Станимир Стоилов винаги е повече от любопитен събеседник. Старши треньорът на казахстанския шампион Астана готви състава си за старта на новото първенство, като за втори подготвителен лагер е избрал южната ни съседка Турция. Мъри и неговият отбор са отседнали в луксозния „Мардан Палас“, като тренират в перфектни, както самият български специалист посочва, условия. Главният „виновник“ за незабравимата „Синя приказка“ започва своя четвърти сезон с Астана, начело на който пренаписа историята не само на клуба, но и на футбола в Казахстан като цяло.
За това какви са целите му през 2017-а, какво още иска да постигне с отбора си след трите поредни титли и пробива в групите на Шампионската лига и Лига Европа, какво мисли за ситуацията в любимия Левски и за какво мечтае на прага на своя 50-годишен юбилей, Стоилов говори специално за
Sportal.bg по време на едно от кондиционните занимания на Астана на турска земя. Предлагаме ви първата част на интервюто с първия български треньор, пробил в групите на най-комерсиалната клубна надпревара.
- Г-н Стоилов, втори подготвителен лагер за вашия отбор Астана - първо в Дубай, а след това и тук, в Турция. Как вървят нещата месец преди началото на първенството в Казахстан?
- На този етап всичко е в границите на нормалното. Футболистите са здрави след първата част на подготовката, в която изиграхме и няколко контроли. Има промени в състава, след като някои основни футболисти или бяха преотстъпени, или продадени. За нас сега е важно да сглобим нова халфова линия. Това обаче са напълно нормални процеси за един футболен отбор. Подготовката е важен етап, но не е нещо невъзможно за провеждане, тъй като ние сме треньори с опит и вървим по отъпкан път. Разбира се, този процес е малко по-различен, когато сезонът е дълъг – цели десет месеца. Трябва да сме по-търпеливи, да не стигаме до крайности. Надявам се и тази година да успеем да се подготим добре и да задържим нивото от последните сезони.
- Вие все още имате проблеми с финансовия феърплей и забрана за трансфери до лятото. До каква степен това се отразява на отбора?
- Да, чак лятото евентуално и то след разглеждането на случая ни от страна на ФИФА през април или май. Нормално е да се отрази. В най-силните си години Астана не успя да се подсили, да направи трансфер, който да отговаря на нивото на турнирите, които участваме. Принудени сме да се справяме с наличния материал. Поради тази причина пуснахме и няколко играчи, за да може да привлечем други като свободни агенти и същевременно да изглеждаме стабилни финансово през лятото.
- Каква е целта пред вас тази година? Вероятно ще се опитате да подготвите футболистите за нов пробив в групите на Шампионската лига?
- Във футбола няма как да предвидим кога точно футболистите ще бъдат в максимална форма. Да, на всички ни се иска да сме велики и да кажем, че даден играч през юни ще бъде в топ състояние, но няма как. Нормално е човек, който тренира месец-два, вземем участие в няколко мача, да бъде в добра кондиция. Но спортна форма бързо се набира, въпросът е как ще задържиш това ниво не само във физически, но и в емоционален и психологически аспект. Един дълъг сезон, един цикъл от 10 месеца футбол е много тежък и всекичовек може да се срине по всякакъв начин. Затова именно тези три компонента, когато са налице, държат на високо ниво футболистите.
- Вие дълго време работихте в България, където календарът е обратен – есен – лято. По-лек или по-тежък е този формат?
- Никога не съм харесвал българския календар. Казвал съм го хиляди пъти – хубавите месеци, говоря за юни, юли и август, когато терените са добри, атмосферните условия перфектни и хората почиват, ние сме в подготовка. Трябва непрекъснат цикъл като в Казахстан – от март до ноември/декември. Има и вариант в английски стил, когато не се почива и по празниците, но на този етап нямам стадиони и условия, които да предложим. Не може да караме хората да мръзнат. Най-нормален обаче е вариантът с десет месеца нон-стоп футбол. Първо, отборите спестяват пари, тъй като водят само една подготовка. Второ, докато наберат скорост, полусезонът приключва. Получава се така, че първите десет кръга не сме готови, след това сме изморени, а накрая мачовете приключват. Винаги има какво да измислим. Няма нужда от две подготовки. В такъв формат на шампионата играчите ще бъдат постоянно във върхова спортна форма и ще им бъде далеч по-лесно, когато се трансферират в голямо европейско първенство. Какво да говорим пък за отборите, които не играят в евротурнирите. При година, в която има европейски или световен шампионат и сезонът приключва в средата на май, те почиват до началото на август. Чудя се и на собствениците – плащат 12 месеца заплати реално за половин година работа. Трябва да помислим как да направим повече пари от футбола. Въпросните шефове и ръководителите на БФС трябва да седнат и да измислят начин да се печелят средства от този продукт. Даже, ако трябва, нека през лятото се играят повече мачове по морето – тогава, когато хората почиват, пък след това местните отбори гостуват. Нека се намери начин да се вдигне стойността на този продукт, на телевизионните права и тогава ще дойдат и рекламодателите. Защото едно е да си шест месеца в ефир, друго – десет. Странно е, че собствениците сами не инициират тази промяна. Така и така плащат заплати, защо не натоварят малко повече футболисти и треньори.
- На няколко пъти споменахте големи първенства, договори и пр. Вашият контракт изтича в края на годината. Има ли разговори на този етап с ръководството на Астана и какво е вашето лично желание?
- Към момента няма никакви разговори, а и самият аз нямам желание да водя такива. Трябва да се концентрираме изцяло върху работата си преди старта на първенството и предстоящото участие в евротурнирите през лятото. Знаете, че мачовете в Европа са по-специални за мен, голям дразнител. Там наистина можеш да покажеш реалните си възможности, всичко друго е на заден план. Да, невинаги може да се получи да участваш в турнирите особено когато си заварил отбор без вкаран гол в Европа и с коефициент 2. Сега обаче имаме 18, което говори за перфектната работа, която сме свършили всички. Нормално е да пропуснем едно участие. След лятото най-вероятно ще реша какво да ще се случи. Но това не зависи само от мен. Важно е дали ще има интерес към мен от моя клуб, от чужди отбори и едва тогава ще мисля какво да правя.
- Станахте три пъти шампион на Казахстан, спечелихте Купата и Суперкупата, пробихте в групите на Шампионската лига и Лига Европа. Не достигна ли Станимир Стоилов тавана си в Казахстан и не ви ли блазни идеята да се пробвате в по-силно първенството, където всяка седмица ви очакват сериозни европейски сблъсъци?
- Имам такова желание, естествено. Таван има като станеш европейски и световен клубен шампион. Няма обаче дъно. Който си го мисли, се лъже жестоко. Може да копаеш, колкото си искаш. Разбира се, искам да се пробвам в шампионат, където всяка седмица ще се играят европейски срещи. Два фактора обаче са основни за нас, българите, когато стане въпрос да заминем да работим на Запад, и които ни пречат да сме част от най-силните европейски първенства. От една страна, е българският паспорт. Навсякъде се пишат негативни неща за нас и това се отразява неимоверно и върху футбола ни. От друга, са познанията ни за играта не толкова като материя, колкото като технология. В тази насока тя напредна изключително много през последните години и повечето наши специалисти изостанаха.
- Не е ли жалко, че специалисти като вас, Димитър Димитров, Стойчо Младенов, а сега вече и Илиан Илиев бягат от България и избират да се развиват в Казахстан? Не се ли отслабва така подготовката на кадрите у нас?
- Мисля, че младите също трябва да се стараят да се развиват, да вървят нагоре. Напоследък чета за втора, трета вълна младо поколение треньори. Според мен оценката за един клуб е представянето му в Европа. За нас е ясно, че или не намираме общ език, или не си подхождаме и затова всички си търсим късмета в чужбина. Радващо е, че всички постигаме чудесни резултати в Казахстан.
- Наскоро Стойчо Младенов ви похвали, като каза, че вие сте отворили вратите за останалите треньори в Казахстан...
- Това също е вид признание – да отидеш някъде и не да затвориш вратата, а още повече да я отвориш. Зад моето име, зад моите титли и купи стои флагът на България. Аз имам отговорност, която нося. Хубаво е, че и Херо добре продължи след мен, Стойчо – също, а сега вече и Илиан е при нас. Да, аз я отворих, но те също допринесоха. Въпросът е да продължим да работим качествено.
- Търсят ли ви за съвет младите?
- Напоследък двама-трима се свързаха с мен да говорим за футбол, но няма да им споменавам имената. Мисля, че младите имат знания, но това не е достатъчно. Въпросът е да ги прилагат, да ги предадат на отбора си и да отстояват вижданията си. Една загуба не бива да ги кара да губят увереност във възможностите си.
- В интервю за медията ни преди два дни старши треньорът на Верея Александър Томаш каза, че всички треньори, които работят в чужбина и с които комуникира, признават, че се променят. Как се промени Станимир Стоилов след заминаването си зад граница за толкова дълго?
- Може би станах по-спокоен. Като знания имах достатъчни, натрупани в Левски, Литекс, Ботев (Пловдив) и националния отбор. Сега работя по-малко. Докато бях в България, имах повече отговорност, трябваше да следя процеса и в школата, по изграждането на кадрите, работех от сутрин до вечер, а сега се занимавам единствено с първия състав на Астана.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)