Отива си Играчът на играчите

Сигурно ви се струва парадоксално да си толкова хвален от Жозе Моуриньо, колкото от Джосеп Гуардиола; да се превърнеш в преторианец на Луис Арагонес и Висенте дел Боске до степен да си един от едва деветимата футболисти на Испания с хеттрик от купи в поредни големи първенства; да се възхищават от теб в толкова различни шампионати като Премиър Лийг, Ла Лига и Бундеслигата и да оставиш огромна следа в такива великански клубове като Ливърпул, Реал Мадрид и Байерн (Мюнхен), в чиито златни албуми има 21 Европейски купи и батальони от легенди. Но никога границите не са значели нищо за онова изящно създание от буйния квартал Антигуоко, чийто баща бе центурион в най-славната ера на Реал Сосиедад и шампион и с Барселона, и с Реал Мадрид. Всяка бариера по пътя си наследникът на Перико Алонсо преодоляваше с едно, но съвършено оръжие – точния пас. Оръжие, което го превърна в пасов убиец.

Чаби Алонсо влезе късно в детско-юношеската школа на Реал Сосиедад, и то поставяйки своите условия, премина футболната си казарма в Ейбар и накрая получи шанс не от Хавиер Клементе или татко си, а от Джон Тошак. Естествено, грабна го, почти изведе „чури урдин” до титлата и после чу мечтания за всяко местно хлапе химн на Шампионската лига в Сан Себастиан. После събори една непревземаема дотогава крепост за испанските футболисти, предприемайки нечувано приключение със замяна на родния „Аноета” с храма „Анфийлд” – контракултурна революция, която му се отплати пребогато. Бързият му мозък работеше по-бързо от бързите крака в джунглата на британския футбол, а главата му перископ и краката от мрамор влюбиха Англия в него.

Следващото предизвикателство бе най-сетне да запълни бездната в центъра на Реал Мадрид, останала след раздялата с Редондо и Макелеле и уголемила се с недоразумения като Пабло Гарсия, Гравесен и двамата Диара. С Чаби – футболист с характер, панорамно виждане, изкусен в играта на къс и хирургически точен в играта на дълъг пас – всичко си дойде на мястото (както и в Ла Роха, когато встъпи в тандем със Серхио Бускетс). А с идването на Моуриньо той нахлупи зелената барета и започна да воюва в името на кредото на португалеца. Може би защото винаги е бил воин в името на идеологиите – било в Ливърпул на генерал Рафаел Бенитес, било в Мадрид с пръста на Моу, било в Байерн на маниака Пеп или бащинския Карло Анчелоти, било в Ла Роха при философа Луис Арагонес и висшия дипломат Висенте дел Боске. Винаги фундаментална фигура – за всеки клуб, за всеки треньор, за всеки съотборник.

Жаждата за непрекъснат растеж и развитие – плод именно на този буен дух, изведе Алонсо от Мадрид, където го искаха за още една година, до авантюрата в Бавария. Той винаги е вярвал, че за да се изкачва нагоре, трябва да променя обстановката при първото усещане за прекалена сигурност и уют, да опознава нова лига, страна и живот в нея. А бонусът от работата с Гуардиола съвсем завърши пъзела. По същата причина и напусна националния отбор и сега реши да каже „край”, при все че можеше да продължи да трупа милиони в САЩ или Китай. Спортният му живот бе като академична кариера – обмисляне на всяка стъпка, без стремеж към прескачане на кое да е стъпало в йерархията.

Логично е следващият ход на Алонсо да е заемане на място на пейката. Той е идеално формиран, учил се е от най-добрите в занаята, спечелил е всичко възможно във футбола, играл е във всякакви възможни мачове, чете играта с няколко хода напред, дори генетиката го предполага. Именно агонията на баща му след напускането на треньорския пост в Реал Сосиедад обаче може да наклони везните в полза на непоемане на този път. Пейката изхабява много. Само Чаби знае какво му се прави утре.

Засега ние ще останем с утехата, че имаме още три месеца да гледаме професора на паса в действие. Това е футболистът, когото обичаха във всички футболни школи в Европа заради неговата интелигентност, завършеност и състезателен дух. Класик за вечността! Ще е жалко за футбола, ако го изгуби, в случай че реши да не извади навън треньора, който носи вътре у себе си.

Той е футболната версия на Клууни и Бонд – един толкова самоуверен и куул пич, когото можете си представи как играе мач в смокинг, докато държи чаша джин-тоник в ръка. „Отчаяние” е дума, която отсъства от речника на Чаби Алонсо. Неслучайно той смята шпагата със засилка – този бастион на английската футболна жертвоготовност – за нещо силно надценено. В играта всичко се свежда до хладнокръвие в бурята, точна и бърза преценка на ситуацията, верен избор и правилното действие, в неговия случай правилното подаване. Както и в живота. Затова и никой не бива да се съмнява в успеха на Чаби и след като окачи обувките на пирона – защото е Играчът на играчите.

По материали от испанската преса

Следвай ни: