Уникатът Фрайбург: политически дебати и тактически идеи от играчите

Трябваше да мине повече от половин час в разговор, за да наруши очния контакт за първи път Юлиан Шустер. Капитанът на Фрайбург наведе глава и разпери ръцете си, наподобявайки хищна птица. Бавно той започна да повдига главата си, докато задържаше издълженото си тяло в позиция. Колкото повече откриваше лицето си, толкова повече очите му се разширяваха, а лицето му се изпълваше с надежда. Това не бе показване на актьорско влизане в роля, а просто илюстрация на отборната реакция спрямо реч, изнесена от Кристиан Щрайх – към момента най-дълго задържалия се треньор в Бундеслигата и неин най-могъщ оратор.

Тази конкретна реч била изнесена в съблекалнята за гости на стадиона в Хамбург през май 2015 година. Шустер не игра него ден, както и нямаше изобщо много появи през сезона. Той си спомня, че когато бил избран от колегите си за капитан през 2012 г., Щрайх му казал, че трябва да е подготвен да не играе всяка седмица. „Но пак бях твърдо зад всекиго и зад отбора”, казва. И не му е било трудно като играч, който е част от клуба от 2008 г. насам.

Никой във Фрайбург не е в по-добра позиция от него да ви каже, че Щрайх е същият човек както в съблекалнята, така и в публичния си живот. „Една от най-силните му страни е разбирането на момента и казването на точното нещо. Не само във футбола”, допълва Шустер.

От това често се възползват медиите. „Streich der Woche” (което се превежда буквално като „Щрайх на седмицата”) е мотив за доста германски издания в последните няколко години.

Култовият статус на треньора се вижда ясно, когато нашият екип посещава пресконференцията му в деня преди мача с шампиона Байерн (Мюнхен). Тълпа от 30-ина журналисти е скупчена в тясната пресзала на клуба, за да слуша Щрайх в продължение на… 40 минути. Този сезон в Германия станаха хит доста клипове с изяви на 51-годишния специалист, говорещ толкова възторжено за социалната отговорност, колкото и за футбола. Той твърди, че го прави само защото го питат за тези неща: „Просто казвам каквото мисля. Всеки си решава дали това е важно, или не.”

Когато го питаме дали други влиятелни фигури от света на спорта би трябвало да говорят по подобни въпроси, Щрайх ни разкрива една от основите на своята философия: „Всеки трябва да решава индивидуално. Всички носим отговорност към себе си. Най-доброто би било всеки сам да преценява тези неща и да мисли върху личната си отговорност.”

Това се връзва с казаното от него през ноември, че иска „гласовити и конструктивни играчи, които могат да дебатират по теми помежду си”. Това бе част от по-дълга дискусия върху виждането на Щрайх, че социалните медии и изобщо комуникацията трябва да бъдат учебен предмет. Видеото сега има над милион гледания във Фейсбук. „Трябва три или четири часа седмично да се изучава този въпрос, защото учениците са постоянно на телефоните си. Това е днес решаващата форма на комуникация.”

Щрайх до голяма степен е уникат. Той живее само на 300 метра от стадиона и винаги се движи с колело. Така прави и капитанът Шустер, който живее на 500 м разстояние, ала от другата страна. С лека усмивка последният признава, че още не се е състезавал със своя шеф до стадиона.

Шустер разкрива, че когато пристигне за тренировка, наставникът „няма просто да влезе и да каже заповедно: „Днес стрелби или центрирания!”. Често обсъждаме важни теми, понякога целият колектив, понякога по-малка група, понякога само ти и треньорът.” Това включва например встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ, както разкри пред „ШпортБилд” нападателят Нилс Петерсен. Шустер обаче даде по-трагичен пример за друго обсъждане от целия тим на местен въпрос.

Първо обаче трябва да разберете какъв е градът. Разположен в подножието на планинската верига Шварцвалд дълбоко в югозапада на Германия, този регион е живописен. „Тихо е и много зелено”, както казва Шустер, а университетът придава отпусната студентска атмосфера. Местната общност е, най-меко казано, слънчево настроена.

„Когато ние, играчите, излизаме в града, не искаме да гледат на нас като на футболисти. Искаме да сме хора от Фрайбург – обяснява капитанът. – Имаме много хубава работа, но сме само едни от многото. Говорим с всекиго. Поздравяваме всекиго. Благодарим всекиму.”

Обрисуваната от Шустер картина не предполага очаквания за каквото и да било насилствено престъпление. Именно това направи случилото се във Фрайбург през октомври м.г. дори по-потресаващо. Мария Л., 19-годишна студентка по медицина, бе убита на връщане към дома си от купон. Два месеца по-късно 17-годишен афгански бежанец бе обвинен за деянието и това доведе до разширение на дебатите в Германия за имиграцията.

Естествено, подобни разговори бяха постоянни из града, включително и в неговия футболен клуб. Местопрестъплението бе само на няколкостотин метра от „Щварцвалд щадион”. Запитан по въпроса на пресконференцията си, Щрайх говори надълго и нашироко, изказвайки тревогите си от културата на обвинения и нарастващата ксенофобия в страната.

Шустер потвърждава, че Щрайх и отборът са обсъждали темата и в съблекалнята. Според 31-годишния халф това подчертава отговорността им като играчи от Бундеслигата. „Можем да говорим за разни неща и само между нас си, но сме и в публичното око и можем да достигнем множество хора. От тази гледна точка е много важно да имаме ясно мнение по подобни въпроси и да го изразяваме гласно.”

Шустер казва, че да можеш да носиш отговорността на и извън терена е нещо „донякъде фрайбургско”. Не е изненада, че идеята за общество играе важна роля в това как Щрайх тренира тима. Футболистите имат възможност да измислят и предлагат собствени упражнения за атакуване и защитаване, окуражени от своя наставник.

Капитанът обяснява, че след като се разделят на групи, имат по 30 минути да измислят различни сценарии за тъчове, ъглови и преки свободни удари. После отиват на терена да ги изпробват и накрая ги анализират на видео заедно, като единна група. „По-добре се учиш, когато обмисляш нещо – казва Шустер. – Има други ситуации, в които треньорът ще ни пита нещо, или пък когато видим нещо на терена, сами го казваме. Разбира се, той има последната дума, но вратата му е отворена и можем да даваме свой принос.”

Като цяло методите на Щрайх работят. Фрайбург започна 2017 г. в горната половина на таблицата, въпреки че има втория бюджет отзад-напред в Бундеслигата – 25 млн. евро на година. Това е постижение, което не бива да се подценява. А що се отнася до отварянето на вратата за идеи от играчите, и това се оказа успех в атакуващ смисъл. Трийсет и три от вкараните 75 гола миналия сезон по пътя към изкачването в елита дойдоха от статични положения, а коефициентът остава почти същият и в Бундеслигата.

Отборът обаче може да се нуждае от малко помощ в дефанзивен план, тъй като е допуснал най-много голове от статични ситуации през сезона. Този злощастен навик изникна отново в мразовитата вечер, когато противник бе шампионът Байерн. Вълнуващите комбинации в атака са гордост за методологията на Щрайх, ала волето на Роберт Левандовски след корнер илюстрира другата крайност.

Ако сблъсъкът бе завършил 1:1, 20-ината хиляди местни жители, стекли се на стадиона, щяха да се приберат щастливи по домовете си от справедливия резултат. Вместо това обаче Фрайбург допусна попадение в последната минута – удивителен шут пак на Левандовски, но за домакините това бе поредният неочаквано понесен удар, който им напомни за предходното им участие в Бундеслигата.

Когато клубът изпадна през 2015 г., това не бе голяма изненада предвид относителната липса на финансов ресурс, ала вината бе изцяло на отбора, защото допусна да не спечели в цели шест мача, в които водеше в резултата в 87-мата минута. Шустер се опитва да посочи причината за повтарящото се явление: „Мисля, че е повече въпрос на психика. Мъничко по-слаб манталитет значи и липса на мъничко повече концентрация.”

Последният от тези шест късни гола бе в Хамбург. „Изравниха ни с гол, при който имаше нарушение – разкрива капитанът. – Всички бяха увесили нос. Тогава в съблекалнята нахлу Щрайх. Можеше да видите, че той има усет за подобни моменти.”

Шустер не може да си спомни в детайли речта на наставника. Помни само колко надъхан е бил тимът след нея. „Каза думите си и после всички бяха ей така…”, споделя Юлиан и точно тогава навежда главата си и разперва широко ръце, сякаш ги поставя на раменете на своите съотборници.

Макар че Фрайбург не може да избегне изпадането, нямаше как да остане дълго проснат на земята. Хореографията на феновете в първия мач следващия сезон обобщи непреклонния дух на клуба с перифраза на хита на Чъмбауамба: „Паднахме в нокдаун, но пак ще станем горе. Никога няма да ни задържите долу!”.

С Кристиан Щрайх начело е трудно това да бъде оспорено. И той, и Фрайбург са уникати във футбола.

Арчи Ринд-Тут, thesetpieces.com

Следвай ни: