ПОДКРЕПИ ЛЮБИМИЯ СИ ОТБОР В НАЦИОНАЛНОТО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ФЕНОВЕТЕ

Срамното неуважение към един истински капитан

Срамното неуважение към един истински капитан

Лоялност във футбола. В наши дни? Надали!

Малцина са онези играчи, които казват без грам фалш: "Обичам емблемата, обичам клуба, обичам фланелката.". В повечето случаи подобни реплики се използват за печелене на симпатии сред феновете. Думи, превърнали се в абсолютно клише. Изречени веднъж, след 1-2-3 години те биват напълно забравени при наличието на по-сериозно финансово предложение от друг клуб. Същият футболист забравя своята обич и рязко променя курса на своята футболна любов, насочен според цифрите пред символа на съответната валута.

Почти на никого вече не му пука за фенове, съотборници, кауза, идея. Да обърнеш гръб на своето футболно семейство вече е тенденция, а не рядкост.

Точно затова в онзи пролетен съботен следобед нямаше нито един човек на "Олимпико" в Рим, който не плачеше, гледайки как Франческо Тоти се сбогува играта. Въпреки коренно променения футболен свят, големият капитан не предаде своята вълча глутница до последния ден от кариерата си.

Тоти бе един от малцината. А те се броят на пръсти. Друг, за когото се смяташе, че ще направи вече немислимото и ще играе за един единствен клуб в цялата си кариера бе Бенедикт Хьоведес. Уви, след 16 години в Шалке 04,

той вече е футболист на Ювентус, който си осигури услугите му под наем до края на сезона. 

В този случай обаче има коренна разлика. Защото не Хьоведес бе този, който искаше да напусне своето семейство. Той бе прокуден оттам от човек, едва внедрил се във фамилията. Човек, смятащ, че неговите виждания са по-важни от лоялността на един истински капитан, доказал през годините своята чиста като кристал любов към "кралскосините".

Хьоведес се присъедини към един от най-големите клубове в Германия през 2001 година, още като бледен юноша, който тепърва навлиза в пубертета. Остана в академията на тима от Гелзенкирхен до 2007 година, когато дебютира за първия отбор. Още тогава немалко специалисти видяха в него бъдещия лидер на отбора, но надали и те са си представяли, че само 4 години по-късно роденият в западногерманското градче Халтерн футболист ще сложи капитанската лента на ръката си. 

И прие ролята си с огромна, дори неизмерима, отговорност. Превърна се в лидер на Шалке, който не се криеше в нито една ситуация. Поемаше най-тежките удари след провалите на отбора, а те не бяха малко през последните години. И въпреки голямото си желание, не успя да изведе "миньорите" до голям трофей. Нито това, нито напълно очакваният интерес на Байерн към един от основните футболисти на голям съперник в Бундеслигата, не накараха Бенедикт да потърси ново предизвикателство.

За да стигнем до лятото на 2017 година, когато

италианецът Доменико Тедеско бе назначен на треньорския пост в Шалке.

31-годишен, млад, амбициозен специалист, който обаче се оказа, че не обича в съблекалнята да има по-силен лидер от самия него. И затова взе дръзкото, скандално и изумително решение да отнеме капитанската лента на Хьоведес.

"Това е играч, който винаги е поемал цялата отговорност. Когато отборът е губил, той е този, който е заставал пред камерите всеки път. Искахме тази отговорност да бъде разпределена сред останалите футболисти. Да не се крият зад фигурата на Бенедикт - това бе единствената причина!", намери удобно извинение Тедеско, след като 29-годишният централен защитник бе взет под наем в Юве. 

Наставникът сподели също, че Хьоведес е бил с основна роля в плановете му за развитието на отбора, и в никакъв случай не е имал намерение да го държи на пейката през целия сезон, както направи в първите два кръга от Бундеслигата.

"Той искаше да е 100-процентов титуляр, но аз не можех да му гарантирам това. А аз никога не лъжа играчите си.", добави италианецът.

Самият Хьоведес имаше лека контузия преди старта на сезона и неучастието му в първите двубои е обяснимо. Тедеско не бива да бъде винен за това свое решение. Но случаят с капитанската лента е различен, както земята от небето.

Защото защитникът я бе заслужил. След 16 години в клуба. 335 мача. 27 847 минути. 23 гола. Плюс 44 двубоя за националния отбор на Германия. Плюс подписан нов договор до 2020 година съвсем наскоро. Хьоведес вече бе взел решение, че ще завърши кариерата си при "кралскосините", но отношението на един нов и самонадеян човек в семейството, провали плановете и мечтите му.

Дори и след година Хьоведес да се завърне в Шалке и все пак да завърши кариерата си в клуба, тази романтична история няма да бъде в най-прекрасния си вид. А можеше да е точно такава, ако клубът и Тедеско бяха проявили същата лоялност, каквато Бенедикт показваше към емблемата и фланелката. Лоялност, каквато в бъдеще почти сигурно ще изчезне от футбола, а най-вероятно и от целия спорт.

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти