Теодор Салпаров на 35 за националния тим, ЦСКА и Лукойл

Волейболният ни национал Теодор Салпаров днес празнува своя 35-и рожден ден. В момента либерото няма много време за празнуване, тъй като е на подготовка с националния отбор за предстоящото Европейско първенство, което ще се проведе в Полша от 24 август до 3 септември. България е в група "С" с отборите на Русия, Словения и Испания.

"Разбира се, че Русия си остава фаворит, както в нашата група, така и за спечелването на титлата. Върнаха някои от най-опитните си състезатели и със сигурност ще бъде тежко срещу Сборная. Испания е аутсайдер, но за подценяване и дума не може да става, тъй като това може да ни изиграе лоша шега. Ще бъдем максимално съсредоточени във всяка среща, нямаме право на отпускане. Третият съперник в групата ни е Словения, а този отбор прогресира изключително много в последните 3 години. Игра финал на Европейското първенство преди две години, а наскоро победиха и Италия в контрола с 3:1. В края на май си осигуриха и историческо участие на Световно първенство - за първи път в историята им", сподели Салпаров пред сайта на CSKA.BG.

Националът е доволен от подготовката, която водят в момента Лъвовете.

"Всичко е повече от супер, тренираме здраво, подготвяме се и във фитнеса и съм убеден, че вървим в правилна посока. Дали съм прав, ще видим по време на първенството. На игрището понякога трудно се контролират нещата, тъй като е съвкупност от емоции, от действия. Сега работим по изчистването на грешките в отделните елементи, които ни костваха много в мачовете за Световната лига в Кордоба. Тогава нямахме много време за подготовка, но това не е извинение. Не може да биеш силни отбори като Полша, Бразилия и Русия, а след това да не си спечелиш мачовете срещу непретенциозни отбори като Канада и Аржентина. Имаше много брак в действията ни в Южна Америка, но сега ще сме различни", твърди либерото.
 

"Пожелах да се прибера у нас. В Лукойл проектът е сериозен и се надявам всичко да е наред. Не исках да съм само треньор, тъй като ми се играе още, затова приех да съм играещ спортен директор. Нека поиграя още малко, пък ще видим накъде ще задуха вятърът. В момента в България двуполюсният модел на ЦСКА и Левски е разбит. Двата отбора, заедно със Славия, се мъчат, не са това, което бяха преди години. Вижда се, че в провинцията има спонсори, отделят се повече финанси за волейбола, което дава резултат и има доста силни отбори", признава Салпаров.
 

А защо той не е с екипа на ЦСКА, който носи в различни периоди в продължение на 12 години и спечели две титли с армейците.

"Никой не ме е търсил от ЦСКА, а и не мисля, че мога да се меся в работата на Александър Попов. Всички виждат какви усилия полага той, за да държи здраво отбора и той да оцелее през всичките тези години. Той е като сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед. Сашо е епоха в ЦСКА. "Червените" никога не са затворена страница за мен и винаги съм готов да се върна, ако има такава възможност. ЦСКА е нещо несравнимо - като усещане, като емоция. Това е клубът на сърцето ми и винаги ще си остане такъв. Там бях като дете, там израснах като състезател, играх при мъжете, стигнах и до националния отбор. ЦСКА ми помогна много - и в спорта, и в живота, аз също съм помагал на клуба и ще продължа да го правя. Разбира се, спечелих само две титли, но важното е, че съм бил шампион с ЦСКА. Има разлика дали е една или 10 титли, но по-важното е, че имам една мечта по-малко", сподели още волейболистът.

"Един от най-силните ми периоди беше, когато играхме полуфинал в Европа и ако не бяхме елиминирани от полския ЗАКСА Кенджежин Козле (през 2011 година), то съм убеден поне на 70 процента, че щяхме да спечелим финала за Купата на CEV срещу Сисли Тревизо. ЦСКА има уникална публика, която ни даваше крила, караше ни да играем по различен начин. Агитката буквално мачкаше противника ни и на нас ни беше лесно на полето, летяхме. Жалко, че бихме първата среща с 3:0, а след това загубихме след "златен гейм". Постижението само по себе си е уникално, тъй като 26 години български отбор не беше участвал на полуфинал в колективните спортове. Феновете ме обичат, аз също ги обичам. Те ме чувстват като един от тях и аз съм един от тях, защото израснах в школата на най-добрия клуб в България. Аз съм позитивен човек и винаги, когато съм си тръгвал от някой отбор, съм го правил с високо вдигната глава и с добри чувства към хората. А и те към мен, разбира се. Играх за емблемата на ЦСКА, друго няма значение. Е, нямахме само победи, имаше и загуби, които учат най-много. От тях се правят изводите, дори и от тренировките. Успяхме да победим през 2010-та и Зенит Казан (3:1 гейма в турнира за Купата на CEV), който във волейбола е като Реал Мадрид и Барселона във футбола в момента. Успяхме с помощта на нашите фенове", завърши пред CSKA.BG Теодор Салпаров.