Димитър Илиев пред Sportal.bg: за проваления трансфер в Челси и предизвикателството "Екстракласа"

11 яну 2017 | 09:21
16140
0

На 16 той дебютира в родната „А“ група с екипа на Локомотив (Пловдив) и попадна в полезрението на английския Челси. Само на 20 вече бе капитан на любимия си „черно-бял“ клуб. Преди две години – на прага на своя 26-ти рожден ден, Димитър Илиев най-накрая намери път към Западна Европа и замина за Полша, където сложи екипа на втородивизионния Висла (Плоцк).

От началото на сезона юношата на “смърфовете” се подвизава успешно в полската Екстракласа, като до момента има 19 мача и 2 гола на сметката си. Защо и как се провали трансферът му на Острова, как се чувства в Полша, колко голяма е разликата между местното първенство и родната Първа лига и колко трудно е в чужбина, Димитър Илиев разказва в обширно интервю за Sportal.bg.

- Димитър, здравей, за много години! Вече трети сезон караш зад граница, как се чувстваш в Полша?

- За много години! Здраве и щастие на вас и вашите читатели! Чувствам се добре. Като всяко начало, на мен също ми бе малко трудно, особено с езика, но за няколко месеца свикнах и вече нямам проблеми. Миналия сезон изпълнихме целта, която беше да спечелим промоция в Екстракласа, така че засега всичко върви добре.

- От твои интервюта в сайта на Висла прави впечатление, че се справяш много добре с полския. Трудно ли ти бе обаче да се адаптираш, след като промени обстановката и за първи път излезе в чужбина?

- Да, вече се справям доста добре с езика, но това е нормално, като се има предвид, че съм повече от две години тук. Смятам, че всеки чужденец трябва да се старае да говори езика на държавата, в която играе. Лично на мен ми е правило добро впечатление още докато бях в България, когато момчета от чужбина се опитват да говорят български, колкото и да им е трудно. За мен това е важно. Както казах, в началото ми беше трудно, защото за първи път излизах в чужбина, но мисля, че бързо се адаптирах.

- Първите две кампании се подвизаваше в Първа лига, сега вече си част от Екстракласа. Голяма ли е разликата между двете групи?

- Голямата разлика е в стадионите. В Есктракласа 90% от тях са чисто нови и са на изключително ниво. Иначе и двете лиги са много интересни и всеки може да победи всеки. В Екстракласа, разбира се, нивото е по-високо, тактически отборите са по-добре подготвени и се играе по-техничен футбол. В 1.Лига е по-силов. Но фактът, че в последното издание на Купата на страната имаше два отбора от втора дивизия на полуфинал, показва, че разликата не е чак толкова голяма.

- Напусна „А“ група с близо 200 мача зад гърба си, за да отидеш във второто ниво на полския футбол. Сега, две години и половина по-късно, доволен ли си от този избор?

- Времето показва, че съм направил правилен избор. Още при пристигането ми в Полша бях изненадан, че отбор от 1.Лига е по-добре организиран от повечето отбори в „А“ група. А и последният сезон в България ясно ми показа накъде се е запътил Локомотив (София). Година по-късно дойде и неизбежното...

- Колко далеч е България от Полша в чисто футболен аспект?

- За момента смятам, че Полша е доста по-напред най-вече когато говорим за инфраструктура. Чисто футболно не мисля, че има голяма разлика в нивото на двете първенства. Дори мисля, че ако сравним Лудогорец с Легия, двата отбора, които се открояват в България и Полша, то разградчани са доста по-добър отбор. Но в Полша всяка седмица играем на супер стадиони, а средната посещаемост е около 10 хиляди зрители. Просто е удоволствие да се играе при такива условия.

- Като се има предвид, че имаш солиден опит от престоя си в три големи отбора у нас – Локомотив (Пловдив), ЦСКА и Локомотив (София), кое е нещото, което най-много те впечатлява в Полша? Структурата на клуба, организацията, тренировъчният процес, базите...?

- Да, както казах, организационно един среден полски отбор, какъвто е нашият, изпреварва болшинството водещи отбори у нас. Имаме два затревени тренировъчни терена, както и да изкуствени – открит и закрит, така че независимо какви са атмосферните условия, имаме възможност да тренираме пълноценно. В България е имало случаи, в които тренираме на сгурия – нещо недопустимо. И тук става въпрос за Висла (Плоцк), нали? Да не говорим за големите отбори – Легия (Варшава), Лех (Познан) и пр.

- Следиш ли какво се случва в България? Промяна във времето, в което не си у нас, със сигурност има, но каква е тя според теб?

- Разбира се, следя всичко. Според мен се работи в положителна посока. Бих дал пример със завишаването на изискванията за качеството на стадионите, както и това, че се задължават всички отбори да имат осветление, за да няма мачове на 35 градуса през лятото. Също така доста от клубовете смениха тревната настилка на своите терени. Работи се по-професионално на доста места. Моят любим Локомотив (Пловдив) показва голямо израстване в много отношения. Естествено, най-положителното е Лудогорец, но в Разград са на съвсем друг етап и от няколко години вече се утвърдиха като европейски клуб на добро ниво.

- Споменахме ЦСКА и Локо (Сф). На „Армията“ игра за кратко, но пък в „Надежда“ се застоя по-дълго и се утвърди като основен играч. Нормално ли е това, което се случи с двата отбора в последните две години?

- Много жалко е това, което се случи с Локомотив (София). Отбор с такива традиции да стигне до мачове по села и паланки, при това след страхотен сезон и спечелени бронзови медали. Надявам се, че скоро ще се върне там, където му е мястото. Що се отнася до ЦСКА, мисля, че има светло бъдеще с благодетел като Гриша Ганчев. Фактът, че спечелиха Купата на България като отбор от „В“ група, показва, че „червените“ винаги ще бъдат фактор у нас.

- Казахме вече, че караш своя трети сезон в чужбина. Колко трудно е навън за един българин? Тук в повечето случаи единствено „броим“ парите на момчетата, които пробват късмета си зад граница, но в действителност нещата стоят далеч по-различно?

- Да, хората обикновено гледат само положителното от футбола. Естествено, че не е толкова лесно, когато си далеч от семейство и приятели. Годеницата ми например също не е постоянно при мен, защото и тя има успешна работа в България. Но аз съм си избрал професията, обичам я и не се оплаквам.

- В България таланти със сигурност има, но защо според теб много от тях не успяват да разкрият истинския си потенциал, когато преминат в чуждестранен отбор? Кое им пречи? Къде допускат грешки?

- Всеки случай е индивидуален. По принцип успехът на един футболист зависи от много различни неща. Трябва много да се труди, да показва силните си качества както на тренировка, така и по време на мачовете. Но който е играл футбол знае, че понякога дори и това не е достатъчно, защото има случаи, които опират просто до късмет, смяна на треньор и пр. При всички положения обаче дисциплината и трудът са основните неща. Има редица примери не само на наши футболисти, когато след трансфер, не успяват да се наложат. Но пък също така смятам, че има доста българи, които играят много силно в чужбина.

- Ти дебютира много млад в „А“ група и бързо направи впечатление не само на водещите отбори у нас, но и на такива в чужбина. Ако не греша, беше на проби в Англия – Саутхамптън и Челси. Какво се случи тогава и имаше ли възможност да заиграеш на Острова?

- През 2003 година бях заедно с Ники Михайлов за две седмици в Саутхамптън. Помня, че не се представих много добре. Година по-късно, през 2004, след много силна квалификация с националния отбор до 17 г., получих покана от Челси. Бях около десет дни в клуба, тренирах с юношите до 17 г. и изиграх една контрола. Тогава вече се представих значително по-добре. Мениджърът ми по това време – Джон Ингълс, ми обясни, че треньорът на юношеската формация ме е харесал, предложена е била сума на ръководството на Локомотив, но тогавашният собственик Георги Илиев, лека му пръст, заедно с Емил Наков прекалено много са надули цената ми и всичко пропадна.

- Не мислиш ли, че това е глупава и егоистична постъпка от страна на шефовете, която те лишава от уникален шанс?

- Естествено, като се върна назад, съжалявам, че тогава нещата не станаха. Но това все пак беше преди 12-13 години. Тогава си спомням, че шефовете ми казаха: „Спокойно, след две години ще те продадем за тройно повече!“, но виждаш как се развиха нещата. Наистина, моето мнение е, че колкото по-рано излезе един футболист навън, толкова по-добре. Примери много...

- Вече на 28 години, като се обърнеш и погледнеш назад, има ли нещо, за което съжаляваш?

- Съжалявам точно затова – че не излязох по-млад навън. Точно затова реших да приема предложението на ЦСКА през 2010. Смятах, че на „Армията“ ще ми се открие път за трансфер в чужбина. Там обаче нещата изобщо не ми получиха – така и не ми даден шанс и изгубих много време.

- Докога ти е договорът и каква мислиш да бъде следващата ти стъпка? Има ли вариант за завръщане у нас, или държиш да продължиш в чужбина?

- Договорът ми с Висла е до лятото, но при определен брой изиграни минути, се удължава автоматично за още 12 месеца. Ако не излезе нещо по-добро като оферта, най-вероятно ще съм в Плоцк още година и половина. Но знаем, че във футбола нещата много бързо могат да се променят, така че само времето ще покаже. Що се отнася до завръщане в България, засега не планирам такова.

- Митко, благодаря ти много и успех!

- Благодаря и аз!