Дядото на Гонзо държал най-оборотната кръчма в "Кършияка"

В Пловдив се сетиха за две култови кръчми в "Кършияка" от времето на реалния социализъм, както го наричаха идеолозите на Тодор Живков. Едната от тях е стопанисвана от дядото на легендата на Левски Георги Иванов - Гонзо. Ето какво пишат колегите от "Марица":

Минаваме през моста на Герджика на север по улица "Победа" до самия  край, който свършва на гара Филипово. Сега там е буренище и нищо не подсказва, че преди 50 години мястото е било средище на развлечения за пловдивчани, а и за младите хора от околните села. Ресторантът Филипово бележи своя разцвет през 70-те години на миналия век, когато управител е един от най-изкусните кръчмари браншовици в града Георги Иванов. Няма никаква случайност в името на ресторантьора и това на настоящия старши треньор на Черно море. Единствената разлика е, че кръчмарят е наричан от целия град бай Георги, а внукът му е известен като Гонзо.

Малкият Жорко вероятно е прохождал именно в ресторанта на Филипово, тъй като всяка вечер там е бил и баща му Александър Иванов, Бог да го прости.

Сашо, както свойски го наричат и локомотивци, и канари, е може би един от най-големите таланти, раждани от жълто-черната школа. Още на 22 години тогавашният треньор на Тракия Иван Манолов го прави капитан на отбора след оттеглянето на Динко Дерменджиев. Стадионът край Бирената полудява от неговите финтове и мощен шут. Още на загрявката агитката скандира първо неговото име, а след това на Петър Зехтински и Георги Славков. „Хайде Сашо, майсторе“ отеква чак в Родопската яка по време на мач. Иванов стига и до националния отбор в края на 70-те, но след идването на Чико за треньор между двамата настъпва разрив.

Голямата легенда на Ботев не се примирява, че Сашо Иванов прави каквото си иска на терена, а още повече извън него. Така през лятото на 1982 година Големия Джеймс Атанас Драмов взема Сашо в Локомотив. От това печели черно-бялата общност, тъй като Иванов води сина си Георги на "Лаута", откъдето тръгва бляскавата му кариера. Три пъти с пари от трансферите на Гонзо Локо успява да оцелее по време на криза в демокрацията. Сашо Иванов пък печели Купата на Съветската армия с черно-бялата фланелка. По това време баща му му вече се е преместил като управител на ресторант Слънчев кът, а голямата градина на Филипово губи своя блясък и се превръща в квартална пивница.

По времето на бай Георги обаче ресторантът процъфтява и е в тройката на града след "Тримонциум" и преди изграждането на модерните заведения в Стария град. Само бай Георги си знае как успява да докара да гастролират най-голямата народна певица Недялка Керанова, Кьоравото Коле, Сталин и Леновската група. Паметливи припомнят, че когато Недялка запява всяка вечер „Караджа дума Русанки“, гласът  отеква в Родопската яка и селата под Средногорието. Дори милиционерите слизат от москвичите си да слушат Славея на Тракия.

Следвай ни: