Кйелд Наус с мечтаната световна титла на 1000 метра в кънки бягането

Наус досега бе момчето с толкова много медали от световни купи (без загуба този сезон) и национални първенства, но без големи титли, ако не броим голямата световна купа от миналия сезон. Купа, която в кънки средите много, много не е от значение. Аз лично не разбирам защо е така, тъй като, за да спечелиш голямата световна купа, трябва да спечелиш много състезания през сезона и да демонстрираш едно постоянство в качеството на пързалянето си, т.е. да си в състояние да бъдеш в добра спортна форма от ноември до март, а това не е никак лесно постижимо.  Сега обаче като притежател и на имащата значение за всички титла „световен шампион”,  Кйелд Наус може спокойно да се наслади на своите „петнадесет минути слава”. В отсъствието на Павел Кулижников  интересът на всички днес бе насочен към серията, в която стартираха  сочените за фаворити за спечелването на титлата - Кйел Наус и Кай Фербей и с право, защото именно тя се оказа черешката на тортата. Днес, с време 1.08,26 минути, победи Наус. „ Хубаво е, че разликата в постигнатите времена от мен и Кай (вторият в класирането)е достатъчно голяма (26 стотни), за да ми дада това повече вяра, че мога да спечеля и олимпийската титла на този леден овал догодина .” За Фербей със сигурност ще слушаме много в бъдеще, но днес бе денят на Кйелд Наус. Ето го и коментарът му:

„ Днес пързалянето ми беше почти безгрешно. Е, допуснах една-две малки грешчици при старта и във последния завой преди финиша, но нищо фатално. Знаех, че това е моментът, в който мога да постигна това, за който винаги съм мечтал и за което съм се готвил всеки ден. Радвам че днес успях да го направя.” Една спечелена титла „световен шампион” в пред олимпийския сезон е нещо, което действа много мотивиращо. Съвсем различно е, когато си сигурен в собствените си сили вместо да си изпълнен със съмнения дали си способен да побеждаваш по време на големи спортни форуми като световни първенства и олимпийски игри. А има и нещо друго – страхът, че условията на пистата, на която ще се проведе олимпийската надпревара догодина няма да ти паснат, за теб се изпарява. При положение, че вече си тествал състезателно пистата и си печелил на нея, няма от какво да се страхуваш. Самият Кйелд споделя, че зад успехите му стои и един друг фактор – бащинството. „Когато съм на състезание в друга държава често се случва да скучая между тренировките, тогава се обаждам вкъщи, за да чуя приятелката си и да видя за кратко нашето бебче Джекс, и това ме зарежда с енергия и ми запълва свободното време по-най-добрия начин.”  Синът на Кйелд, който се появи на бял свят тази есен е неговият „допинг” и докато за някой хора да бъдеш родител е стресово, то за Наус това е нещо което му носи баланс и спокойствие в живота. Разбира се, че любовта наред с неговия личен спонсор „Ред бул” му дават крила.

Любовта дава крила и на американката Хедър Ричърдсън-Бергсма, която днес спечели световната титла в кънки бягането на 1000 метра при жените. Момичето, което не се поколеба нито за миг след сватбата си с холандския кънкобегач Йорит Бергсма да напусна базата за подготовка на американския национален отбор в Солт Лейк Сити и се премести да живее в Холандия, където да продължи да тренира под ръководството на треньора на съпруга ѝ. Авантюра, която определено ѝ носи успех. Не е лесно да обърнеш груб на познатото и да започнеш да тренираш по един съвсем различен начин от обичайния за теб. Да трябва да се нагодиш към една напълно различна система на подготовка. Това определено коства много сълзи на Хедър още при първият и сблъсък с велосипеда, които се оказва основен инструмент на лятната ѝ подготовка. Преходите с този велосипед в стил „Тур дьо франс” определено не са ѝ по вкуса, но пък сега, две лета по-късно, те я правят едни спринтьор с много по-голяма издържливост. Издържливост, която днес тя съумява да комбинира перфектно със скорост във финалните прави на всеки един старт. Затова сега тя е непобедима. Днес карането ѝ на ледения овал в Ганьон бе истинска наслада за окото на зрителя, а ѝ резултатът от нейното пързаляне времево бе фантастичен (1.13,95 минути). „Бях си поставила за цел да потегля от старта на максимални обороти и да се опитам да задържа темпото до финала. Е,успях да го направя. Бях се изолирала от всичко, което можеше да ми повлияе на представянето. Направих така, че да не видя с какви времена бяха финишират основните ми съпернички – Йорийн тер Морс от Холандия, която е световната шампионка от миналата година и Нао Кодайра от Япония.”С огромна прегръдка се отблагодари треньорът Илерт Анема на своята своята възпитаничка за прекрасната и победа. Освен Хедер Ричърдсън-Бергсма, истински спектакъл на леда поднесоха и няйният съпруг Йорит Бергсма, и Свен Крамер. Двамата холандци, основни претенденти за титлата на 10000 метра, стартираха в различни серии.

Първи на леда излезе Свен Крамер, който караше по-традиционния за него начин този сезон – относително равномерно и с леко ускорение в заключителната фаза на бягането. Днес определено видяхме най-доброто от Свен за всички времена. В кариерата си на кънкобегач той никога не е бил по-бърз на тази дистанция (12.38,89 минути). Въпреки това той не бе напълно доволен от себе си. „ Имаше няколко момента в състезанието , в които можех да бъда по-бърз.” Просто Свен е наясно какъв шанс за счупване на световния рекорд на 10000 метра е пропуснал. Шанс, който може и да не кацне на рамото му отново. А и каква голяма стойност би имал един такъв рекорд регистриран на писта разположена на морското равнище. Само  2 секунди и 29 стотни разделиха Крамер от това да си върне световния рекорд , който той загуби от канадеца Тед-Ян Блумен  преди малко повече от година на разположената на високо надморско равнище 400-метрова ледена писта в Солт Лейк Сити , където съпротивлението на въздуха е много по-малко от това на морското равнище. Има за какво да съжалява Свен, но има и за какво да се радва. Все пак постижението му е световен рекорд за писти на малка надморска височина и холандски такъв. Определено предпоставката за олимпийската титла, която липсва на в колекцията на Крамер вече е налице, но да видим.

Днес Йорит Бергсма, които е настоящ носител на олимпийската титла, за пореден път не успя да надвие Крамер, въпреки че и той кара по-добре от всякога (12.43,95 минути). По думите му вероятно е започнал да ускорява малко по-рано, отколкото е трябвало и затова е останал без дъх в последните 2 обиколки. Явно по-силовото пързаляне на Свен се оказва по ефективно от по-аеродинамичното, но с повече движения в горната част на тялото каране на Йорит. Аз лично харесвам повече стилът на каране на Крамер – толкова изчистен, като по учебник.

Изводът от всичко казано дотук е, че в спорта е важно да се побеждава в точните моменти. Тове е към, което ще се стремят и участниците в утрешните стартове на 1500 метра, и в масовия старт при двата пола.

Фани Богданова за Sportal.bg