Президентът на WBSC пред Sportal.bg: В България виждам много страст и малко помощ за спорта

Президентът на световната бейзболна и софтболна конфедерация (WBSC) Рикардо Фракари е в България по случай 30-годишнината на българската федерация по бейзбол. Италианецът е почетен гост на II издание на Тройната балканиада – балканското първенство по бейзбол, софтбол и слоупич за смесени отбори в София (26-29 април) под егидата на WBSC.

Днес Фракари бе удостоен с титлата "Почетен професор" на НСА "Васил Левски". На церемонията в заседателната зала на III етаж присъстваха представители на академичното ръководство начело с ректора проф. Пенчо Гешев, както и пратеници на министерството на младежта и спорта и БОК.

Специални гости бяха президентът на българската федерация по софтбол Юрий Алкалай и почетният председател на българската федерация по бейзбол Марио Примджанов. Присъстваха още президентите на два столични бейзболни клуба – Стефан Бешков от София Блус и Людмил Тренев от НСА-Лъвове.



Рикардо Фракари изнесе лекция на тема "Предизвикателствата пред международната федерация в съвременния свят". След края й президентът на WBSC даде специално интервю за Sportal.bg. Ето какво каза 68-годишният италианец в своята реч пред аудиторията и как отговори на публичните и индивидуалните въпроси след това:

"За мен е чест да бъда тук по много причини. Най-вече защото дойдох за първи път в България през 1988 г., когато бейзболът се раждаше тук. Оттогава аз неизменно следя какво се случва във вашата страна. Искам да благодаря на ректор Гешев за удостояването ми с тази специална титла. Истински трогнат съм и поласкан от тази чест.

Всяка нова позиция води със себе си и нови задължения. Като почетен професор на НСА веднага искам да направя нещо от полза за нейните възпитаници. Като президент на световната бейзболна и софтболна конфедерация ще подпиша меморандум за отпускане на стипендия за студентите по специалност "Бейзбол и софтбол", както и за тези от факултета по кинезитерапия, за да проведат задълбочени изследвания върху основните травми в бейзбола и софтбола.

Искам да благодаря лично на президента на българската федерация по софтбол и вицепрезидент на българската федерация по бейзбол Юрий Алкалай за това, че ме покани в София. Искам да благодаря и на Марио Примджанов, мой стар приятел. Вярвам, че заедно ние можем да продължим да развиваме бейзбола и софтбола в България.

Благодаря за присъствието на всички днес тук. Ще се опитам да бъда кратък в своята реч, за да не отегчавам никого. Ще обясня основните предизвикателства пред една международна спортна федерация. Отворен съм и за вашите въпроси, за да се получи една интерактивна лекция.



Преди да формулираме конкретните предизвикателства пред една международна федерация, мисля, че е важно да дефинираме ролята на една такава структура.

Вътре в олимпийското движение всяка международна федерация се явява световното управленско тяло на отделния спорт. Тя определя правилата на играта, планира и организира състезанията, определя участниците в тях. Разбира се, оказва своето влияние и на национално ниво, следейки дейността на всяка местна федерация.

Основната цел е да развива спорта на глобално ниво, партнирайки си с националните федерации. Неслучайно казвам вътре в системата на олимпийския спорт, защото трябва да правим разлика между професионалния спорт и аматьорския спорт.

Всеки спорт, в който съществува професионална организация, се развива на световно ниво от международната федерация, но на национално ниво той се движи от отделни професионални лиги като МЛБ в САЩ, NPB в Япония и т. н. Тези организации не следват стриктно правилата на международната федерация, защото те са извън нейната система.

Какви са последствията от това? Отговорът е лесен. При националните федерации те имат пълен контрол върху своите играчи. При наличието на професионална лига обаче този контрол изчезва. Това ражда най-голямото предизвикателство пред всяка международна федерация, когато организира международни състезания. Защото "собствеността" върху състезателите не е в нейните ръце или в тези на националните федерации. А, естествено, всяко първенство губи от своята стойност, ако ги няма най-добрите спортисти.



Ще споделя своя опит като президент на международна федерация в спорт, който разполага с огромен брой професионалисти. Ще ви представя картината преди и сега, за да разберете разликата.

В миналото бейзболът и софтболът бяха разделени в две отделни световни федерации – IBAF и ISF. През 2013 г. ние се обединихме в една конфедерация и сега WBSC разполага със 193 членуващи национални федерации от 133 държави по цял свят. В момента ние сме една от трите най-големи спортни федерации в МОК.

Връщам се към предизвикателствата, представяйки ви следните две картини. Когато бях избран за президент, пълноправни членове бяха единствено националните федерации, а всички професионални организации стояха отвън. Така нашите първенства наистина нямаха достатъчно стойност заради отсъствието на най-големите имена. Освен това бяхме извън олимпийската програма след игрите в Пекин ’08. Тези два фактора правеха позициите ни в олимпийското движение много слаби.

Като европеец, който управлява неевропейски спорт, опитах да прокарам нашия европейски дух в един "чуждоземен" спорт. Започнах да се уча от най-популярния спорт на нашия континент и изобщо – футбола. Също спорт, който разполага с необятно количество професионалисти. Но по някакъв начин международните федерации по футбол имат контрол върху тях. Всяко голямо първенство привлича наистина най-добрите футболисти, независимо дали говорим за световното първенство на ФИФА или Шампионската лига на УЕФА. Значи е възможно една международна организация да има свое първенство, но да използва "собствеността" на професионалните лиги.

Започнах диалог с професионалните организации. Започнах да открехвам вратата и да им обяснявам, че за един играч да представя родината си е нещо изключително и нещо много важно. Ние разрешихме на професионалистите и техните лиги да бъдат асоциирани членове на WBSC.



Като пряко последствие от този ход професионалните бейзболисти започнаха да играят в нашите турнири. Това пък доведе до увеличаване на стойността на организираните от нас първенства. Създадохме нов комерсиален турнир "Премиър 12", чрез който увеличихме маркетинговите и медийните възможности и дадохме шанс на най-добрите играчи да облекат екипите на своите национални отбори.

Ето малко цифри, които показват стойността на този турнир. Това беше най-широко отразеното по телевизията спортно събитие в Япония за 2015 г. с общо 2258 часа на екран. Първенството бе гледано в 253 млн. домакинства и генерира общ приход от $380 млн. Този икономически позитивен ефект се получи благодарение на участието на професионални бейзболисти.

Също така завръщането на бейзбола и софтбола в програмата на олимпийските игри спомогна за справянето с едно от най-големите предизвикателства пред нашата конфедерация – да развиваме спорта на световно ниво.

Всяка международна спортна федерация има като основна цел именно това – глобално развитие на своята игра. Всяка от тях обаче се сблъсква със своите специфични предизвикателства и търси своите решения. Важно е да следим и да се учим от чуждия опит, но и да търсим собствения път. Това е ролята на всяка международна федерация.

Благодаря ви за вниманието! Сега съм готов да отговоря на въпросите ви."



От аудиторията бяха зададени само два въпроса, първият от които бе на репортера на Sportal.bg: "Г-н Фракари, коя международна федерация бихте дали като пример за добра работа?"

"Мисля, че нашата конфедерация е перфектен пример – отговори шефът на WBSC. – Вече цитирах цифрите, които постигнахме през последните години. Когато бях избран за президент, нашият продукт нямаше стойност. При сключването на първия договор за излъчване на "Премиър 12" телевизионните права вече струваха $500 000. За мен това беше невероятно. Преди месец подписах договор за следващото издание на "Премиър 12" на стойност $80 млн. Мисля, че това казва всичко. Това е пътят, който извървяхме."

Другият въпрос бе зададен от президента на София Блус и дългогодишен бейзболен деятел Стефан Бешков: "Какви са предизвикателствата пред малките федерации? Как ги виждате в картинката на WBSC?"

"Това е лесно – отвърна Фракари. – Виждам развитието на спорта като един влак. Всеки влак има вагони и локомотив. Ако не намерите локомотив, влакът просто не тръгва. Така че основното предизвикателство пред всяка федерация е да намери своя локомотив, за да може да се развива. Например ние в WBSC най-сетне намерихме своя локомотив – "Премиър 12". Сега е възможно да растем още. Но мисля, че не бива да бъркаме развитието на спорта с високото качество на играта. Това са два напълно отделни аспекта. Вагон и локомотив."

След това Фракари отдели време специално за читателите на Sportal.bg. Ето какво сподели той:

- Синьор Фракари, Вие заедно с покойния Алдо Нотари бяхте първите международни ръководители на бейзбола, които посетиха България в края на 80-те. Какви разлики виждате тук сега, 30 години по-късно?

- Ще кажа истината. Все още виждам много страст и ентусиазъм. Но не виждам много помощ от държавните институции за бейзбола и софтбола. Видях стадиона, на който преди 30 години се роди българският бейзбол. Игрището изглежда фантастично. С тази отдаденост и с малко помощ от страна на правителството бейзболът и софтболът могат да постигнат много по-сериозно присъствие тук.

- Има ли някаква рецепта как се привличат спонсори на такива малки и силно ограничени пазари като нашия?

- Ако пазарът остане малък, това е невъзможно. Защото спонсорът отива там, където има продукт със стойност. Затова трябва да придаваме стойност на нашия продукт – както глобално, така и регионално и локално. За да предизвикаш интереса на спонсора, трябва да разполагаш с цифри и качество. Но за това е необходима помощ, най-вече финансова. Каквото зависи от WBSC, ние се опитваме да го осигуряваме. Но тук е важна ролята и на националния олимпийски комитет, на спортното министерство, които трябва да дадат на всеки спорт възможност да расте. Защото на мен лично ми е много мъчно след толкова години да видя все толкова ентусиазирани хора с още повече проблеми. Но това е най-забележителното, че въпреки всички пречки, българският бейзбол не е загубил своята страст.



- Голяма част от днешните ентусиасти всъщност са същите хора отпреди 30 години. Не е ли проблем привличането на повече нови лица?

- Съхраняването на една идея не може да бъде проблем. Вероятно в много други страни при наличието на толкова спънки мнозина биха се отказали. Вярвам, че новата дисциплина "Бейзбол 5" може да бъде инструментът за привличане на нови последователи. Изпробвахме "Бейзбол 5" в страни като Бурунди. Това е съвършеното средство за привличане на вниманието на децата. Но той не е насочен само към младежта. Когато бях в Куба, видях да го практикуват мъже и жени на средна възраст. Което е фантастично. Това може да съперничи на спортове като плажния волейбол. Най-хубавото е, че не се нуждаеш от почти никаква материална база освен една топка и малко пространство. Мисля, че това може да е нашата тайна за световен растеж.

- Как WBSC вижда бъдещето на бейзбола и софтбола в Европа?

- В момента инвестираме в международно турне на професионален софтболен отбор в Европа. Тъкмо бяха изиграни два демонстративни мача в Италия. Днес и утре ще се играят два мача в Чехия, след това предстоят срещи в Холандия и Франция. Като цяло имаме ясен план за развитие на бейзбола и софтбола в Европа, но най-важното нещо, което искаме да постигнем, е повече показност. Трябва да инвестираме пари в продукцията на играта. Искаме да създадем платформа, чрез която бейзболът и софтболът да са телевизионно достъпни дори в страни, където няма толкова голям зрителски интерес.

- Вие като президент на WBSC няколко пъти обявихте, че целта е бейзболът и софтболът да изградят една общност от поне един милиард последователи. Колко далеч е тази цел и кои са следващите пазари, на които ще се търси пробив?

- На първо място е Африка. На второ място е Индия. Разбира се, в Европа има още много работа. Може би най-сериозната офанзива, която планираме, ще бъде в Индия. Целта определено остава един милиард души по света да се интересуват от бейзбол. Напредваме с малки стъпки. Пак ще кажа, че може би "Бейзбол 5" е нашата възможност да станем наистина глобален спорт.

- За всеки такъв спорт е от жизнена важност присъствието на олимпийските игри. Какво е бъдещето на бейзбола и софтбола след Токио ’20?

- Предстоят игри в Токио, Париж и Лос Анджелис. Условието на МОК да възобнови постоянния статут на бейзбола и софтбола като олимпийски спортове е да присъстваме на три поредни олимпиади. За Лос Анджелис нямаме почти никакви съмнения, че ще бъдем включени като допълнителна дисциплина, така че остава да се преборим за място в Париж. Няма да е лесно, но вече изграждаме концепция как да накараме организаторите да ни изберат. Това е приоритет №1 за нас в момента.

- От дълги години водите преговори с МЛБ за това най-големите звезди да играят за своите национални отбори. Има ли някакъв прогрес?

- Да. Но проблемът на МЛБ е, че те отдавна не са единствената професионална организация. Вече съществуват Световната класика, която администрираме съвместно, както и "Премиър 12", в което участват играчите от японската NPB, корейската КВО и други. Така че имаме повече възможности да балансираме.



- Но така се получава ситуацията, в която една международна федерация има две различни световни първенства – Класиката и "Премиър 12". Не е ли странно два отделни турнира да излъчват "световен шампион"?

- Това, което получаваме като отзвук, ни кара да мислим, че истинското световно първенство, където хората чувстват, че са представени като нации, е "Премиър 12". Ще ви кажа защо. Например, защото получихме много негативни реакции за Световната класика, когато изграденият от американци отбор на Израел се класира за втората фаза през 2017 г. Много хора се учудиха: "Израел!? Та там има ли бейзбол?" Така че повечето фенове започнаха да осъзнават, че Класиката може да е голямо шоу, но за да бъдеш "световен шампион", трябва нещо повече.

- А "Премиър 12" не страда ли от отсъствието на звездите от МЛБ?

- В Световната класика също не играят всички най-добри. Голяма част си почиват по това време. Все пак турнирът се провежда преди началото на същинския сезон.

- Какво липсва на бейзбола, за да направи своя пробив извън САЩ и Япония? Защо "европейският" футбол вече има огромно влияние в Щатите, но "американският" бейзбол все още е незабележим в Европа?

- Вярвам, че разковничето е много просто. Дори в Америка бейзболът вече не е спорт №1. За сметка на това път си проправя сокърът. Защото за разлика от бейзбола футболът изисква само една топка и две врати. Нищо по-сложно. Ето защо разчитаме толкова много на "Бейзбол 5", защото може да се играе лесно и навсякъде. Дори в зимни условия е достатъчно да се намери зала и отново имаш всичко необходимо за играта. Очакваме реални резултати през следващите една-две години.

- Очевидно футболът е спорт №1 в световен мащаб. Къде се котира бейзболът, с кои спортове смятате, че може да се конкурира по популярност?
 
- Сред отборните спортове смятам, че сме на едно ниво с баскетбола и волейбола. Въпреки слабия интерес в Европа бейзболът компенсира с други пазари и стойността на глобалния му продукт е съизмерима.

- Един последен въпрос. Преди около месец сп. "Форбс" публикува ранглиста на най-влиятелните жени в световния спорт и генералният секретар на WBSC г-жа Бън Чу Лоу бе поставена в Топ 20. Вие като президент на WBSC къде виждате себе си сред най-влиятелните мъже в спорта?

- А, не се виждам никъде (смее се). Не е моя работа да решавам такива въпроси. Аз съм концентриран върху задачите пред моя спорт. Вие преценете какво съм постигнал.

Следвай ни: