Под микроскоп: "Братята Де Бур" от Овча купел

Темата за развитието на българския футбол се дискутира постоянно. Всички коментират и анализират как точно трябва да се работи, за да се произвеждат млади и талантливи футболисти, които да се превърнат в големи играчи както за клубните си тимове, така и за националния отбор на България. Истината обаче е една и тя е, че само с приказки не става, трябва и сърце, за да си готов да налагаш тези таланти, които родните клубове създават.

Едно не може да се отрече на Славия и то е, че там наистина се дава шанс на децата от школата. "Нашите деца", така нарича Венци Стефанов футболистите, които играят в първия отбор на "белите". В тима се изграждат много млади момчета, след като "Под микроскоп" бе Георги Йомов, сега е време да анализираме близнаците Петко и Андреа Христови.

Безспорно, това са имената, които будят огромен интерес в българския футбол. Едва на 17-години, а вече основни играчи в първия отбор на Славия. Двамата започват развитието си в школата на Левски под ръководството на сегашния треньор на Спартак (Плевен) Александър Георгиев, но след проблеми в "синята" школа се стига до раздяла с тима, за да се присъединят към Славия през 2013 година. Новото приключение за братята стартира повече от отлично. Още в първите си дни на стадиона в "Овча купел", те започват да разкриват потенциала си. Още като юноши привличат вниманието на множество чуждестранни отбори. Петко кара на два пъти пробен период в английския Уулвърхамптън през 2014 година, но заради възрастта си не може да остане за постоянно на Острова. Андреа пък е забелязан на Апенините и тренира седмица с елитния Палермо през април 2016-та.

Първият ключов момент за двамата идва през есента на 2015 година, когато стават част от тренировъчния процес на първия отбор на "белите". Това е мигът, в който Иван Колев вика талантите в тима и дава път на близнаците към професионалния футбол.

Петко Христов стартира своята кариера в мъжкия футбол по ударен начин. В столичното дерби с ЦСКА-София на стадион "Българска армия". Играчите на Александър Тарханов загубиха с 0:2, но дебютът на таланта беше повече от приличен. Първият гол в Първа професионална лига дойде при страхотния обрат над Локомотив (Пловдив). Христов се разписа в 63-ата минута и даде тон на победата над "смърфовете". Роденият през 1999 година футболист изигра цели 17 мача и общо 1530 минути в шампионата. Точно тези цифри му донесоха и най-големия индивидуален трофей в кариерата му до този момент. Той бе избран за най-добър млад играч в българския футбол.
Време е да поговорим и за Андреа, който дебютира срещу Верея (Стара Загора) в елита на България, след като в предишните три двубоя бе на резервната скамейка. Талантът се появи в 30-ата минута на мястото на Стефан Велков. След този мач 17-годишният бранител се превърна в ключова фигура в отбраната на "белите", изигравайки 9 срещи, в които тимът допусна 11 попадения. Цифри, които говорят много добре за работата, която близнаците вършат в състава на Славия.

"Много сме доволни от това, което показахме. Надяваме се, че ще продължаваме да се развиваме и ще бъдем част от добрите резултати на Славия. Искаме да продължим да се доказваме и да се подобряваме. Също така си пожелаваме да сме живи и здрави, това е най-важното", споделиха Христови през Sportal.bg.

Любовта им към футбола започва от най-ранна детска възраст, когато един треньор в училище е предложил на талантите да започнат да тренират този спорт. Основен мотиватор и първи наставник на близнаците е техният баща, който им е давал първите напътствия във футбола. Това е човекът, който има огромен принос за правилните решения, които защитниците взимат в кариерата си до този момент.

Нека разгледаме силните и слабите страни на двамата братя:

Петко Христов безспорно е много талантлив защитник, който притежава прекрасна физика, самочувствие и отлично чувство за пласиране. Точно тези умения му помагат да се превърне в толкова апетитна хапка за европейските клубове. В медиите вече се появи информация за тимове, които наблюдават младежа. Дженоа бе най-близо до подпис с бранителя, но до договор не се стигна.  Снажният играч трябва да подобри начина, по който изнася топката. Това се отнася с пълна сила и за Андреа, който също има страхотен талант, отлична физика, прекрасна игра на втория етаж и чудесен усет, който му помага да разгадава сложните ситуации, които нападателите в елита създават.

Това е бъдещето на Славия, а и на българския футбол. Точно такива младежи, които са готови на всичко, за да се превърнат в основни фигури в националния отбор на България. Играчи, като тях могат да направят промяната, от която родния футбол има нужда. Ако се вгледаме в ситуацията, можем да видим светлина, защото определено има юноши с потенциал. За тях обаче остава най-трудното, да продължат да се развиват и да не правят грешките, които са повтаряни хиляди пъти от младите таланти у нас. Петко и Андреа могат да успеят да стигнат далеч, това е и тяхната цел. Дали ще се случи? Бъдещето ще ни покаже, но всички предпоставки за големи успехи са налице.