Ако някой още се чуди дали на Иско му е дошло до гуша от положението му в Реал Мадрид, нека изгледа второто полувреме на мача с Виляреал. Малагенецът промени двубоя със своето качество и с умението си да задържа топката, когато други се изгарят от докосването ѝ. Защитавайки я добре близо до наказателното поле, той вади от равновесие съперниковите защити, а в неделната вечер към това се добави и енергията на бунта му срещу несправедливостта на един треньор, който го лишава от игрови минути и с лекота ги подарява на други, по-малко заслужаващи ги.
Отгоре на това Иско излезе на терена с отношението и жаждата, които очевидно липсваха на доста от неговите съотборници. Ако филмът не промени сценария си и халфът продължи да търка пейката, той със сигурност ще си тръгне в търсене на доверието и постоянството, които Зинедин Зидан му отказва ден след ден. Треньорът и клубът все още имат време да избегнат това скъсване и да не видят как играчът изригва в друг клуб. Рецептата е твърде проста: справедливост, минути и грижа в равни пропорции.
Антонио Ромеро, „АС”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.