„Излизам да се боря за удоволствие на световното – казва Иван Цонов, олимпийски вицешампион от Сеул 88. – А пък и сме домакини и в пловдивската зала „Колодрума“ трябва да се представим достойно.“
През тази седмица Пловдив посреща мондиала за ветерани. А настоящият помощник треньор в националния отбор по свободна борба разкрива, че спонтанно е решил да се състезава. Повечето време прекарва в залата с момчетата и с физическа форма видимо превъзхожда доста от връстниците си. И в един миг си казва: „Защо пък не?“.
С широка усмивка европейският шампион от Капошвар 92 разкрива, че това ще е първото състезание, в която няма да сваля килограми, за да влезе в категория до 62 кг. В момента тежи 59 кг. И ще трябва да наваксва. Хубавото е, че кантарът е вечерта преди схватките, а не сутрин, както е било някога. И ако трябва да наддава на тегло ще го прави предимно с течности.
„Нямам притеснение от съперниците ми, всички са ми набори – признава Цонов, който се връща на международния тепих след 17 години пауза. – Дори не съм проверявал дали някои от тях са някогашни медалисти от големи първенства. Излизам и се боря. Пък може да взема медал, дори да стана шампион. Досега от световно първенство нямам отличие. Но пък може и да загубя. Тогава само аз ще съм си виновен…“
Дълги години Цонов е спаринг партньор на легендата Валентин Йорданов и се бори в кат. до 52 кг. Но правилото само един състезател да представлява страната в категорията го оставя в сянката на олимпийския, 7-кратен световен и 7 пъти европейски шампион.
„Никога не съм се чувствал пренебрегнат – откровен е той. – Напротив. Вальо беше изключително класен състезател. Всички сме се учили от него и израснахме покрай него. После демонстрира и
невероятни качества като ръководител и организатор и 19 години бе начело на федерацията, а българската борба постигна значителни успехи в периода на прехода.“
На последното световно в Париж през август националите и в трите стила станаха без отличие, което се случва за първи път в историята. Но Цонов не губи надежда за бъдещето. „Специално в свободния стил момчетата бяха добре подготвени – влязоха в състезанието без травми и излязоха без контузии. Вината си е само в тях. Трябва още и още работа, за да отстранят грешките си. Но за да имаме трайни успехи в бъдеще е необходима също и държавна политика, спортните съоръжения да са на ниво, храната да е съобразена с режима на елитните състезатели, а не в националните бази да им се сервира каквото има на широкия пазар. Това е пагубно, а искаме резултати…“
"Труд"