Надеждата на Арсенал за светло бъдеще е той

Решението да напусне Борусия (Дортмунд) заради Арсенал не бе взето на бърза ръка от Свен Мислинтат. Това звучи типично за разумен, земен човек, изковал репутацията си на основата на оглеждане, ослушване и възприемане на цялата картина вместо на уповаване в чистия инстинкт.

Структурна промяна бе нужна зад кулисите в Арсенал от доста време, но последният доведен кадър за освежаване на органиграмата носи вече наистина качества, които могат да направят търсената разлика за клуба. Мислинтат, описан в официалното комюнике на Арсенал като „един от най-уважаваните експерти в селектирането на футболисти”, има визитка, която му донесе повсеместен респект в цяла Германия.

Кристоф Биерман, автор за 11 Freunde, който опозна Мислинтат по време на разговори във връзка с книга за използването на статистически данни във футбола, го намира за специалист, който съчетава у себе си съвременния и традиционния модел за оценка на играчи. „Той е много заинтересован към модерните течения със статистически данни, ала е силен и при оглеждането със собствените си очи. В Дортмунд работи с широк набор скаути с различен подход. Изслушваше и модерните, и по-възрастните с традиционни ценности, за да добие пълна представа.”

Миналото на Мислинтат като аматьор футболист, изучавал Спортна наука в Бохум, го довежда до интереса му към анализиране на мачове и работа в този отдел в Дортмунд. Оказва се в точното време на точното място: клубът е на ръба от банкрут през 2005 г. и всичко виси на косъм, така че рискуват с него и го назначават да организира скаутската мрежа. Затова започва процес по самообучение: разпитва скаутите какво търсят у дадена мишена, как и защо.

„Пътят към целта беше странен, но Борусия (Дортмунд) в това време беше идеалното място за обучение – коментира Биерман. – Ресурсите бяха ограничени и трябваше много разумно и внимателно да се избират попълненията. Ако се вгледате в невероятния обрат от близкия банкрут до финал в Шампионската лига през 2013 г. срещу Байерн (Мюнхен), ще видите четири фундамента: Ханс-Йоахим Вацке беше организиращата сила, довела до финансовата реконструкция; Юрген Клоп преобърна начина на игра на отбора; Михаел Цорк направляваше спортния процес като спортен директор; Свен Мислинтат пък допълни картинката с показаното високо ниво на скаутиране благодарение на ценното си качество да предсказва с точност колко добре ще се развие даден играч в бъдеще”

Най-добрите примери за това включват Шинджи Кагава (Мислинтат вижда неговия потенциал, когато мнозинството скаути не обръщат внимание на японската втора дивизия), Роберт Левандовски, Пиер-Емерик Обамеянг и Усман Дембеле. Както посочва Биерман, не е като тези четиримата да са били напълно непознати във футболните среди, но никой не е показал нюха на Мислинтат към това да прецени кой футболист ще стане от световна класа, да предскаже кариера.

В лицето на новото си попълнение Арсенал е открил човек, чиито качества напомнят на онези на Арсен Венгер при идването му в Англия. Репутацията на френския мениджър през 1996 г. беше подсилена от златна ера в селектирането на играчи. Той прати Патрик Виейра като апетайзер няколко седмици преди приключването на отношенията си с японския Нагоя Грампус Ейт и още от дебюта на таланта на „Хайбъри” всички бяха изумени от съвсем новия калибър полузащитник в отбора. В трите си шампионски отбора между 1998 и 2004 г. последва приливна вълна от суперталанти: Никола Анелка, Еманюел Пти, Марк Овермарс, Фреди Люнбери, Кани, Тиери Анри, Робер Пирес, Жилберто Силва, Коло Туре, Сеск Фабрегас и т.н. Контактите на френския пазар дадоха на Венгер фантастично преимущество пред конкурентите му, ала отвъд това той доведе играчи и от Швеция, Бразилия, Кот д’Ивоар и др., като те паснаха идеално на състава.

В онова време близък съюзник бе вицепрезидентът Дейвид Дийн, за когото се твърди, че е имал „енциклопедични познания” на пазарите в края на 1990-те и началото на 2000-те години. Два големи фактора обаче се случиха така, че да затруднят Венгер да продължи да намира злато като в предишния период. Първо, разрастването на скаутските мрежи по целия свят и мултимилионните инжекции позволиха на конкурентите не само да настигнат Арсенал, а дори да го изпреварят. Второ, Дийн напусна клуба преди малко повече от десетилетие със скандал в борда на директорите заради готвената продажба на акциите. Трансферите дотогава бяха относително лесна операция: Венгер казваше на Дийн, че харесва даден играч, и последният свършваше работата по довеждането му.

Арсенал остана с вакуум в критична позиция в клуба и това не се реши лесно. В рекрутирането на играчи помагаше ветеранът администратор Кен Фраяр. Няколко години по-късно Дик Лоу – съветник в преговорите за трансфера на Жилберто Силва – дойде за постоянно в клуба да работи по трансферите, докато не напусна през септември т.г. Междувременно скаутският отдел се разрастваше и бе направена инвестиция в областта на аналитичните данни, за да се заложи на подход а ла Кешбол. Той обаче донесе смесени резултати в един сложен пазар. Сделки като Андре Сантос, Яя Саного, Габриел Паулища и Лукас Перес така и не сработиха.

Е, имаше и удари: покупките на Месут Йозил и Алексис Санчес, без значение какво ще се случи в следващите няколко месеца при изтичането на договорите им, ще останат записани като значими в тази ера на клуба. Окото на Венгер се доказа и с класния Санти Касорла, нешлифования диамант Лоран Косиелни и обещаващия Ектор Бейерин.

Имаше обаче също издънки, колебания и разочароващи трансферни прозорци. Част от вината е у самия мениджър заради показана нерешителност спрямо някои мишени или неприоритизирането на добавяне на още физическа мощ в центъра на защитата и полузащитата. Същото се отнася и за скаутския отдел и гуру анализаторите на статистически данни, чиито препоръки невинаги са оправдани. Други носители на вина са преговарящите, защото е често явление договорите на играчи да не се удължават навреме. Рекрутирането определено бе един от отделите, който се нуждаеше от подобрение отдавна.

Сега върху неговите рамене и върху тези на доведения от Тeam Sky експерт по договорите Хъс Фахми ще падне тежката задача да събуди дълбоко заспалата дарба на Арсенал да открива млади таланти с потенциал да достигнат самия връх във футбола.

Ейми Лоурънс, „Гардиън”

Следвай ни: