Наистина ли футболът в Англия е по-дефанзивен от преди

Наистина ли футболът в Англия е по-дефанзивен от преди

Без значение на какъв пост са играли телевизионните анализатори, защитата е първото нещо, което разглеждат под лупа и оценяват. По-лесно е, а и вероятно прави по-добро телевизионно зрелище, когато в анализа се съдържат повторения на голове – тогава фокусирането върху гафовете в отбраната е неминуемо и оттам се започва оплакване на днешния стандарт на защитаване.

Запитан миналата седмица за кариерата на Уейн Рууни преди завръщането му на „Олд Трафърд”, мениджърът на Манчестър Юнайтед Жозе Моуриньо обаче загатна противоположното: „Мисля, че Уейн прекара може би 10 години от своята кариера в една различна от настоящата Премиър Лийг. Лига, в която бе по-лесно да се вкарват голове – не само заради разликата между водещите отбори и останалите, а и заради профила и тактическото тълкуване на състезанието. Мисля, че днешната Премиър Лийг е много по-дефанзивно ориентирана и много по-трудна.”

Така че кой е прав? Анализаторите, които са на мнението, че вкарването на голове днес е по-лесно, или мениджърът, чието становище е, че е по-трудно?

Доста фактори трябва да бъдат взети под внимание, затова нека започнем с най-често срещаното твърдение на анализаторите: че защитаването в лигата се влошава. То стои под голяма въпросителна, след като човек погледне какъвто и да било репортаж от 1990-те години, когато бранителите често бъркаха в чистенията и предаваха топката на съперник или пък не съумяваха да я укротят при опасни положения. Цялостният стандарт на защитаването вероятно не е спаднал значително.

Истина обаче е, че днешните асове не са толкова добри в традиционните задължения на централния защитник, колкото бяха техните предшественици. Истински изключителните бранители са извънредно рядко срещани и мнозинството се чувстват далеч по-уютно далеч от своето наказателно поле, пресирайки бързо опонентите си, хващайки ги в засада или пресичайки рано топката пред тях.

Дуетът от Тотнъм Ян Вертонген и Тоби Алдервейрелд са най-добрият пример на съвременната тенденция, Лоран Косиелни от Арсенал е от подобно тесто, а Джони Еванс от Уест Бромич получава напоследък закъсняло признание и интерес от по-големи клубове. Тези играчи обаче не се чувстват в свои води в близост до собствената си врата.

В същото време исполините, физически доминиращите защитници стават все по-голяма рядкост. При увеличените очаквания към хората от задната линия да започват с пасове преходи към атака, а не просто да спират преходите на съперниците в крайната им фаза, е неизбежно това да не бъде компенсирано от спад в традиционните защитнически умения.

Статистическата реалност все пак е, че средният брой голове на мач си остава относително непроменен в течение на 25-те години история на ПЛ. Миналия сезон цифрата бе 2,8 – същата като мнозинството между 2009 и 2013 г., а това е особено интересно предвид тезата на Моуриньо. Защото именно този период бе и реализаторският зенит на Рууни.

Играещ в отбор, в който атаката се въртеше около него след напускането на Кристиано Роналдо към Реал Мадрид, той вкара 86 шампионатни гола за четири сезона. Така че, въпреки думите на бившия си наставник, Рууни не играе в по-дефанзивна лига тези дни. Всъщност миналият сезон бе едва четвъртият за 25 години, в който кота 2,8 гола на мач бе достигната.

Цифрата в общи линии винаги се е движила между 2,6-2,8 в ерата „Премиър Лийг”, като изключим кратък спад под 2,5 преди малко повече от десетилетие. Не е съвпадение, че това е именно периодът, в който Моуриньо и Рафаел Бенитес – вдъхновили преминаване към по-балансирана игра в английския футбол – бяха начело съответно на Челси и Ливърпул.

Ето защо следващият въпрос е следният: ако няма много защитници от суперкласа, защо броят отбелязани голове на мач не е отбелязал по-голям растеж? Отговорите са два.

Първо, както вече споменахме, бранителите действат различно и по-тактически, по-далеч от вратата си. Второ, което е и по-значително, получават по-добра протекция. През 1990-те беше относително рядка гледка отбор със 100% дефанзивен халф (стандартният подход бе залагането на двама полузащитници от т.нар. тип бокс-ту-бокс, действащи по цялата вертикала на терена), което позволяваше на нападателите да намират свободно пространство между линиите, съответно бранителите биваха издърпвани от основната си позиция и биваха по-изложени на опасност.

Днес виждаме изключително ударение върху поставянето на играчи зад топката в защитната фаза, а халфовете са инструктирани да изграждат стена пред своите бранители. Мениджърът на Уест Бромич Тони Пюлис например прекарва часове наред на тренировъчното поле с полузащитниците в упражнения по странично придвижване в комплект, без да оставят дупки помежду си. Подобен род упражнения до припадък бяха запазени за защитниците преди две десетилетия. Ако имате добре функциониращ, компактен и дефанзивно ориентиран отбор, най-често централните ви защитници не са дърпани от позиция.

В следствие на това е по-трудно да се открие свободно пространство в опасни зони. Нападателите не получават редовно голови положения от упор и по тази причина вече не е достатъчно само да са добри в завършващия удар. Вместо това днес се залага в атака повече на играчи, които имат светкавично ускорение в първите метри на спринта.

Без подобно качество, днес на топ нивото във футбола стрелците не получават шанс да покажат завършващия си удар от упор. На практика се получава същото като при защитниците: нападателите се превърнаха от специалисти в универсалисти.

В един период на огромни промени за футбола главният извод е, че средният брой голове на мач в ПЛ се е променил много малко. Сравнете например резултатността във футбола с тази във втория традиционен за Англия спорт – крикета, и ще откриете голяма разлика. Там наскоро бе публикуван официален документ от Международния съвет по крикет, признаващ увеличената лекота за правене на рънове и съответно нуждата от реформи с промяна на баланса между батата и топката.

Футболът няма този проблем: няма я нуждата да се подчертава нарастващата доминация на атаката над отбраната или обратното, а това е нещо забележително. Футболът може и да се е променил в много неща и да се превръща все повече в чиста проба телевизионно забавление, ала нито е по-лесно, нито е по-трудно да се вкарват голове. Те просто се вкарват по различни начини от различен тип играчи.

Майкъл Кокс, „ESPN”

Още от Футбол свят

Виж всички