Разбирахме, че сме в много тежка квалификационна група и в същото време не сме се заблуждавали, че сме достатъчно силни, за да заемем по-високо от 3-а позиция в квалификационната група, заявява българският футболист Михаил Александров в интервю за вестник “Спорт-Експрес”. Той играе за руския Арсенал (Тула), вече като защитник, и в интервюто засегна много теми: как се чувства в актуалния си клуб, за националния отбор на България, за периодите си в Германия и Полша, за приятелите и треньорите, с които е работил.
@@@
"Да, разочаровани сме, че не попаднахме на Мондиал 2018, но разбирахме в колко трудна група сме попаднали. Имахме много малък шанс да заемем позиция, по-висока от 3-ата. Мисля, че нашият национален отбор се сражаваше достойно и постигна някои нелоши резултати. Надявам се, че по-нататък ще бъде още по-добре”, твърди Мишо.
Попитан дали след победите над Швеция и Холандия играчите не са мислили, че ще попаднат поне на плейоф, Александров отговаря: "Можехме да се опитаме, но не бяхме толкова силни. Иска ми се да вярвам, че ще покажем своята сила в предстоящите Европейски квалификации”.
На на въпрос дали недостатъчната мощ на отбора или пък грешките в отделни мачове са се оказали решаващи за пропуснатите шансове са се оказали по-важни, бившият футболист на Лудогорец отговаря: "Не мога да кажа точно. Имаше мачове, в които не очаквахме победи, но също така имаше срещи, в които мислихме, че ще спечелим, но не се случи. Но затова футболът е толкова интересна игра: никога не знаеш какво ще се случи в следващата среща”.
"Много е трудно да отговоря дали вярвам в светлото бъдеще на националния отбор. Проблемът на българския футбол са младите. Ако дори моето поколение не постигне нищо, едва ли по-добре ще се представи следващото. Надявам се, че някой ще се погрижи за младите играчи, за академиите. Ако така се случи, може да се роди следващият Стоичков и да се вдигнем на по-висока позиция”.
Александров добавя, че от времето в школата на Борусия (Дортмунд) му е останало отлично приятелство с Марсел Шмелцер, с когото и до момента поддържа добри отношения. Двамата са живели заедно в школата на клуба година и половина.
"Когато аз бях там той не играеше много, дори и във втория отбор. А сега е капитан на Борусия (Дортмунд) и най-добрият ляв защитник в Бундеслигата. Ние си оставаме приятели, разменяме си съобщения, той е много зает човек. Помня Гьотце, с нас тренираше и Хумелс.
Александров имал добри отношения и с Нури Шахин. Двамата били заедно в школата и дори имали закачка кой ще прекара топката между краката на другия.
"Чудесен човек, знаехме се добре. Винаги е бил сочен за футболен вундеркинд, всеки знаеше, че един ден ще заиграе в голям клуб. Така че трансферите му в Реал Мадрид и Ливърпул са нещо нормално. Да, имаше проблеми с контузии, но това е част от футбола. За последно се видяхме и говорихме по време на мача от Шампионската лига на Борусия (Д) и Легия (Варшава).
"За мене беше твърде високо ниво, за да се наложа в Борусия (Дортмунд), но трите години там оказаха своето позитивно влияние върху моята кариера. А сега нивото е още по-високо. В началото работех с друг треньор, а след това дойде и Юрген Клоп. Заедно с него влязоха девет нови футболисти. Аз бях в групата на младите, които бяха нужни на дублиращия състав. Юрген Клоп се държи много позитивно на тренировките. Благодарение на него играчите се предразполагат по-лесно. Когато дойде предложението от този клуб, разбира се не се замислих. Смятам, че никой те би отказал на Дортмунд, дори вече да играе в друг голям отбор".
Софиянецът, който стартира във футбола в школата на ЦСКА обаче винаги се движи напред от един принцип, който е научил от Красимир Балъков: Трябва да се стремиш да достигнеш Луната. Ако не успееш, поне ще бъдеш сред звездите".
Иначе шампион с Лудогорец и Легия, Михаил споделя отличните си впечатления от треньорите, с които е работил: Станислав Черчесов в Полша, Миодраг Божович, който бил отличен психолог и намирал баланса между работа и шеги по време на тренировките.
След като е живял в красив град като Варшава, сега Александров се е адаптирал напълно към живота в Тула, където детето му е записано на руска детска градина. Вкъщи обаче се говорело само на български.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)