Андреас Херцог: Навремето България бе абсолютна класа

Андреас Херцог: Навремето България бе абсолютна класа

Легендата на австрийския футбол Андреас Херцог даде ексклузивно интервю за предаването "Код спорт" по TV+. Той бе сред звездите, които участваха на световното първенство по футбол на сняг, което се проведе в зимния център Ароза в Швейцарските Алпи. Херцог е носител на Купата на УЕФА с Байерн заедно с Емил Костадинов и рекордьор по брой участия в националния отбор на своята страна.

- Хер Херцог, дълго време работихте в Съединените щати. Чуваме за сериозно развитие там. До къде всъщност е стигнал сокърът?
- Да, точна ви е информацията. Бях помощник-треньор на Юрген Клинсман в американския национален отбор. Изкарах пет години от живота си в САЩ. И смея да твърдя, че с всеки изминал ден сокърът в Америка става все по-популярен. Но все още американският футбол, хокеят, бейзболът и баскетболът са много пред нашия любим спорт. Много добре се прие световното първенство в Бразилия преди година и половина. Тогава тимът на САЩ успя да излезе от много силна група в конкуренцията на Германия, Гана и Португалия. Изобщо за мен тези пет години зад Океана бяха прекрасни. Едно предизвикателство, което никога няма да забравя и което вярвам ще ми бъде от полза занапред. Съвместната работа с Юрген Клинсман определено беше фантастична.

- Можем ли да очакваме, че футболните първенства в Щатите и Китай някога ще могат да се конкурират по сила с европейските лиги?
- Не, едва ли. Със сигурност за американците това все още е цел и по-скоро мечта. Но изоставането от Европа реално остава голямо. Вярно е - първенството се развива и подобрява. Но да говорим за изравняване на нивото на Мейджърлигата с Висшата лига, с Примера дивисион, с Бундеслигата или с френското първенство е немислимо на този етап. И за да дискутираме каквато и да било промяна по този въпрос, ще трябва да минат поне още десет години.

- Има ли нещо, които американците правят по-добре от европейците във футбола?
- Много е трудно да се намери такова нещо, ако сравняваме с големите отбори от Европа. Няма как да има по-добри от Реал (Мадрид), Барселона или Байерн (Мюнхен). Американският сокър се развива, но според мен още му липсва необходимият ентусиазъм и емоция, за да стане на истинско топниво.

- Върнахте се в Европа. Какви са следващите ви цели?
- Да, много време ме нямаше. Сега трябва да обърна повече внимание на семейството, на децата ми. Нека да се насладя на времето с тях. След това ще видим как ще се развият нещата около мен през пролетта и лятото.

- Искате ли да продължите работата си като треньор или ще търсите ново предизвикателство?
- Абсолютно оставам треньор. Това е основната ми цел. Нещо повече - със сигурност искам да се развия като добър и успешен треньор. Но съдбата ще покаже какво ще се случи.

- Нека да се върнем на времето ви като футболист. Кариерата често ви сблъска с български съперници. Какви са спомените ви от тези мачове?
- Да, помня, че загубихме от големия ви отбор със Стоичков, Балъков, Лечков. Също и с Емил Костадинов, с когото играх заедно в Байерн. Бяхте абсолютна класа. Затова не бе чудно, че в квалификациите за световното първенство през 1994 г. Австрия отпадна, а България се класира. Там или през 1998 г. победихте Германия?

- През 1994-а.
- Да, да, точно така - в Щатите. Имахте страхотно поколение. Много е трудно да играеш срещу технични отбори. По онова време трябваше да имаш страхотен ден, за да победиш България.

- Играхте и с Вердер срещу Левски. Помните ли тези мачове?
- Да, беше квалификация за Шампионската лига.

- Точно така.
- Помня, че много трудно победихме с минимална преднина в резултата.  Тогава Вердер стана първият германски отбор, който се класира за групите на Шампионската лига. За съжаление пропуснахме голям шанс, защото имахме силата да стигнем и до финала. Отборът беше отличен.

- На зимното световно първенство в Ароза се събрахте отново с Ото Рехагел. Какво е специалното на този треньор?
- Начинът, по който успява да комуникира с футболистите. Говори непрекъснато с тях. Като втори баща беше за нас. Ние бяхме готови да умрем заради него на терена. Успяваше да мотивира и да нареди отлично отбора. Много добре знаеше кой къде е по-силен и къде по-слаб. Ако си спомняте, неговите отбори много рядко губеха. И това беше така най-вече, защото Рехагел много добре разузнаваше противника.

- Вярвахте ли, че Рехагел може да стане европейски шампион с Гърция?
- Не. Но съм сигурен, че и той не е вярвал.

- Вие бяхте една от големите звезди на Бундеслигата. Защо изкарахте само един сезон в гранда Байерн?
- Беше много тежка година за мен в Мюнхен. Рано-рано осъзнах, че е по-добре да се върна във Вердер, отколкото да стоя в Байерн. Да, вярно е, че спечелихме Купата на УЕФА. Играхме заедно с Емил Костадинов тогава. Но ако попитате и Емил, сигурен съм, че и той ще ви потвърди. В Байерн не беше никак лесно да се живее в този период.

- Що за съотборник беше Костадинов?
- Много весел човек. Имаше голямо самочувствие. Притежаваше отличен дрибъл и скорост. Добро момче беше и ми доставяше голямо удоволствие да играем заедно.

- Кога изиграхте най-важния си мач?
- Мисля, че това е световната квалификация срещу Швеция, когато спечелихме с 1:0 във Виена. Това ни позволи да се класираме за финалите на световното първенство във Франция през 1998 г.

- Вкарвахте и много голове. Кой е най-паметният ви?
- Пак в същия мач. Благодарение на моя гол не само победихме Швеция, но отидохме и на мондиал.

- Кое повече цените - да вкараш гол или да изработиш гол?
- Най-важното е да спечелиш мача. Но, кой каквото и да ви говори, повярвайте - за един играч няма нищо по-хубаво от това да види как след негов удар топката влиза във вратата.

- Два пъти участвахте с Австрия на финалите на световно първенство - в Италия и във Франция. Защо нито веднъж австрийският тим не успя да играе значима роля в турнирите?
- И двата пъти не бяхме достатъчно уверени, че заслужено сме на световно първенство и всички ни гледат. В първите два мача играехме много дефанзивно и чак в третия успявахме да покажем истинското си лице. Това обаче не стига естествено за нещо голямо.

- Вие сте жива легенда на Рапид (Виена) и Вердер (Бремен). Кой от двата отбора е повече на сърцето ви?
- По-големите успехи несъмнено постигнах с Вердер. Но не искам в чувствата си да  деля двата клуба. И Вердер, и Рапид са специални за мен.

- Всички се чудим какво се случва с Вердер. В последните години този славен отбор се бори повече за оцеляване, отколкото за сериозни успехи. Защо е така?
- Вердер винаги е бил отбор, който е инвестирал много правилно на трансферния пазар. Затова и редовно играеше в Шампионската лига. В един сезон обаче даде 25 милиона евро за нови футболисти, които не се оказаха успешни. Тогава нещо се пречупи и започнаха серия проблеми. Но, аз истински вярвам, че Вердер много скоро ще се върне сред лидерите, където му е място.

- Какво мислите за новите отбори като РБ Лайпциг, за руските олигарси и арабските шейхове? Те могат едва ли не за един сезон да направят нов клуб, който да е страшилище. А в същото време традиционни отбори като Щутгарт, Кайзерслаутерн, Вердер и Хамбургер се борят за оцеляване.
- Всичко това е модерно в съвременния футбол. Инвестират се страшно много пари. Така един отбор без особени традиции може да се бори дори за титлата. А колкото и купи да имаш в музея, ако нямаш пари, се бориш да не изпаднеш. За добро или за лошо, такъв е животът.

- Какво мислят в Австрия за Залцбург, които отдавна са обвързани с "Ред Бул"?
- Да, факт е, че има натрупана омраза срещу тях. Благодарение на своя спонсор те могат да купят много силни футболисти. С повече качество имаш повече успехи – нормално, но не всеки го приема.

- Сигурно знаете, че миналата година почина Трифон Иванов, който беше изключително обичан от феновете на Рапид. Познавахте ли се с него?
- Познавах го. Най-малкото дълго време играх срещу него. Иванов бе легенда и на България, и на Рапид. Много тъжно ми стана от тази новина. Беше изключително изненадваща за мен. За съжаление един голям и силен човек изненадващо си отиде много рано.

- Можете ли да се видите в бъдеще като треньор на Рапид или Вердер?
- Да, със сигурност това са мои цели.

- Колко тежка се оказа ролята ви като световен посланик на Евро 2008?
- Въобще не беше тежка. Аз бях за Австрия, а Стефан Шапюиза - за Швейцария. За нашата страна беше като приказка, че има право да е домакин на финали на европейско първенство. Мисля, че всички гости на турнира останаха впечатлени. А ние като домакини бяхме горди и доволни.

- Какво допринесе турнирът за държавата?
- По време на финалите всичко беше супер. Построихме четири нови и ултрамодерни стадиона, но за съжаление след това два от тях трябваше да се намаляват. Проблемът е, че лигата ни просто не е достатъчно силна. Няма желания интерес и съответно няма смисъл някои стадиони да бъдат за по 30 хиляди зрители. Затова се върнаха на стария си капаците от 12 000. За съжаление футболната еуфория от европейското първенство не успяхме да я продължим подобаващо в австрийската Бундеслига.

- Как може да се развие австрийската лига?
- Трудно е. Ние сме една сравнително малка държава. Голямата ни цел е да имаме 2-3 достатъчно силни отбора, които да се опитват да влизат в групите на Шампионската лига. В последно време националният отбор се погрижи за добро настроение у нашите фенове с класирането си за еврофиналите миналата година. Дано това да не е само фойерверк и възходящото движение да продължи по-дълго.

- Защо Австрия бе един от най-добрите отбори в квалификациите за Евро 2016, а на самия турнир се провали?
- Според мен участието ни не беше провал. Отборът игра силно. В първия мач срещу Унгария резултатът се обърна, ние изпуснахме дузпа, получихме червен картон. За съжаление не успяхме да се справим с тези ситуации и затова не излязохме от групата.

- Проблем ли е, че австрийският отбор реално е Дейвид Алаба и останалите?
- Алаба естествено е суперзвездата, играе в Байерн. Но имаме и още няколко много добри играчи, заради които изиграхме толкова силни квалификации. Те са в английски и германски клубове, където са титуляри. Този национален отбор на Австрия определено има бъдеще.

- Честно ли е, че австрийските фенове започнаха да освиркват Алаба заради последните по-слаби мачове в квалификациите за мондиала?
- Дали е нормално? Бих казал - разбирам ги. Това е част от играта.

- Парите определено побъркаха днешния футбол. Какво мислите за тях?
- Всичко се развива. Парите се увеличават, телевизионните предавания също. И да не подценяваме социалните медии. По наше време футболът бе някак по-спокоен и бих го нарекъл също и по-красив.

- Съгласен ли сте, че вече е нормално един играч да струва 100 милиона евро?
- Единствено приемам това за Меси и Роналдо. За никой друг.

- Но може ли толкова да е цената на един човек? Без значение от името.
- За тези дамата - да. Те са изключения. В последните 10 години правят всичко различно във футбола. Фантастични са. Но иначе признавам - наистина звучи абсурдно толкова да струва един човек.

- Кой е по-добрият от двамата?
- Роналдо.

- Защо?
- Повече го харесвам. И двамата са суперкласа. Но лично аз фаворизирам Роналдо. Също много ми допада и Златан Ибрахимович.

- В последните години редовно в идеалния отбор на годината са десет от Реал и Барселона. Няма ли и други тимове по света?
- Реал и Барселона доминират в Шампионската лига и затова привличат окото на запалянковците. Но разбира се, Байерн, Пари Сен Жермен, някои от английските отбори също имат футболисти, които заслужават това признание. Сега Реал спечели Шампионската лига, а по-важно от това няма.

- Кои са най-силните първенства според вас?
- Заради Барселона и Реал ще кажа испанската лига.

- Кога ще свърши времето на Меси и Роналдо?
- Още поне две-три години. Иначе се надявам и по-дълго да ги гледаме. Защото от десет години ни карат да наблюдаваме с други очи футбола. Но все пак, всяко нещо има срок на годност и за съжаление скоро двамата ще трябва да кажат „Край“.

- Кой ще е футболистът на следващото десетилетие?
- Трудно ми е да кажа. Не вярвам обаче да има нови Меси и Роналдо. Все пак нека да изчакаме.

- Харесва ли ви сегашният формат на Шампионската лига?
- Да, много е хубав. Вярно е, че в груповата фаза интригуващите мачове са по-малко. Обикновено силните отбори по неписано правило продължават в елиминациите. Там обаче става изключително интересно.

- Но не е ли вярно също, че с този формат държави като България и Австрия имат малки шансове за класиране в груповата фаза?
- Поне шансът не е нулев, нали. Има го, макар, че мисията е много, много трудна. Телевизионните компании искат да предават Манчестър Юнайтед срещу Ливърпул или срещу Сити. Не им е интересно Рапид (Виена) срещу някой отбор от този калибър. За съжаление е така.

- Кой ще спечели Шампионската лига този сезон?
- Мисля, че фаворит е Байерн заради треньора Карло Анчелоти.

- Последен въпрос. Ото Рехагел е тук в планината и имате симпатии към него. Но кой е най-добрият треньор в света?
- В момента?

- Не само днес, изобщо.
- Много ми харесва Антонио Конте от Челси. Супер е и Пеп Гуардиола. Вече споменах, че Анчелоти ми е фаворит за Шампионската лига. Невероятно е колко много фантастични треньори има по света и колко много други искат да са като тях.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, TV+

Още от Футбол свят

Виж всички