с успех ще се борим с големите. Но за съжаление това едва ли ще стане. 

- Финалът на Шампионската лига срещу Милан през 1995 г. ли е най-големият ден във вашата кариера?
- Да, може да се каже и така. Също беше много приятно, когато триумфирахме като световен клубен шампион в Токио в края на 1995-а. Но факт е, че Шампионската лига е най-голямото постижение.

- Какво означава за едно младо момче да влезе в първия тим на Аякс? Вие сте го преживели.
- Дебютът ми го даде Йохан Кройф. Чувствах все едно мога да победя всеки. Вкарах тогава и първия си гол за Аякс. Един изключително специален момент за мен. Да носиш красивата фланелка на Аякс - това е все едно най-голямата мечта в живота ти се е сбъднала. Тогава си казах - започна се! Но трябваше от дебютант да стана титуляр. После целта ми бе да съм национал на Холандия, а след това и лидер на родината ми. Целите в живота следват една след друга. Човек винаги трябва да си ги поставя и да се наслаждава, когато ги е изпълнил. 

- През 90-те години имаше два великолепни отбора в света - Барселона на Йохан Кройф и Аякс на Луис ван Гаал. Означава ли това, че холандската треньорска школа е най-добрата в света?
- Холандия има много големи треньори по света, не само те двамата. Винаги страната е опитвала да направи възможно най-добрата образователна система за своите специалисти. Вие познавате най-големите, но ще ви кажа, че в юношеските академии има уникални треньори. А там наистина е много трудно да научиш децата на футбол и да ги подготвяш за живота на професионалист. Ние сме многофункционални в играта, много сме технични, много тренираме играта с мисъл, не толкова със сила. Винаги искаме да атакуваме и да вкарваме голове. Затова мисля, че хората по света толкова много харесват холандския футбол, въпреки че сме малка държава.

- Наследството на Йохан Кройф е тоталният футбол. Вие го познавахте лично. Има ли треньор в света, който успя да повтори неговия стил?
- Йохан е първият човек, който промени тотално футбола. За него най-важното е атаката! Нападателите трябва да пресират много напред, трябва да има атракция. Мисля, че Гуардиола на първо място, а и Франк Рийкард до голяма степен, успяха да повторят стила на Кройф. Но той си остава най-добрият треньор, който съм виждал през целия ми съзнателен живот.

- Бихте ли сравнили Йохан Кройф и Луис ван Гаал?
- Те са напълно различни типове. Макар че всъщност футболът им е подобен - винаги трябва да се атакува, да се държи топката, да се пресира. Играл съм и при Луис, и при Йохан. Целите винаги са били еднакви. Като хора бяха много различни. Йохан винаги е изглеждал много спокоен, дори отпуснат. Винаги се усмихваше. Луис също се усмихваше, но беше фокусиран, дисциплиниран. Винаги разузнаваше възможно най-подробно съперника. Докато Йохан много не се интересуваше как играят срещу нас. Той вярваше в качествата на своя отбор. Луис също вярваше, но се съобразяваше с играта на съперника. Ван Гаал беше работохолик, а Кройф не беше такъв. Но Йохан беше просто един гений. Не, нека кажа, че и двамата са гении, но от различен тип.

- Вие и вашият брат - близнак Франк отидохте от Аякс в Барселона - един клуб с толкова много холандско влияние. Защо вие останахте само около година?
- Играх година и половина. Когато Луис ван Гаал напусна Барселона, аз загубих мястото си в титулярния състав. Освен това получих и тежка контузия на десния крак. Никога не ми е било приятно да съм резерва. Когато се възстанових, Луис вече го нямаше и за кратко време на всички холандци от Барселона ни се наложи да напуснем. 

- Всички казват, че да играеш в Старата фирма, както по света наричат дербито Рейнджърс - Селтик е много специално. Как избрахте да отидете в Рейнджърс?
- Защото там имаше холандски треньор - Дик Адвокаат. Отборът участваше в Шампионската лига, а ми предложиха и много добър четиригодишен договор. В разговорите ме впечатлиха и ме накараха да се замисля. В Рейнджърс изкарах хубаво време. Не, точната дума е... невероятно време! Вие казахте за Старата фирма. Да, това е незабравим мач. Атмосферата, особено на "Селтик Парк", е великолепна. Много е велико да си част от историята на Рейнджърс. Горд и благодарен съм.

- Бихте ли сравнил този мач с Ел Класико или Аякс - Фейенорд?
- Да и ще кажа, че е с една стъпка по-високо. Заради емоциите. Обожавах този мач.

- Срещал ли сте се с българина Стилиян Петров? Той играеше на вашата позиция в Селтик.
- Много пъти сме играли един срещу друг. Стилиян се представяше отлично, а и беше много добро момче. Всички го обичаха. Знам, че се разболя тежко, но успя да се възстанови. Той е пример за голям играч с голяма кариера.

- Имал ли сте мачове срещу български отбори?
- Не мога да си спомня. Може и да съм играл. Не знам.

- Първото ви световно първенство беше през 1994 година. А тогава пък бе пикът на България. Помните ли нещо за нашия отбор?
- Разбира се, целият свят говореше за вашия отбор. За Стоичков, за онзи, който беше без коса...

- Лечков.
- Да, Лечков. Вие бяхте голямата изненада и всички вас гледаха. Говорих си със Стоичков за това време, когато участвах в мач заедно с бивши играчи на Барселона в Мексико миналата година. Той наистина беше един от най-специалните футболисти в света.

- Него ли харесвахте най-много от нашия отбор?
- Да. Той беше невероятен голмайстор. Вярваше, че никога няма да пропусне.

- Тегне ли някакво проклятие върху холандските отбори на световни първенства? Имате три загубени финала, но не и титла.
- Може би мнозина ще кажат - да, така е. Така сигурно и вие мислите. Но аз бих казал, слагайки белите очила, че това, което сме постигнали, е страхотно. Ние сме малка държава със 7 милиона души население, а на толкова много мондиали сме се представяли наистина добре. Мисля, че заслужава да се гордеем. Нека направим сравнение и да видим колко отбори са се класирали толкова пъти на полуфинали и финали. Ние сме един от най-успешните и това е велико постижение.

- Нека на финал да поговорим и за предстоящата световна квалификация между Холандия и Бъалгрия в София. Какво знаете за нашия отбор и какво очаквате от двубоя?
- Съжалявам, но почти нищо не знам за сегашния български отбор. В дните преди мача със сигурност ще се запозная. Но сега ме извинете, че не съм подготвен. В историята българският отбор винаги е известен със своята страст и отлична техника. Мисля, че направихте и добър мач срещу Франция. Така ли беше? 

- Не бих казал така. Загубихме с 1:4.