Вотът на доверие към Клоп не е най-добрият ход, а единственият

Вотът на доверие към Клоп не е най-добрият ход, а единственият

Юрген Клоп има рядко срещаното умение да предлага разумна гледна точка в един все по-откачен свят, и то с малко и на място думи. Преди двубоя с лидера в Премиър Лийг Челси във вторник, изправен пред четвърто поредно поражение на „Анфийлд” и нарастващи хленчове от недоволните критици, че не е на нивото на мениджърския пост на Ливърпул, той каза следното:

„Позволено ли ми е да скоча за най-добрата възможна позиция в лигата, или трябва просто да наведем глави и да кажем: „Добре, извинете! Пак се провалихме. Нека доизкараме сезона и следващата година да опитаме отново с различни играчи и, може би, нов мениджър”?”

Това бе преднамерен удар към насаждащите съмнения хора в медиите и към някои от феновете тип „фурнаджийски лопати” (предимно неходещи на мачовете). Хладнокръвен разрез на истеричната шумотевица, която пресушава разумните дебати в съвременния футбол.

Тъпотата се превърна във форма на изкуство в определени среди на футболните наблюдатели. Глутницата „Арсен Венгер аут!” пак залая след домакинското поражение на Арсенал от Уофорд във вторник, три дни след възхваляването на гостуването шедьовър в Саутхамптън. Джосеп Гуардиола навлезе в окото на бурята, задето не успя да превърне за ден Манчестър Сити в Петим2 на Барселона. Преди няколко седмици Роналд Куман бе етикиран като Новия Роберто Мартинес след лоша серия на Евертън. Дори Антонио Конте бе отписан от немалко хора след две поредни поражения на Челси.

Атаките към Клоп през януари от търсещите кликове коментатори обаче бяха най-показателни. Защото противоречат на всякаква логика. Ето някои от критиките, които аз чух или прочетох напоследък, насочени към двукратния шампион на Бундеслигата и финалист в Шампионската лига:

            - той е твърде арогантен и упорит;

            - той трябваше да е планирал заместник от топ класа на Садио Мане, докато последният е в Африка;

            - той разби Даниел Стъридж;

            - неговият нов вратар е рибар;

            - той изведе играчите си до самия им предел с тренировките си;

            - той не трябваше да скъсва с Мамаду Сако;

            - той не похарчи достатъчно пари през лятото;

            - той няма План Б;

            - той бе тръгнал надолу, когато напусна Борусия (Дортмунд);

            - неговият хевиметъл стил е история, Ливърпул се нуждае от мениджър от типа на Конте, а най-близкият като профил е Диего Симеоне, така че да го вземат. Още сега! И после всичко ще се нареди.

За това малцинство от страдащи от делюзия типове не е позволена никаква спънка по пътя, никаква възможност за вземане на поуки в първия ти пълен сезон в най-тежката лига на света, нито пък оперирането с по-нисък бюджет от този на големите ти съперници и разбирането по трудния начин и в движение, че съставът ти не е достатъчно добър да ги конкурира за титлата.

За тези хора фактът, че отборът ти е спечелил повече точки на същия етап от сезона само дважди в последните 25 години, не е никакъв знак за напредък. Та как така ще е, след като си изхвърлен от две състезания за вътрешните купи в рамките на пет дни!

Само дето е.

Юрген Клоп не е супермен. Той направи грешки и ще продължи да ги прави. А отвратителното усещане за дежа вю, което терзае феновете на Ливърпул, усещали неведнъж в последните 20 години, че са на ръба от титлата, преди накрая тя да им се изплъзне, остави у някои чувството, че клубът им е осъден от съдбата да бъде второстепенен играч на масата на лидерите. Докато състоятелен чичко паричко не купи Ливърпул и не му даде същата финансова мощ като на европейските гиганти, може би ще са прави.

Но междувременно, дори ако „червените” завършат през май извън местата с квоти за Шампионската лига, вотът на доверие към Клоп не ще бъде просто най-добрият им ход, а единственият. Както съзнава всеки с половин работещ мозък в главата си.

А всеки без половин мозък, който си подмокря леглото и кряка и вряка наред след няколко лоши резултата, никога не ще разбере това. Защото няма да има единственото сигурно нещо, което германецът привнесе и от което Ливърпул отчаяно се нуждаеше – хладна, разумна перспектива, с която да пресича през средата подхранваната от носталгия истерия.

 

И нека това продължи задълго!

Браян Рийд, „Дейли Мирър”

Още от Футбол свят

Виж всички