"Снукър пантеон": Рей Риърдън - Дракула (част 2)

Рубриката на Sportal.bg „Снукър пантеон“ е посветена на корените на джентълменския спорт и на личностите, които с приключенията си и отдадеността си на играта са се превърнали в легенди.

Третото издание може да бъде в името на само една личност, която в кариерата си е успяла някак си да събере романтиката от миналото, неизвестността и рисковете на опита за прогрес и дори е могла да повлияе на развитието на модерната епоха на снукъра. Рей Риърдън - Дракула (

).

Риърдън е шесткратен световен шампион, като в първите му четири титли Световното първенство още не е част от ранкинг системата, защото тя не съществува през 1970 и 1973 година. Той печели титлите през 1975-а и 76-а, като през 76-а става и първият в историята лидер в световната ранглиста, която за първи път е формирана в света на снукъра. През 78-ма вдига отново трофея, този път в „Крусибъл“, когато ВВС дебютира с телевизионно излъчване на турнира, а през 1982-ра на 50-годишна възраст отново стига финала, но губи от Алекс Хигинс. По-късно през сезона печели Professional Players Tournament и съответно остава и до днес най-възрастният победител в ранкинг турнир след 10-5 над Джими Уайт във финала.

Риърдън всъщност вероятно е първата суперзвезда на снукъра, в истинския смисъл на думата, защото именно покрай него изобщо джентълменският спорт се издигна до нужното ниво, че да има звезди – защото Джо Дейвис положи основите на популярността и брат му Фред пое щафетата след него, но Риърдън стана първото международно разпознаваемо лице, което да се свързва със снукъра. Достоен посланик на любимата игра, а дори и да се сещате за Алекс Хигинс като суперзвезда, то Риърдън е бил известен единствено поради правилните причини, дори и да е генерирал по-малко обществен интерес в сравнение с Урагана, защото е бил уравновесен, по-успешен на масата и далеч от скандалите.

Това не означава, че Риърдън е бил скучен, все пак, прякорът му с право е Дракула и той с радост обгръща тази идея. Той е първият шегаджия на масата и публиката го обича и поради тази причина, защото присъствието му е колоритно и е ясно, че когато той играе или говори за снукъра, винаги ще предизвика усмивка във феновете – дали от някой майтап или от величествения начин, по който ще опише превъзходството си, без да унижава съперника или да не подплати с факти тезите си.

Дори след като прекратява кариерата си (заради задълбочаващ се проблем с очите) той остава близо до снукъра и по-важното – остава ключова фигура в снукъра. Последният му официален мач в състезателна обстановка е във втори кръг на квалификациите за Световното първенство, когато губи с 5:10 от Джейсън Принс.

Последният наистина голям принос на Риърдън към снукъра е работата му с Рони О‘Съливан малко преди началото на планетарния шампионат в „Крусибъл“ през 2004 година, след като бащата на Ракетата го моли да помогне на Рони младши да изчисти грешките в играта си. Как точно всъщност Дракула помага на Гения от Чигуел? „Разсмивах го, разказвах му смешки, исках да е в отлично настроение. Разказвах му за преживяванията си като миньор и как за малко не умрях, засипан в една мина. Разказвах му случки от когато бях полицай, все пак, станах професионалист в снукъра на 35 и спечелих първата си титла на 37, тогава всички имахме други професии. Рони е гений и истински маестро, без да омаловажавам постигнатото от Стивън Хендри, Стив Дейвис или Джо Дейвис. Рони е изумителен. Аз просто го накарах да се наслаждава на скучната част от снукъра и да се наслаждава на защитната играта, за да може да прибягва до нея при нужда и да бъде успешен. Понякога се объркваше какво да прави на масата, защото може да прави всичко, показах му точните решения в точния момент.“

И днес да питате Рони О‘Съливан за влиянието на Риърдън в кариерата му, ще ви отговори надълго и нашироко колко е бил важен за него в този момент. А когато е в присъствието на Риърдън, Рони ще ви прилича и в днешно време на едно простичко момче, радващо се, че е в компанията на жива легенда.

Живата легенда Рей Риърдън, на когото всеки обичащ снукъра трябва да благодари и да се радва, че се е появил около зеленото сукно, за да направи този спорт истински значим и разпознаваем в период, когато е много по-трудно подобно нещо да се случи, отколкото е днес.