Шампион гребе 42 км, за да покори Европа

Спортът с гребла обаче заинтригува малчугана веднага, въпреки че преди това е тренирал 5 години футбол, а после и ръгби. Но израства твърде много – в пети клас вече е 185 см (б.р. сега 193 см) и координацията му става доста сложна. Семейството му тръгва да търси алтернатива, а в този момент се появява сегашната му треньорка Виктория Грънчова, която си търси таланти в училищата за отбора на ЦСКА.

Когато заминава за Азербайджан шампионът е изцяло подкрепен от своите родители. Майка му Емилия е зам.-директор на училище, а баща му Цветан, който по професия е готвач, сега има свой бизнес. Младежът обаче признава, че не е наследил дарбата на татко си. Умее да приготвя само яйца.

„Още докато пътувах в автобуса се обади майка му и ми каза, че идват на тренировка – спомня си Грънчова. – Той беше единственото дете от неговия клас, което си харесах. Имаше невероятни физически данни и изпъкваше пред всички останали.“
И въпреки че разликата в годините им е едва шест, тандемът се разбира отлично. Тя не е от типичните треньори, които да притискат състезателя, а го оставя да „диша“.
„За мен е много важно, когато тренираш, да искаш да го правиш – признава Виктория. – И тогава резултатът е доста по-голям. Именно това ни помогна да се сработим.“

А той, когато не му се правят кросове, не се свени да си го признае. И се захваща с нещо друго.
Затова пък Борис е страхотен режимлия. През лятото става в 6 часа, а 30 минути по-късно вече е в лодката, после хапва и в 9,30 часа пак е на вода. Следобед отново сяда в скифа. И така изминава до 42 километра на ден с греблата. А вечер не си ляга по-късно от 9 часа.
Когато е в ЦСКА, Виктория Грънчова е помощник на Юлияна Стоева, която не след дълго заминава на работа в Азербайджан. Най-талантливите от клуба я следват, сред тях са Борис, който тогава е ученик в седми клас, и двукратният световен шампион за юноши Александър

Шампионът с треньорката си Викория Грънчова.

Александров.

В странство гребецът изкарва 7 години. През това време печели сребро с Александров в двойка скул на Евро 2014 за мъже, същата година е втори на младежките игри в Нянджин, а на олимпиадата Рио 2016 дуетът е 12-ти.
„Там се научих, че трябва да се боря за всичко- признава 21-годишният талант. – Не съм чувствал носталгия. Напротив – беше ми комфортно. Бях с по-големите, имаше световни шампиони. И донякъде това ми помогна да израстна, като спортист край тях.“

Но след игрите в Бразилия решава да прекрати кариера и се връща в България. Приятели и гаджето му Александра, която е бивша гребкиня, го убеждават да се върне. Първата му треньорка Виктория Грънчова също настоява да преосмисли решението си. Така след 5 месеца Борис отново е в лодката. И си избира да го подготвя неговата откривателка.

 

Йотов (третият от ляво на дясно) след спечелената евротитла на първенството в Полша.

„Докато не го видях да тренира, не вярвах, че ще се върне“, признава Грънчова.
А амбицията на младежта е толкова голяма да зарадва България с титла, че още неполучил разрешение от Азербайджан да се състезава за родината, се хвърля с пълни сили да върне върховата си форма. Дори се качва на лагер с националите на Белмекен на собствени разноски. И въпреки че мечтае да чуе химна в своя чест, на световното в Пловдив през лятото няма ден – остава пети на скиф. Но пък загатва за сериозния си потенциал. Два месеца по-късно вече е европейски шампион до 23 г. в Полша.
„Не ни тръгна по вода, беше болен преди старта – разкрива треньорката. – Но пък шеговито казваше: „Тъкмо ще си почивам, иначе ще ме преумориш“. На полуфинала беше щастлив от резултата, а на финала се падна в по-ветровит коридор. Разменихме си погледи, преди старт не си говорим, а той седна спокоен в скифа. След първите 1000 метра бе втори-трети, а последните 500 метра излезе начело и вече водеше с една лодка. Преднината му е убедителна, а малко преди финиша спира да гребе.“

Още като тийнейджър Борис се отличава със завиден ръст и изпъква сред връстниците си.

Титлата е неочаквана и за двамата, които се надяват на медал, но не и на злато. Треньорката му е далеч от финала, а при успеха получава трибагреник от съотборниците му. И хуква да му го занесе. Така пробягва около 800 метра до плаца за награждаването.
„Това беше моят ден“, казва лаконично шампионът.

Амбицията на младежа е през следващите години да следва финали и медали и така до олимпиадата Токио 2020, където целта му е отново да е на почетната стълбичка.